В скорошен подкаст Тъкър Карлсън похвали феодализма като „много по-добър от това, което имаме сега“, защото владетелят бил „пряко заинтересован от благоденствието на поданиците си“. Тази романтична представа за средновековната йерархия обаче прикрива жестоката реалност: за повечето хора феодализмът означавал мизерия, болести и ранна смърт, изтъква Мериън Тупи в свой текст за Human Progress…
Както Гейл Л. Пули и аз показахме в книгата Superabundance (2022), обществото в прединдустриална Европа било разделено между малка върхушка и огромно мнозинство от бедни. Един наблюдател от XVII век пише, че във Франция имало „10% богати, 50% много бедни, 30% почти просяци и 10% истински просяци“. В Испания италианският историк Франческо Гвичардини отбелязва: „С изключение на няколко велможи, които живеят в разкош, останалите тънат в бедност.“
Свидетелства от епохата описват просяци, които нощували в пещери, обори и рушащи се къщи, „като мръсни животни, без разлика във възраст и пол“. Децата страдали най-много – в края на 18 век само в Париж всяка година изоставяли по 7–8 хиляди деца. Мнозина умирали още по пътя към сиропиталищата.
Гладът бил постоянна заплаха. През 1800 г. дори Франция – една от най-богатите държави тогава – разполагала със средно 1846 калории на човек дневно. Повечето хора били недохранени, страдали от недоимък на витамини и чревни паразити – бавна и мъчителна болест, която подкопавала живота на милиони.
Хигиената била ужасяваща. Градските канали служели за тоалетни, месари хвърляли отпадъците по улиците, мъртви животни гниели на открито. В Лондон телата на бедняците били трупани в общи ями, а зловонието от човешки отпадъци било непоносимо.
Животът на селянина бил сведен до хляб и малко пшеница. Дрехите се предавали от мъртвите на наследниците, а по време на чумни епидемии властите трябвало да конфискуват облеклото на починалите, за да го изгорят – иначе хората чакали други да умрат, за да облекат дрехите им.
Децата били използвани за тежък труд в полето, често малтретирани до смърт. Насилието било част от ежедневието – във Флоренция през XIV век имало 150 убийства на 100 000 души, а в Англия през XV век – около 24. (За сравнение: днес нивото е под 1 на 100 000.) Без ефективна съдебна система хората решавали споровете си с оръжие. Селячеството живеело приковано към земята, като собственост на господарите. Между 1500 и началото на XVII век големите европейски сили били във война почти без прекъсване.
Носталгията на Карлсън по феодализма не е уникална за движението MAGA в САЩ. Американският блогър Къртис Ярвин също възхвалява монарси като Луи XIV заради „силното лидерство“, което според него липсва в демокрациите. Но рядко се споменава, че същият този Луи довел Франция до разруха по време на Войната за испанското наследство. Уинстън Чърчил описва как след десетилетия войни народът гладувал, смъртността в Париж се удвоила, селяните ядяли треви и корени, а гладни тълпи грабели имоти и манастири.
Великото обогатяване – израз, въведен от моята колежка от Института „Кейто“ Дейрдра МакКлоски – през последните около 200 години извади милиарди хора от мизерията, която хилядолетия наред определяше човешкото съществуване. То беше движено от пазарните икономики и ограниченията върху произвола на владетелите, а не от феодалната йерархия.
Причината Карлсън и Ярвин да гледат назад към феодализма и абсолютната монархия е може би липсата на разбиране за реалността на тогавашния живот – живот, който, по думите на Томас Хобс, бил „бедняшки, гаден, брутален и кратък“. Друг мотив е вярата, че САЩ са „провалена нация“, както казва Доналд Тръмп. Само че това е далеч от истината. Днес обикновеният американец живее несравнимо по-добре дори от крале и кралици в миналото. Жизненият ни стандарт е завист за света – и това е най-простото обяснение за милионите, които искат да дойдат тук.
Решаването на настоящите и бъдещи проблеми зависи не от носталгия и катастрофизъм, а от разум, исторически опит, доказателства и упорита работа. Да се върнем към феодализма или да търсим нов Луи XIV няма да донесе успех. Вече сме опитвали – и резултатите бяха катастрофални.
