Енергийната ефективност може да играе ключова роля, тъй като правителствата по целия свят се стремят да повишат конкурентоспособността и устойчивостта на своите индустриални сектори и да подкрепят икономическия растеж. Въпреки доказаните икономии на разходи и други ползи, широкото прилагане на мерки за ефективност в индустриалния сектор е сравнително слабо, изтъкват експерти от Международната агенция по енергетика (МАЕ), в анализ, публикуван на сайта на агенцията.
Те изтъкват, че бариерите пред прилагането на мерки за ефективност могат да бъдат толкова разнообразни, колкото и самият индустриален сектор, като някои може да изглеждат трудни за преодоляване от една организация самостоятелно. Един успешен начин за постигане на обмен на знания между колеги е чрез създаване или подкрепа на индустриални мрежи за енергийна ефективност (EEN), която тема е и повод за настоящия анализ.
Индустриалните EEN се предлагат в много форми, свързвайки фирми въз основа на споделени секторни дейности, географска близост, размер на компанията или други общи интереси. Независимо от структурата си, тези мрежи са доказали стойност в различни сектори и организации, като позволяват на компаниите да идентифицират, споделят и прилагат по-ефективно възможности за енергоспестяване.
Например, анализ на мрежа за енергийна ефективност в Швеция, действаща от 2014 до 2018 г., установява, че участващите компании са постигнали по-големи подобрения в енергийната ефективност от тези, участващи в стандартни програми за енергиен одит. Междувременно в Германия 94% от 3000-те компании, присъединили се към инициатива за мрежа за енергийна ефективност, съобщават, че биха препоръчали участие в такава мрежа на други. Допълнителен задълбочен анализ на повече от 350 компании в тази мрежа установява, че над 80% са открили нови подходи за енергоспестяване и са внедрили допълнителни мерки за ефективност, включително такива, които преди това може да са били възприемани като по-разходоемки или сложни.
Днес примери за тези мрежи могат да бъдат намерени по целия свят. И широк кръг от заинтересовани страни – от частния сектор до политиците – подчертават способността си да постигат силни резултати и да помагат както на правителствата, така и на индустриалните фирми да постигнат целите, които са си поставили.
Не всяка мрежа за енергийна ефективност работи в партньорство с правителството. Но опитът показва, че сътрудничеството между публичния и частния сектор може да помогне за максимално увеличаване на ползите за индустрията – и че правителствата също се възползват от създаването, участието и работата с индустриални EEN, тъй като тези мрежи могат да подобрят енергийната ефективност по икономически ефективен начин за кратък период от време.
Примери за успешни EEN, които си партнират с правителствата, могат да бъдат намерени в различни региони. Ирландската мрежа за големи индустрии за енергийна ефективност (EEN), създадена за първи път през 1995 г., вече има над 200 членове, които заедно представляват почти една пета от общото първично енергийно търсене на Ирландия. През 2022 г. тази мрежа отчете годишни икономии на енергия от над 780 гигаватчаса (GWh) въз основа на стратегиите, които са внедрили, което също доведе до икономии на разходи от близо 58 милиона евро. Годишните намаления на емисиите от участващите компании варират от 2% до 10%.
Успех е демонстриран и в развиващите се икономики. Нигерийската мрежа за енергийна ефективност, която стартира през 2016 г. с единна мрежа от пет компании, нараства до три мрежи, обхващащи повече от 30 компании – и продължава да се разширява. Първоначалните пет компании съвместно са реализирали годишни икономии на разходи от около 280 милиона нигерийски найри (NGN). Междувременно, мрежа за енергийна ефективност във Виетнам, която се фокусира както върху сградите, така и върху промишлеността, сега обхваща повече от 17 000 компании, плюс 600 асоциации и институции.
Въпреки че повишаването на енергийната ефективност остава основна цел, тези мрежи предоставят и широк спектър от допълнителни ползи за всички страни. Например, промишлените фирми могат да притежават по-ценни активи след инсталирането на нови технологии за ефективност, докато на национално ниво стремежът към по-висока енергийна ефективност може да подпомогне други правителствени цели, като например повишаване на енергийната сигурност, създаване на работни места и подпомагане на достъпността на енергията.
В допълнение към мрежите, създадени и подкрепяни от правителствата, множество сътрудничества, ръководени от индустрията – включително търговски камари, индустриални асоциации, секторни лобистки групи и синдикати – активно насърчават и улесняват инициативи за енергийна ефективност.
Някои основни изводи:
- Активната подкрепа от страна на правителствата и взаимодействието с тях, докато мрежите се създават, значително повишава тяхната ефективност и надеждност и може да доведе до устойчиво участие на заинтересованите страни.
- Стратегическият дизайн на мрежите за енергийна ефективност, съобразен с приоритетите на правителството – чрез насочване към конкретни региони, сектори или размери на бизнеса и чрез осигуряване на персонализирана подкрепа – може да увеличи максимално въздействието на политиката.
- Когато правителствата ясно установят целта на мрежата и определят минимални цели за енергийни спестявания в началото, това може да доведе до по-голям ангажимент от страна на участващите компании, ускорени енергийни спестявания и подобрена строгост и хармонизация по отношение на мониторинга, измерването и проверката.
- Последователният мониторинг, измерването и проверката са ключови за оценката на ефективността на мрежата. Правителствата трябва да използват тази информация, за да коригират начина, по който предоставят подкрепа.
- Установяването на общи рамки за споделяне на данни в ранен етап от процеса може да помогне за смекчаване на опасенията за поверителност и сигурност сред участващите компании.
- Сътрудничеството на правителството със съществуващи асоциации, като например търговски камари, градски съвети, мрежи от инженери, организации с нестопанска цел и други, може да помогне за подобряване на набирането на членове и осведомеността.
