Русия е най-санкционираната страна в света, но настоящият режим на санкции до голяма степен не успява да постигне целта си да ограничи способността на Русия да води война. След срещата в Аляска между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин през август 2025 г. се появяват въпроси относно бъдещето на санкциите, наложени на Русия. Но тъй като боевете в Украйна продължават, необходимостта от засилване на натиска върху Кремъл е по-голяма от всякога.
Chatham House публикува доклад на Владимир Дубровски, старши икономист в института CASE Ukraine и Джеймс Никси, бивш директор на програмата за Русия и Евразия, в който се изтъква, че приходите от износ на петрол на Русия са нейното слабо място и че санкциите не на са достатъчно насочени в тази посока. Въпреки че петролните ренти са еквивалентни само на 10% от руския БВП, тяхното спиране би попречило на способността на Путин да поддържа властовата си структура. Съюзниците на Украйна могат да се насочат към тази уязвимост, като затегнат съществуващия механизъм за ограничение на цените на петрола, който по принцип ограничава експортната цена на руския суров петрол до 60 долара за барел. Препоръките на документа включват налагане на автоматично, постепенно намаляване на ограничението в отговор на руските атаки срещу Украйна, затваряне на вратички в корабоплавателната индустрия, които Русия е използвала чрез своя „сянка флот“, и прилагане на по-строго правоприлагане.
Силите, стоящи зад санкциите – включително САЩ, ЕС и Обединеното кралство – могат да използват географското си положение и ресурси в областта на морското регулиране и застраховането, за да налагат стандарти и забрани в по-широк мащаб. В доклада се посочва, че европейските страни по-специално имат правомощията да прилагат стриктно модифициран таван на цените на петрола, дори без подкрепата на САЩ или спазването на изискванията от страна на руските партньори, поради господството си в индустрията за морско презастраховане и ефективния си контрол над проливите в Балтийско море, през които преминава 60% от руския морски износ на петрол.
В резюме докладът съдържа няколко акцента:
Руският президент Владимир Путин е малко вероятно да прекрати войната си срещу Украйна, освен ако не възприеме продължаването на войната като по-голяма заплаха за режима си, отколкото спирането ѝ, без да постигне целите си. Международните санкции бяха наложени, за да ограничат способността на Русия да води война. Настоящият набор от санкции обаче не успя да направи това. Основният проблем е, че тези санкции не са насочени достатъчно към фискалния баланс на Русия, който е най-слабите места на режима на Путин поради значението на приходите от въглеводороди за поддържане на подкрепата на елита. Намаляването на приходите от износ на петрол на Русия трябва да бъде приоритетно като най-ефективния начин за увеличаване на натиска върху Путин.
Ембаргото върху износа на руски петрол, наложено от коалиция от Г-7, ЕС и Австралия в края на 2022 г., имаше непредвидени отрицателни последици. Очакването на ембаргото от страна на пазарите доведе до скок в световните цени на петрола и позволи на Русия да реализира рекордно високи приходи от износ. Наложеният едновременно с това таван на цените на петрола изглеждаше по-ефективен, но не беше достатъчно ясен и категоричен. Русия успя да заобиколи ограничението, като използва „сенчеста флотилия“ от застаряващи танкери, регистрирани в несъответстващи юрисдикции, и чрез фалшифициране на застрахователни документи, погрешно отчитане на цени и участие в трансферно ценообразуване.
Въпреки това, един от вариантите на ограничението на цените на петрола остава по принцип ефективен начин за нарушаване на патроналните институции* и политическата икономика на Русия. Ключът е да се позволи на Русия да изнася практически неограничени количества петрол, но при много по-строго прилагани ценови отстъпки. По този начин приходите на руската държава и неформалните ренти намаляват, без да се намалява общото глобално предлагане (което би рискувало да повиши цените на петрола, както през 2022 г.). Освен това, изпращането на надежден сигнал за по-ниски цени на руския петрол в бъдеще – чрез определяне на ограничението да намалява постепенно – би могло да създаде самоподсилваща се динамика, при която покупките на по-скъп, несъответстващ руски петрол стават все по-непривлекателни за страните вносителки.
За да работи подобна схема, коалиционните власти ще трябва да вложат допълнителни ресурси в правоприлагането, да увеличат физическите интервенции срещу танкерите от „сенчестата флотилия“, ако е необходимо, да затегнат забраната за незастраховани кораби по целия свят и да предотвратят сделки със свързани страни чрез създаване на „бял списък“ с реномирани купувачи, които не са руска собственост или не са свързани с Русия. За да се възпрепятства трансферното ценообразуване, зависимо от завишени разходи за превоз и застраховка, ценовият таван трябва да се определи, като се използва цената „разходи, застраховка и превоз“ (CIF), а не цената „франко на борда“ (FOB), използвана в момента.
Срещата на президента Тръмп с Путин в Аляска през август 2025 г. и опитите му да настоява за директни преговори между руския президент и украинския президент Володимир Зеленски създадоха висока степен на несигурност относно бъдещето на санкциите. Тези скорошни събития засилиха постоянните опасения в Киев и Европа, че всяко мирно споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ, би облагодетелствало неправомерно Русия и би осигурило недостатъчни гаранции за Украйна, и че дори би могло да доведе до облекчаване на американските санкции. Въпреки това, като се има предвид, че боевете продължават и че към момента на създаване на този доклад перспективите за мирно споразумение, приемливо за Украйна, остават ниски, коалиционните политици все още трябва да увеличат натиска върху Кремъл.
Дори в случай че администрацията на Тръмп откаже да предостави по-нататъшна подкрепа за санкции срещу Русия, би било възможно европейските страни (включително тези извън ЕС, като Обединеното кралство и Норвегия) да прилагат стриктно модифициран таван на цените на петрола, поради господството си в морската презастрахователна индустрия и ефективния си контрол върху критичните проливи в Балтийско море, през които преминава 60% от руския морски износ на петрол.
*Термин, въведен от Хенри Хейл в книгата му „Патронална политика“, за да опише специфичен вид предимно неформални институции, основани на репутация, социални мрежи със съществени вертикални компоненти („пирамиди“) и характерни за посткомунистическите страни от Източна Европа. За разлика от патронажа, който съществува във всеки политически режим и може да бъде съвместим с либералната демокрация, патронализмът е всеобхватен и замества формално демократичните институции със свои собствени неформални правила.
