Стартиралото на 1 юли датско председателство на съвета на Европейският съюз, анонсира като фокус опростяването и нуждата от, тъй нареченото „по-просто и ефективно европейско законодателство“, посочва в пореден коментар по темата изданието Eu Tech Loop…
Изглежда, че датчаните ще се фокусират върху улесняването и по-тясното регулиране, главно върху производството на храна. „Председатлството ще организира съвет, който ще разгледа хранопроизводителният сектор и хранителната индустрия и ще обсъди ново подобрено законодателство, което ще улесни работата на институциите“.
Въпреки целите на Дания, възможностите отново да се отворят дебатите отностно по-добри принципи на регулация в Европа са всеобвхватни и се простират извън идващите омнибусове* от легализация, насочени към често козметични промени и минимални облекчения върху евтропейският бизнес. Изминаха четири години от приемането на тъй наречените „по-добри“ европейски регулаторни принципи и вече е време да се преразгледат, за да се установи кое работи и кое не както на политическо, така и на бизнес ниво.
Но какво означава да е „по-добро“ едно законодателство?
В основата си, по-добрите регулаторни принципи би трябвало да целят, да подпомогнат ЕС да създава закони, които да им позволят да достигнат своите цели ефикасно, да са прости за изпълнение, и да представляват минимален стрес за бизнеса и отделния човек. Комисията подтиква това чрез анализиране, не само върху възприемчивостта, но и върху ефекта на законите. Това става чрез придобиването на прозрачни и всеобхватни данни от бизнеса.
Според уебсайта на комисията, по-добрите регулационни принципи подпомагат и подсигуряват това, че законодателството е основано върху факти и е съобразено със стратегическите приоритети, като същевременно се поддържа опростена, ефикасна и благоприятна за бизнеса регулаторна среда. Черешката на тортата – принципите за по-добро регулиране трябва да помогнат да се гарантира, че „регулаторната среда е опростена, ефективна, ефикасна и съгласувана“ и „в Европа има по-малко бюрокрация и отчетност, за да се стимулират инвестициите и конкурентоспособността“.
Разбира се има поле за развитие.
Първата област, която се нуждае от спешно внимание – прегледът на принципите за по-добро регулиране. Приети през 2021 г., тези принципи определят подхода на ЕС към практиките за по-добро регулиране и цялостния му начин на действие. Четири години по-късно е ясно, че изключенията от спазването на принципите за по-добро регулиране са използвани твърде често:
„В някои случаи може да не е възможно или подходящо да се следва всяка стъпка от насоките. Например, може да има политически императив за бързи действия, извънредна ситуация, която изисква бърза реакция, необходимост от спазване на конкретни срокове в законодателството, които не могат да бъдат спазени въз основа на нормално планиране, или необходимост от защита на информация, свързана със сигурността или поверителна информация.“
Обхватът на тези причини е твърде широк – „политически императив за бързи действия“ може да обхване почти целия дневен ред на Европейската комисия, „спешна ситуация, която изисква бърза реакция“ е също толкова неясна, а „необходимост от спазване на конкретни срокове в законодателството, които не могат да бъдат спазени въз основа на нормално планиране“ оставя прекомерно много място за тълкуване.
Датското председателство би могло да направи ценен принос към принципите за по-добро регулиране, като организира министерски дискусии относно обратната връзка на държавите членки и бизнеса относно тези принципи и представи конкретни предложения и препоръки на Комисията. Би било полезно също така да се видят обобщени данни за това колко пъти тези изключения са били прилагани през последните четири години (това би трябвало да може лесно да се проследи чрез имейл, предоставен в насоките).
Необходимост от навременни и ясни резултати от обратната връзка
Втората област, на която трябва да се обърне внимание, е процесът на консултации при подготовката на законодателство, с по-подробни коментари върху обратната връзка от обществените консултации. Макар че е вярно, че системата на ЕС за консултации със заинтересованите страни е отворена за много лица и компании, обобщените резултати рядко (никога?) се публикуват своевременно, което оставя обществеността несигурна дали нейният принос е бил взет предвид. Обясненията на Комисията за това кои предложения са били приети – и защо – обикновено са ограничени до кратки коментари в пресата, което позволява селективно използване преди изготвянето на законодателни документи.
С вече наличния изкуствен интелект, който улеснява цялата работа, датското председателство и Комисията трябва да подобрят платформата „Изкажете мнение“, за да обобщят обратната връзка, така че обществеността да може да види кои аргументи са били направени, колко широко са били подкрепени и от кого. Конкретната област, която трябва да се разгледа и прегледа, е на страница 20 от насоките, „5.2. Фаза 2 — Провеждане на консултативната работа“, която може да се подобри така, че непосредственото обобщение на приносите да бъде не само фактическо (напр. колко приноса са получени, от кои държави), но и какви въпроси са били повдигнати и колко хора или организации са подкрепили една или друга идея.
Време е за методологично честни въпросници и анкети
Трета област на внимание – редовен преглед на въпросниците за консултации. Не е тайна, че методологично съмнителните анкети са във възход в Европа както в публичния, така и в частния сектор. За съжаление, едностранчивите или зададени въпроси, предназначени да извлекат само отговорите, които собственикът на анкетата иска, са се превърнали в норма.
Датското председателство трябва да обмисли събирането на обратна връзка от европейците за техния опит с консултациите „Изкажете мнение“ през последните години и да проучи начини за подобряване на културата на анкетиране, като повиши летвата както за публичния, така и за частния сектор.
Тласък за европейска конкурентоспособност и по-добро регулиране
Има и други области, които изискват внимание, като например колко често е прилаган (или не) принципът „един вътре – един вън“ („чрез който Комисията компенсира новите тежести, наложени на физически лица или предприятия в резултат на нейните предложения“) и защо, както и количествените резултати от административната тежест, създадена от всеки законодателен акт.
За да се подобри наистина европейската конкурентоспособност, е необходимо да се направи много повече, за да се проследят и анализират данни за това колко тежест е създадена, къде и от кого. Литва, например, има несъвършена, но функционираща система за проследяване на административната тежест от този вид.
Прилагането на принципите за по-добро регулиране и намаляването на административната тежест следва да се третира като процес във фаза на разработка, а достатъчното политическо внимание би могло да помогне за подобряване на системата, като по-късно допринесе за подобряване на политическата култура в ЕС, повишаване на прозрачността, намаляване на ненужната тежест за европейските предприятия и гарантиране, че потенциалното въздействие на новите предложения се обмисля внимателно, а не се прибързва във всеки отделен случай.
Всички елементи са от съществено значение за изграждането на доверие в институциите на ЕС и за подпомагане на Европа да стане по-конкурентоспособна в световен мащаб.
*В контекста на законодателството на ЕС терминът „Омнибус“ се отнася до законодателен пакет, който обединява множество директиви или регламенти в един законодателен акт, често с цел рационализиране или опростяване на процедурите. В Дания това е от значение в контекста на Директивата на ЕС „Омнибус“, която има за цел да опрости правилата за отчитане на устойчивостта и надлежната проверка
