Текстът е от блога на Жил Рево, професор в Института за европейски изследвания в Университета Париж 8, Сен Дени, публикуван от изданието alternatives-economiques.fr…
През 90-те години „единният пазар“ от 1992 г. беше основният политически проект на епохата и създаването на конкуренция на бивши монополи, като например в телекомуникациите или въздушният транспорт, доведе до рязък спад на цените.
Тогава защо това да не се случи и в енергетиката? Разликата е, че нейното производство се осъществява от твърде малък брой компании. Макар че някои заводи или частни лица са се оборудвали с фотоволтаични панели, EDF (Електрисите дьо Франс – държавнатата електроенергийна компания) осигурява огромната част от производството.
Освен това, електричеството си е електричество, точка. Независимо дали идва от ветрогенераторен парк в морето или от газова централа, ако си пъхнете пръста в контакта, ще усетите точно едно и също нещо. Невъзможно е да се произведе електричество с вкус на ягода или без глутен.
Това е голямата разлика с въздушния транспорт например, където конкуренцията съществува поради голямото различие в качеството на услугите, които предлагат компаниите: като започнем от конските фургони на EasyJet до частните салони, по-големи от вашия апартамент, в бизнес класата на Emirates.
Оттук и изводът: конкуренцията, която е призвана да бъде в полза за потребителя, е невъзможна. Това беше казано и написано през 2011 г. от един човек, за когото можем да кажем, че има известни познания по темата.
Трябваше да послушаме Марсел
Марсел Боатьо, роден през 1922 г. и вече столетник, е най-значимият ръководител в историята на EDF., която той управлява от 1967 до 1987 г. Завършил Ecole Normale Supérieure (едно от най-престижните висши учебни заведения във Франция), доктор по математика, той принадлежи към поколението на инженерите икономисти, които модернизираха Франция. Неговите разработки за „ценообразуването въз основа на пределните разходи“ бяха възприети в целия свят.
През 2011 г. той изрази негодуванието си в една стаия озаглавена: „Електричеството: за кого е конкуренцията?“ Човекът, който винаги се е придържал към най-ортодоксалната икономика, разобличава в нея „гурутата на либерализма“.
Както той написа, за Брюксел, че EDF, „макар и национална“, беше „ефективна компания, която знаеше как да направи добрия избор в точния момент“. Той отбеляза също, че „EDF знаеше как да накара своя персонал да се гордее с фирмата, към която принадлежи; това си струва всичко останало и не е толкова лесно“. Марсел Боатьо предсказва също, че конкурентите на EDF ще се обърнат към консултантски и PR фирми, за да получат от държавата „предоставена“ елктроенергия made in RDF. Той саркастично заключава: „Най-накрая ще дойде царството на конкуренцията, защото ще победи най-добрата фирма за връзки с обществеността„.
TotalEnergies, както и всички други „алтернативни“ доставчици са паразити, които купуват електроенергия, която не произвеждат сами, и я препродават на фирми и физически лица. В действителност те не правят нищо. Те не предоставят никаква услуга.
Единственият начин, по който могат да печелят пари, е като злоупротребяват с вас по един или друг начин, или дори да използват измами в голям мащаб, какъвто е случаят с всички тези нещастни възрастни хора, подлъгани от рекламните агенти по домовете им.
Измами на всички нива
Доставчиците Engie (бивш GDF Suez, самият той бивш GDF) и ENI бяха осъдени за подвеждащи рекламни практики на глоба от 900 000 евро за Engie и 315 000 евро за италианския електроенергиен доставчик. Какви бяха тези измамни практики? Фактическата невъзможност на клиентите да прекратят абонамента си, дори записването им без тяхно знание. Хора, посетени от рекламни агенти по домовете им, които не са подписвали нищо, получават след няколко месеца сметка от ENI, който е прекратил договора им с бившия им доставчик без тяхно съгласие.
Има цяла една индустрия от платени на договор рекламни агенти, които ходят по домовете на бедните или уязвимите хора и им обещават планини от чудеса.
Но вместо обещаното покачване на покупателната им способност, единствено сметката им се увеличава. В последния си доклад Националния регулаторен орган по енергетика разкрива, че „същественото покачване на цените на енергията e задълбочило положението на несигурност на определен брой потребители“.
През 2021 г., т.е. 14 години след отварянето на енергийния пазар за конкуренцията, регулаторът е разгледал 30 626 жалби, чийто брой нараства от година на година. Най-голям е броят на жалбите срещу Ohm Energie, Green Yellow и Mint Energie. Но всички тези опасни измамници, които доведоха до голяма задлъжнялост цели семейства за години напред, запазват правото си да оперират на пазара.
Сякаш това не беше достатъчно, та беше създадена и своеобразна европейска борса за електроенергия. Така всеки проект, дори и най-простият в техническо отношение, като например един ветрогенераторен парк, изисква години, за да може да бъде реализиран. И не говорим за язовири и други електроцентрали, където вече става дума за десетилетия.
Все пак, на европейския пазар купувачите могат да получат електроенергия, която ще им бъде доставена след година, или след месец, или още същия ден, с възможност да я препродадат веднага, ако цената се повиши. Чудесно, нали? Освен това, не знаем кои са купувачите! Дали това са просто финансови инвеститори, или алтернативни доставчици? Това никой не може да каже.
Един бивш представител на синдикатите в централата на EDF ми даде следния пример: за третото тримесечие на 2023 г. – месеците юли, август и септември – борсовата цена на един гигаватчас е бил 385 евро.
Дори ако прогнозираме увеличение на потреблението заради използването на климатиците и намаляване на производството на електроцентрали, които трябва да ограничат изпускането на топла вода в реките, ми обяснява той, проблеми с електроснабяването през лятото във Франция няма да има. Според него нормалната цена би трябвало да е около 50 евро. Кой тогава би купил ток на тази безумна цена от 385 евро, и с каква цел? Мистерия.
Освен това, както ми каза той, „искат да създадат пазар, но никой не иска да приеме последствията от това“. Не е възможно правителствата да допуснат увеличаването на сметките на частните потребители или дори тяхното колебание в зависимост от настроенията на пазара. Ето защо беше създадено икономическо-бюрократично чудовище, наречено ARENH, за „регулиран достъп до историческа ядрена електроенергия“. Защото по време на либерализацията Европейската комисия се сблъска с един проблем: EDF, със своите ядрени централи, е твърде конкурентноспособна.
Цената на електроенергията във Франция е по-ниска, отколкото в другите европейски страни, което дава непренебрежимо предимство за нашите производители, макар че рядко ги чуваме да благодарят на държавното дружество, което е финансирало всичките си инвестиции самостоятелно. Така конкурентите на EDF не могат да ѝ съперничат. Тогава какво да правим?
И така беше приет през 2010 г. законът Nome (Nouvelle organisation du marché de l’électricité – Нова организация на пазара на електроенергия), който принуди държавната компания да продава определено количество електроенергия на своите конкуренти на най-ниската възможна цена, т.е. на „себестойност“. ARENH се роди. Така една четвърт от електроенергията на EDF, произведена в атомните централи, се продава на фиксирана цена от 42 евро за мегаватчас.
Докато на европейския пазар същият този мегаватчас се предлага за 1000 евро през последните седмици. И така, какво правим с тези предприемачи от нищото? Те молят клиентите си да ги напуснат.
Скъпи клиенти, молим да си тръгнете
Тъй като електроенергията се купува авансово, „алтернативните доставчици“ разполагат днес с нектар закупен миналата година за 42 евро мегаватчаса, който днес могат да препродадат на пазара за 1000 евро. Откъдето и възможността да се реализира огромна печалба. Проблемът е, че тази електроенергия те я нямат, тъй като трябва да я доставят на клиентите си. Освен, очевидно, ако последните си тръгнат. Ето по този начин частните играчи карат клиентите си да се върнат при EDF.
В замяна на този мега-подарък, фамозните алтернативни доставчици трябва да предложат конкурентни цени на своите клиенти, което не означава нищо. И освен това няма истински контрол. Във всеки случай, той е невъзможен в гъсталака от хилядите цени, предлагани от десетките частни доставчици. Боже, колко е хубаво!
Европейският пазар на електроенергия е една безсмислица от самото си създаване. Дори Брюно Льо Мер (бивш министър на икономиката на Франция), човекът, който най-малко разбира от икономика, заяви, че този пазар е „остарял и безумен.“
Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, наскоро призна, че „скокът на цените на електроенергията ясно показва ограниченията на сегашното функциониране на пазара. Като оцени, че то е било „замислено в много различен контекст“, тя призова за „структурна реформа“.
Но няма изход. Трябваше да се създаде голям общоевропейски орган по енергетика, изграден върху координацията на националните държавни органи, както много от нас предлагаха на времето.
Но в Брюксел през 90-те години пазарната лудост намери неочакван съюзник в лицето на природозащитниците и тяхната омраза към държавата разполагаща с ядрени централи. Благодарение на новосъздадения пазар, гражданинът-потребител най-накрая ще има свободата да купува „зелена“ електроенергия, предлагана от високоморални и любезни хора.
Икономиката обаче се основава на много сложна инфраструктура, която публичните власти – въпреки съвсем реалните си недостатъци (не може да се каже, че изборът на изцяло ядрена енергия или изцяло TGV ж.п. транспорт е бил обект на задълбочена национална дискусия) – са единствените способни да я управляват.
И, ако излезем от теоретичните модели на икономистите или, още по-лошо, от тези на юристите, които са в основата на цялата тази бъркотия в името на великите принципи на „свободата“, факт е, че бизнесът харесва ниски и фиксирани покупни цени.
Именно това им осигуряваше EDF в най-добрите си години в продължение на десетилетия. Геният на функционерите на ЕС, които никога не са работили в условията на конкуренция, стигна за постепенната смърт на този великолепен инструмент за конкурентоспособността на френската икономика. И оттогава ние научихме, че съществува нещо наречено „екологичен преход“, който изисква колективен, демократичен контрол – което не означава държавен – на производството на енергия. Накратко, дами и господа привърженици на „общия европейски дом“, нито бизнесът, нито гражданите, нито планетата няма да ви кажат благодаря (да си признаете грешката може да е добра идея).
