Световната финансова криза от 2008 г. замрази финансовата система. Банки спряха кредитирането, домакинствата затегнаха коланите, а компаниите съкращаваха работници. Това беше плашещо време за всички и изключително труден момент за индустрията на финансовите услуги.
Днес пейзажът във финансите изглежда съвсем по друг начин. Различни видове инвеститори и фирми осигуряват кредити и ликвидност на бизнеса, потребителите и правителствата. Над един милиард души повече имат достъп до кредит благодарение най-вече на новите технологично базирани кредитори. Семействата също разполагат с повече възможности да финансират покупки и да диверсифицират пенсионните си портфейли. Пазарите на акции, облигации и деривати показват силен ръст.
Но тези развития не са задвижени от банките. Вместо това, „небанкови“ финансови институции излязоха на преден план, увеличавайки дела си от глобалното кредитиране и финансиране от 43% по време на кризата през 2008 г. до почти 50% през 2023 г., според последните данни на МВФ*.
Това е исторически момент: половината от всички финансови услуги в света вече се предлагат от компании, които не са класифицирани и регулирани като банки.
Небанковите финансови институции обхващат много различни видове предприятия, а точните дефиниции варират. Най-общо секторът включва финансови компании, които предоставят кредити, търговски и инвестиционни услуги, но не приемат депозити от обществото и нямат сметки в централната банка. Това означава, че те не са обхванати от предпазни механизми като застраховане на депозити и ликвидна подкрепа, до които банките имат достъп в замяна на строги регулации.
Мегатенденции
Предвид размера и значението на небанковите институции, струва си да разгледаме мегатенденциите, които движат техния растеж:
- Нови кредитори за правителствата, повече ликвидност и по-ниски лихви: Нови небанкови купувачи на облигации, като американските държавни ценни книжа, осигуряват допълнителна ликвидност. Това подпомага ефективното функциониране на пазарите и може да задържи ниски лихвите по националния дълг. В САЩ търговски фирми като Citadel Securities и Jane Street Capital развиха бизнес модели, базирани на високочестотна и алгоритмична търговия, движени от технологии.
- По-лесен достъп до финансиране за средни предприятия: Частни кредитни фондове предоставят финансиране на бизнеси, които са твърде големи или рискови за банките, но твърде малки, за да емитират собствени облигации. Много такива фондове се управляват от частни инвестиционни компании, които се финансират от банки и други небанкови институции. Обичайно това са застрахователи, пенсионни фондове, суверенни фондове и фондации с по-нисък ливъридж и по-стабилни източници на средства в дългосрочен план. Това повишава устойчивостта на финансовата система.
- Повече кредитни опции за потребители и малки фирми: Кредитът вече е достъпен в по-широк диапазон – от дългосрочни заеми за автомобили, до „купи сега, плати по-късно“ и микро-заеми през мобилни пари (например в Кения). Финтех компаниите движат тази тенденция, използвайки нови източници на данни и автоматизация, за да предлагат по-малки заеми на повече хора. В развиващите се икономики те направиха мобилните плащания масови, като след тях навлязоха и по-широки финансови услуги.
- Повече възможности за инвеститорите да диверсифицират портфейлите си: Инвестиционните фондове, особено пасивните, разшириха достъпа на индивидуални инвеститори до капиталовите пазари. Тъй като доходността на най-сигурните активи спадна, индексните фондове увеличиха драстично своя дял – от 19% през 2010 г. в САЩ до 48% през 2023 г. Освен това небанковите институции направиха нови класове активи – като търговски недвижими имоти и благородни метали – по-достъпни за инвеститорите. Това позволява по-добро управление на риска, макар че спекулативните активи носят свои собствени опасности.
- Пасивното инвестиране като стабилизиращ фактор: Някои видове пасивни фондове редовно купуват повече акции, които поевтиняват, и продават от тези, които поскъпват, за да поддържат обещаното съотношение. С нарастването си този механизъм е оказал стабилизиращ ефект върху пазарите.
Какво може да се обърка
Класическият сценарий „банкова паника“ при небанкови институции: Както банките, някои фондове инвестират дългосрочно, но обещават на клиентите си незабавен достъп до средствата. През началото на COVID-19 кризата през 2020 г. някои изпаднаха в недостиг на ликвидност и се нуждаеха от подкрепа от централните банки.
„Margin call plus contagion“**: Хедж фондове и фамилни офиси често заемат големи суми срещу малко обезпечение, за да правят спекулативни залози. При пазарен стрес изискванията за обезпечение скачат рязко, усилвайки рисковете. Пример е колапсът на Archegos Capital Management през 2021 г., който причини сериозни загуби на големи глобални банки.
Защита на обществото
- Повече и по-добри данни: Небанковите институции заемат значително от банки, но имат слаби изисквания за отчетност. Това крие системен риск. Дори когато информацията не може да е публична, тя трябва да е достъпна за регулаторите и споделяна международно.
- По-добър анализ на риска: Регулаторите могат да направят повече и с данните, които вече имат, за да картографират връзките между банките и небанковите институции, както и връзките между самите небанкови институции. Използването на нови модели и технологии може да им помогне да придобият по-добро разбиране за глобалните финансови рискове. Водещи примери включват системния експериментален сценарий на Bank of England, проведен за първи път през 2023 г., както и последната работа на МВФ върху рисковете за системната финансова стабилност в еврозоната.
- По-силно регулиране: С по-добро разбиране на рисковете регулаторите могат да реагират по-бързо и по-решително, за да направят глобалните финанси по-устойчиви.
Извод
Небанковите институции са изключително разнообразни. Нужно е по-добро разбиране на тяхната дейност и подходящо регулиране на най-рисковите им активности, за да се намалят потенциалните заплахи за финансовата система и икономиката, като същевременно се остави пространство за иновации и динамика в предоставянето на финансови услуги.
*Анализът на Джей Сърти е от блога на Международния валутен фонд
**При пазарен стрес или спад цените падат, допълнителните обезпечения се активират масово, което кара фондове и инвеститори панически да продават активи, за да покрият обезпеченията. Вероятността е голяма този процес да предизвика системен риск
