Мед, литий, редкоземни елементи… Нисковъглеродните технологии изискват използването на металите. Но инвестициите, пестеливостта в употребата им и рециклирането значително намаляват рисковете от техния недостиг и от екологично замърсяване, коментира Мтийо Жюблен за alternatives-economiques.fr…
Страховете непрекъснато нарастват. Дали енергийният преход няма да се провали, защото „критичните“ метали не достигат, или защото добивът им би причинил твърде големи екологични щети?
Медта, литият, кобалтът, никелът, графитът и редкоземните елементи са наистина необходими за технологиите, използвани за декарбонизацията на икономиката: вятърна енергия, фотоволтаици, батерии и електрически мрежи. Очаква се обаче търсенето на тези суровини да нарасне рязко и многобройни проучвания по темата предупреждават за възможни прекъсвания на доставките в бъдеще. Това важи особено за две от тях: медта и лития. Тези прогнози, които могат да породят „призиви за бездействие“ или дори да бъдат използвани от защитниците на изкопаемите горива, за да забавят прехода, се основават на трудно оспорими данни. Следователно е необходимо да се приемат сериозно… без да се прави заключение, че енергийният преход ще се сблъска с непреодолими суровинни ограничения.
Преходът не е иднственият, който е поставен под въпрос
Първият ярък пример е медта. Широко използвана в електропреносните мрежи, автомобилостроенето и фотоволтаичните панели, търсенето й се очкава да се увеличи с поне 30% до 2040 г., по данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Без разработването на нови залежи, първичното производство на мед към този момент би задоволило само половината от това търсене, а рециклирането – още една четвърт. Следователно рискът от пораждане на дефицит на пазара е реален, но енергийният преход далеч не е единственият поставен под въпрос. Макар че делът на нисковъглеродните технологии в търсенето на мед не е голямо, те биха били също засегнати.
Това важи и за повечето други критични минерали: графит, никел, кобалт и редкоземни елементи. Технологиите, свързани с прехода, ще увеличат общото им търсене от 1,5 до 3 пъти. Но приложението им в други отрасли (промишленост, строителство и др.) ще остане доминиращо.
Има обаче едно изключение: литият. Той вече широко се използва в нисковъглеродните технологии, предимно в батериите за автомобилите, и, според прогнозите на МАЕ, очаква се неговото търсене да се увеличи от пет до осем пъти до 2040 г. И както при медта, може да се появи дефицит в производството на суровината, ако не бъдат разработени нови находища.
Трябва да се насърчава предлагането и да се ограничава търсенето
Макар че е възможно да се появи остро разминаване между търсенето и предлагането в края на 20-те години за медта и през 30-те годиви за лития, опасността от недостиг не е неразрешима. На първо място е възможно да се въздейства върху предлагането, тъй като очакваният производствен дефицит за тези метали е по-малко свързан с тяхната геоложка рядкост, отколкото с икономически фактори. Основните метали, необходими за прехода, включително медта и литият, се намират в земната кора в достатъчни количества, за да се осигури бързото развитие на нисковъглеродните технологии. Но предизвикателството е добиването им да стане достатъчно бързо, за да се отговори на търсенето.
За медта е вярно, че концентрацията на експлоатирани находища е намаляла четири пъти за един век, а откритията на нови стават все по-редки. Това ограничава предлагането и може да доведе до трайно покачване на цените. Но това увеличение позволява да се направят съществуващите находища по-рентабилни, което означава да се насърчават инвестициите. Ето защо през последните десетилетия, при сегашния темп на потребление, запасите от мед са се увеличили, като през 2024 г. достигнаха за 45 години.
Що се отнася до лития, няма недостиг на икономически рентабилни находища, но в дългосрочен план ще е необходимо по-барзо развитие на сектора. Според МАЕ, до 2040 г. ще трябва да се добива два до три пъти повече литий от прогнозното количество. Ето защо агенцията призовава за политики стимулиращи добива на суровината.
Но за да се уравновесят търсенето и предлагането, е също толкова важно да се намали първото, по-специално чрез подобряване на ефективността (използване на по-малко метал при производството на един и същи продукт), чрез заместване (замяна на метала, когато е възможно) и най-вече чрез рециклиране и икономично използване.
Според МАЕ, за всички метали трябва да се увеличи делът на рециклираните, тъй като количеството на вече употребените материали, стигнали края на жизнения си цикъл, непрекъснато ще се увеличава, но е технически невъзможно по този начин да се задоволява цялото търсене, ако то се увеличи рязко. Оттук е и от голямо значение пестеливото използване на суровините, особено за лития, където рециклирането е по-слабо развито, а рискът от дефицит е висок.
Основен риск: концентрацията на производството
От ограничаването на големината на автомобилите – и следователно на батериите – до насърчаването на споделеното пътуване и използването на други чисти транспортни средства (велосипед, влак и др.)… гамата от възможни мерки за намаляване на търсенето на батерии е широка.
Според доклад от 2023 г. на института négaWat, основните нужди на Франция от непреработен литий могат да се намалят блзо два пъти до 2050 г., ако максимално се използват лостовете пестеливост и рециклиране.
Намаляването на търсенето на критични метали ще позволи да се предпазим от потенциален недостиг, свързан с изключителната концентрация на тяхното производство. Китай, например, контролира значителна част от техния добив и още по-голяма част от тяхната преработка: 40% от медта, 60% от никела, 70% от лития, 80% от кобалта, 90% от редкоземните елементи и 95% от графита. Тази ситуация накара ЕС и Съединените щати да приемат политика за диверсификация на доставките си, дори ако пестеливото им използване остане бедният роднина на тази стратегия.
Срещу щетите от рудниците – пестеливост и кръгова икономика
И накрая, пестеливото използване помага за справяне с другия проблем, породен от тази надпревара за суровини: въздействието ѝ върху екологията. Изкопни работи, използване на големи количества вода и химикали, съхранение на отпадъците от миннодобивната дейност… Ефектите на рудодобива върху екосистемите са добре известни. Тези щети понякога се увеличават от лошите социални условия на рудодобива, особено при кобалта в Демократична република Конго, дори и ако се оправдаят очакванията за намаляване на употребата му за сметка на никела.
При сценарий на амбициозен енергиен преход общият обем на суровините, добивани за нуждите на транспорта и електроенергетиката ще намалее с близо 50%. Трябва да припомним, че въглищата, газът и петролът също се добиват с цената на тежки екологични щети както локални, така и глобални, и биват незабавно потребени, докато металите необходими за прехода се влагат в оборудване, което се използва десетилетия наред.
Също така е вярно, че разработването на нови находища ще бъде необходимо за завършването на екологичния преход и че те вероятно ще бъдат концентрирани в страни, където има още много какво да се желае при управлението на ресурсите.
Но вместо да се отхвърля нуждата от преход, е необходимо да се провежда активна политика по отношение на пестеливото използване на ресурсите и кръговата икономика, които биха могли да намалят наполовина годишните нужди от метал в транспортния сектор през 2045 г.
Това също е и заключението на доклада на фирмата Carbone4 и на проучване, публикувано в Nature Climate Change през 2025 г. Последното, което очаква повече или по-малко значителен недостиг на критични метали до 2100 г. във всички сценарии на преход на IPCC, препоръчва „диверсификация“ на нисковъглеродните технологии, но също и „агресивна политика на рециклиране, заместване на материали и търговско сътрудничество в международен мащаб, както и умерен растеж на брутния вътрешен продукт“.
С една дума, предвид екологичната криза, светът се нуждае както от метали за осъществяване на прехода, така и от пестеливост при употребата им.
