Паричните преводи – средствата, които имигрантите изпращат на своите семейства в страните си на произход – са под политически натиск. Много американски политици подкрепят облагането на тези преводи с данъци и поставянето на бюрократични пречки пред онези, които се опитват да изпращат пари у дома. Логиката? Да се задържат повече средства в американската икономика. Това е съблазнителен аргумент за мнозина. Но тази идея е не само късогледа, а и вредна, изтъква Камил Майнер* в текст за блога на Human Progress…
Първо, нека разгледаме мащаба на тези преводи. Средният мигрант работник в света изпраща около 15 процента от заплатата си у дома. Това са само около 250 долара на всеки 1–2 месеца, но сумата се равнява на половината от средната месечна заплата след данъци в Салвадор и малко над средната месечна заплата в Бангладеш. Така потокът от пари от мигрант може да реши кой у дома ще има възможност за метален покрив, кладенец, настилка, питателна храна, изплащане на дългове, здравно осигуряване или образование.
Организацията на обединените нации изчислява, че един милиард души по света или изпращат, или получават парични преводи. Световната банка прогнозира, че глобалните парични преводи към страни с ниски и средни доходи ще достигнат 690 милиарда долара до края на 2025 г. Парите, изпращани от мигранти, надхвърлят повече от три пъти обема на световната финансова помощ през 2021 г.
За разлика от чуждестранната помощ, паричните преводи не струват на американските данъкоплатци и цент. Според Робърт Стоянов и Вадим Стрилковски, паричните преводи се усвояват почти два пъти по-ефективно от официалната помощ за развитие. Степента на усвояване показва доколко ефективно средствата се използват и въртят в икономиката, в която навлизат. С други думи, парите от преводи често се използват по-резултатно в местните развиващи се икономики, отколкото средствата от външна помощ.
Паричните преводи са особено важни за семействата, защото могат да намалят детската смъртност и детския труд. Когато родителите получават стабилна финансова подкрепа от близки в чужбина, те по-лесно се грижат за децата си и им осигуряват медицинска помощ. В резултат децата по-рядко са принудени да работят и могат да посещават училище.
Тези преводи са ключови и във времена на икономическа несигурност. По време на пандемията от COVID-19 те представляваха над 30 процента от брутния вътрешен продукт на Гамбия и Ливан, като осигуряваха жизненоважна подкрепа за получателите и стимулираха местната икономическа активност.
В началото на 2010-те години достъпът до интернет и мобилни телефони беше ограничен в много развиващи се държави. Но само за десетилетие светът отбеляза 30-процентен ръст на интернет потребителите, а Световната банка прогнозира, че през 2025 г. 84 процента от хората в развиващите се страни ще имат мобилен телефон. Важно е, че разпространението на мобилните устройства върви ръка за ръка с увеличаване на мобилните разплащателни сметки, което улеснява милиони преводи.
Western Union е водещ посредник за парични преводи в развиващия се свят и дълго време използваше своето доминиращо положение, за да налага високи такси за трансфери. Но с навлизането на мобилните устройства финтех компании като Wise и Remitly влязоха на пазара, предлагайки по-ниски такси и принуждавайки Western Union да ги намали.
Преди информационната ера по-голямата част от Африка страдаше от липса на финансова инфраструктура – банкомати, банки и касиери. Но с навлизането на мобилните устройства компании като Wave и M-PESA бързо се наложиха с мобилни преводи. Тези плащания, както и традиционните преводи чрез Western Union, намаляват бедността и неравенството в развиващите се страни, но при много по-ниски разходи и с минимални инфраструктурни изисквания.
Паричните преводи представляват и съществено човешко право: правото да даряваш. Както американците могат свободно да изпращат пари чрез Venmo и Zelle без намеса на държавата, така и хората, които изпращат средства международно, трябва да се ползват от същата свобода. Въпреки това, наскоро приетият закон One Big Beautiful Bill Act въвежда 1-процентен акциз върху паричните преводи.
Светът, в който има повече свобода и устойчиво икономическо развитие, изисква всички хора да имат възможност свободно да изпращат и получават пари. Както изчислява Центърът за глобално развитие, „за много страни с ниски и средни доходи ефектът от данъка върху паричните преводи далеч надвишава ефекта от съкратената американска помощ досега“.
В интервю с мен Хелън Демпстър от Центъра за глобално развитие заяви, че данъкът върху паричните преводи може да намали обема им. Това намаление може да подтикне банките и кредиторите да вдигнат таксите. Според Демпстър, в интервюто ѝ на 4 юли 2025 г.:
„Вече 20 години има кампания за намаляване на разходите по преводи и много доставчици на услуги, особено големите като Western Union, продължават упорито да държат таксите високи. Ако искаха да ги намалят, за да насърчат преводите, досега щяха да го направят. Така че, според мен, те ще прехвърлят цялата тежест върху потребителите.“
Поради този данък най-беззащитните хора ще понесат тежестта, а САЩ ще получат незначителни приходи. Както видяхме през последните десетилетия, повече свобода за мигрантите и конкуренцията между кредиторите пряко подобряват живота на бедните по света. В крайна сметка запазването на нашата свобода да даряваме не само защитава човешките ни права, но и положително преобразява ежедневието на милиони хора и бъдещето на развиващия се свят.
*Камил Майнер следва в Калифорнийския университет в Бъркли, където изучава философия и социално подпомагане. Тя работи като научен сътрудник под ръководството на д-р Джил Берик и д-р Лия Ферналд, и е била стажант-изследовател в Human Progress
