От приходната агенция разпространиха пространно становище, предизвикано от множество въпроси относно прилагането на данъчното и осигурителното законодателство при доброволно предоставена сума от клиент под формата на „бакшиш“ при упражняване на дейност като заведение за хранене с наети готвачи, сервитьори и бармани.
По-конкретно въпросите касаят въвеждане на опция за получаване на бакшиши на ПОС терминал, която сума постъпва по банковата сметка на съответното предприятие. В този случай полученият бакшиш се разпределя в края на работния ден в брой, от касата на заведението, в полза само на сервитьорите и в пълен размер на допълнителните суми, платени от клиентите, които са обслужвали. Въпроси са поставени също и за хипотеза на получаване на тези суми в брой.
От НАП обобщават поставяните въпроси:
- Следва ли за получения бакшиш да се издаде фискален бон? Ако отговорът е да, регистрираната услуга по оставяне на бакшиш в коя данъчна група следва да бъде отразен: група „А“ (облагаеми с 0% ДДС) или група „Б“ (облагаеми с 20% ДДС)?
- Полученият бакшиш през ПОС терминал облагаем ли е с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
- Дължат ли се задължителни осигурителни вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за бакшиша, който ще се изплаща на служителите?
- Ако полученият бакшиш не е през ПОС терминал, а се получава в брой, различни данъчни задължения ли се пораждат съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), ЗКПО, Кодекса за социално осигуряване (КСО) и ЗДДФЛ, и ако е така – в какво се състои различието?
От приходната агенция посочват, че в данъчното законодателство няма дефиниция за понятието „бакшиш“, а такава не се съдържа и в друг нормативен акт, поради което, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, понятието следва да се тълкува и прилага в общоприетия му смисъл. Най-общо в практиката „бакшишът“ се възприема като възнаграждение за обслужване (в ресторант, бар, такси, хотел, фризьорски салон, и пр.), което е допълнително „дадено на ръка“ над предварително уговорената сума. Обичайно размерът му изцяло зависи от волята на лицето, което го дава, и в този смисъл може да се характеризира като награда за добре свършена работа или добро обслужване, която се дава по преценка на клиента. Обичайно „бакшиш“ се предоставя, когато е налице цялостна удовлетвореност на клиента от предоставената услуга, а не само от обслужването на едно лице.
От НАП обръщат внимание, че доколкото бакшишът като допълнително доброволно плащане е приход, независимо от това как е платен (в брой или с банкова кредитна или дебитна карта), неговото постъпване следва да намери отделно отражение във фискалното устройство с изрично посочване, включително и с оглед поддържане на редовна и прозрачна отчетност и недопускане на неблагоприятни последици.
Разглеждат се два варианта:
А. Когато бакшишът се плаща преди издаването на бона:
Когато бакшишът се предоставя преди приключване сметката на клиента (например сметката е 42,50 лв., но клиентът посочва 45 лв. или посочва процент от стойността на сметката (например 5%, 10%, 15% и т.н.), в размер, доброволно избран от клиента, сумата по същия следва да се отрази във фискалния бон. В този случай, тъй като неговият размер не подлежи на облагане с ДДС и съответно ДДС не се начислява, той следва да се отрази в данъчна група „А“. С оглед постигане на по-детайлна и ясна отчетност би било удачно получените суми от бакшиши да се регистрират и отчитат в отделен департамент, който да бъде програмиран с наименование „БАКШИШ“ към данъчна група „А“ и посочен артикул „бакшиш“. При прилагане на такъв подход в отпечатания/генерирания дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от фискалното устройство срещу този департамент ще се показва общата сума от платените бакшиши. Допустимо е да се издаде и отделен фискален бон само за размера на бакшиша, като сумата се отразява по описания по-горе начин.
Б. Когато бакшишът се плаща след издаването на фискалния бон за продажбата:
Когато бакшишът се плаща след като е издаден бонът и практически е невъзможно включването му в него, за целите на отчетността следва да се издаде втори фискален бон с размера на бакшиша, регистриран и отчетен във фискалното устройство по описания по-горе начин в данъчна група „А“. В противен случай всяка разлика между общия оборот, отчетен на фискалното устройство за деня, и фактическата касова наличност, съответно платените суми чрез ПОС терминала, би довела до съществени затруднения с отчетността.
В случай че клиентът е напуснал търговския обект (например бакшишът е оставен в брой на масата или когато бакшишът се плаща чрез ПОС терминал, като клиентът е напуснал след авторизацията на плащането), поради практическа невъзможност, издаденият фискален бон за бакшиша очевидно няма да бъде предоставен на клиента. В тези случаи не би представлявало нарушение на Наредбата и издаването на фискален бон с общо отразяване на получените бакшиши (т.е. в един бон се отразяват няколко такива като обща сума), при тяхното отчитане от работниците и служителите съобразно дневната организация на работа на търговския обект и въведените правила за отчетност.
В края на становището от НАП заключават, че при положение че бакшишът представлява доход във връзка с трудовата дейност на лицата по трудово правоотношение, съответно е елемент на брутното трудово възнаграждение, то върху него се дължат задължителни осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО). В този случай същият е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО.









