Последните резултати от проучването на банковото кредитиране в еврозоната (BLS)* показват ясно и последователно влияние на климатичните фактори върху поведението на банките както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето на кредити. Климатичната устойчивост на фирмите и енергийната ефективност на сградите вече не са периферни теми, а ключови елементи в управлението на риска, които пряко оформят кредитните стандарти, условията за финансиране и динамиката на кредитния пазар, посочват авторите на проучването, представяйки го в блога на Европейската централна банка.
От страна на предлагането банките в еврозоната съобщават за отчетливо облекчаване на кредитните стандарти към фирми с добри климатични показатели и тези, които са в активен преход към по-нисковъглеродни модели на работа. Това се проявява в по-благоприятни условия по заемите, по-ниски рискови надбавки и по-гъвкави процедури за одобрение на кредити. За банките зелените фирми представляват по-нисък дългосрочен риск, тъй като са по-подготвени за бъдещи регулации, по-устойчиви на преходните промени в икономиката и по-слабо изложени на физически рискове. Обратното важи за фирми с високи емисии, които не са започнали или са направили твърде малък напредък в зеления преход: банките затягат условията си към тях, повишават изискванията по оценката на риска и увеличават цената на кредитите. Това създава своеобразна „климатична премия“ за замърсяващите бизнеси и „климатична отстъпка“ за устойчивите компании.
Зад тези решения стои комплексна оценка на два основни вида климатичен риск. Първият е преходният риск, свързан с преминаването към въглеродно неутрална икономика. Той включва потенциални загуби от технологични промени, регулаторни ограничения, промени в търсенето и нови стандарти, които могат да обезценят активи или да повишат разходите за съответствие. Вторият е физическият риск, свързан с ефектите от климатичните промени: по-чести и тежки атмосферни явления, наводнения, екосистемни промени, повишени щети по имущество и инфраструктура. И двата риска оказват затягащо въздействие върху кредитните политики на банките в периода 2023–2025 г., като физическият риск се очертава като особено важен фактор и със запазващо се влияние в бъдеще.
От страна на търсенето BLS установява, че климатичните промени стимулират кредитната активност сред фирмите, които са зелени или в преход. Тези компании увеличават инвестициите си в модернизация, енергийна ефективност, нови технологии и инфраструктура, свързана с намаляване на емисиите. Основните двигатели на това търсене са разходи за дълготрайни активи като машини, оборудване и сгради, както и преструктуриране на производствените процеси. Преференциалните банкови лихви и публичните фискални стимули (като субсидии и данъчни облекчения) действат като катализатор за този процес. В същото време високоемитиращите фирми показват слаб или намаляващ интерес към финансиране за зелени инвестиции, често поради несигурност относно бъдещи регулации и липса на готовност за преход. Банките сами отбелязват, че тази регулаторна несигурност е значим фактор, който възпира заемането.
И по отношение на домакинствата се наблюдава подобна картина. Сградите с висока или средна енергийна ефективност привличат по-благоприятни кредитни условия, докато старите и енергийно неефективни сгради водят до затягане на стандартите и по-малка склонност на банките да отпускат кредити при добри условия. Това отражение на климатичната политика върху жилищния пазар става все по-силно. Енергийната ефективност на сградите има двоен ефект: тя влияе на риска, свързан с прехода, и влияе на устойчивостта на имота към физически климатични събития. Данните показват, че физическият риск е показал най-силно затягащо въздействие върху жилищните кредити през последните 12 месеца, като тази тенденция се очаква да продължи.
Интересно е, че въпреки че 75% от сградите в ЕС се оценяват като енергийно неефективни и изискващи модернизация, банките отчитат отслабване на търсенето на кредити за подобрения в този сегмент. Това вероятно се дължи на високи разходи, несигурност относно бъдещи регулации и липса на ясни стимули за домакинствата. Все пак банките очакват леко нарастване на интереса към инвестиции в намаляване на физическия риск, като укрепване срещу бури, валежи или повишени водни нива. Позитивен фактор остава фискалната подкрепа и преференциалните кредитни условия, които продължават да тласкат търсенето на жилищни кредити за устойчиви имоти.
В заключение данните от BLS ясно показват, че климатичните фактори са вече структурен компонент от банковото кредитиране в еврозоната. Поведението на банките отразява не само регулаторните изисквания и управлението на риска, но и очакванията за бъдещето на европейската икономика. Фирмите и домакинствата, които инвестират в подобряване на климатичните и енергийните показатели, се възползват от по-добър достъп до финансиране, докато сегменти с високи емисии или ниска енергийна ефективност срещат повече предизвикателства. Тази динамика показва, че напредъкът в зеления преход е неравномерен и че секторите, които изостават, вероятно ще се сблъскат с още по-големи трудности, ако не ускорят инвестициите си. Предстои значителна работа за преодоляване на изоставането при старите сгради и високоемитиращите фирми, но тенденциите в банковото кредитиране ясно очертават посоката: устойчивостта се превръща в ключово условие за достъп до финансиране в европейската икономика.
*Всяко тримесечие питаме около 150 банки от всички страни от еврозоната дали са затегнали или облекчили кредитните си стандарти, условията и практиките при предоставяне на кредити на фирми и домакинства, или дали са ги оставили приблизително без промяна спрямо предходното тримесечие. Проучването също ги пита дали наблюдават повишено, понижено или непроменено търсене на кредити. Банки докладват и кои фактори са повлияли на тези промени, както и дават своите очаквания за бъдещето. Освен това BLS включва и тематични въпроси, сред които са и тези, свързани с климатичните промени.
