Икономиката, измерването и дигиталната трансформация*
Оценките за състоянието на световната икономика все по-често се разминават с реалността, като разликите може да възлизат на трилиони долари. Традиционните икономически показатели — брутен вътрешен продукт (БВП), инфлация, производителност и други — са разработени за индустриална икономика, в която производството, инвестициите и потреблението са били по-лесно наблюдаеми и измерими. В условията на съвременната дигитална икономика, задвижвана от данни, тези показатели все по-трудно улавят бързите промени в технологиите, бизнес моделите и потребителското поведение.
Това създава сериозен проблем за икономическата политика. Без точна и навременна информация за реалното състояние и структурата на икономиката, политиците не могат уверено да преценят кога да стимулират растежа и кога да ограничават инфлацията. Липсата на детайлни данни затруднява и вземането на решения, насочени към устойчив и приобщаващ икономически растеж. Парадоксално е, че този дефицит на измерване съществува именно в епоха, в която икономическата активност генерира безпрецедентни обеми от данни.
Нематериалната икономика и „невидимите“ инвестиции
Една от основните характеристики на дигиталната икономика е нарастващото значение на нематериалните активи. Компаниите инвестират масово в софтуер, бази данни, алгоритми, брандове, маркетинг и т.нар. организационен капитал — съвкупността от структури, процеси и корпоративна култура, които позволяват ефективна дейност. В много развити икономики инвестициите в такива нематериални активи вече са равни или дори надхвърлят инвестициите в сгради, машини и фабрики.
Въпреки това, официалните измервания на БВП и производителността не отразяват напълно тези инвестиции. Значителна част от нематериалния капитал, особено свързан с данни, едва сега започва да се включва в националните сметки. Това означава, че двигателите на производителността и растежа често остават скрити, а икономическата динамика изглежда по-слаба, отколкото е в действителност.
Допълнително усложнение създава глобализацията на производството. Мултинационалните компании често прехвърлят собствеността върху интелектуална собственост и печалби към юрисдикции с по-ниско данъчно облагане. В резултат на това производствените ресурси могат да бъдат отчетени в една държава, а приходите — в друга. Това изкривява националните статистики и прави БВП по-малко надежден показател за икономическото благосъстояние, особено в малки и отворени икономики.
Качество, дигитални услуги и безплатно потребление
Друг ключов проблем е измерването на качеството на стоките и услугите. Реалният БВП има за цел да отчита не просто увеличението на паричната стойност, а подобрението в количеството и качеството на продукцията. В условията на бързи технологични иновации това става изключително трудно. Новите продукти и услуги често заменят старите, но статистиката не винаги улавя напълно качествените подобрения.
Особено показателен е примерът с дигиталните услуги. Много от тях — търсачки, социални мрежи, платформи с отворен код — се използват без директно заплащане и затова не се включват в потреблението на домакинствата. Въпреки това експерименти показват, че потребителите биха били готови да платят значителни суми за достъп до тези услуги, което означава, че тяхната икономическа стойност далеч не е нулева.
Освен това домакинствата използват дигитални технологии, за да извършват дейности, които преди са били част от пазарната икономика — например планиране на пътувания или създаване на софтуер и съдържание. Тази „невидима“ продукция не се отчита в БВП, въпреки че изисква време, умения и ресурси. За да бъде измерена по-точно, е необходимо по-добро разбиране за това как хората използват времето си.
Нови източници на данни и статистическа иновация
Това вече се случва при индексите на потребителските цени — едни от най-внимателно наблюдаваните показатели за инфлацията. Традиционно държавните агенции изграждат тези индекси, използвайки данни от наблюдение на цените на търговците и чрез анкети сред потребителите относно разходите им. Това е скъпо начинание, а също така става все по-трудно, тъй като хората са все по-малко склонни да отговарят на анкети.
Нарастващото използване на баркодове и скенери от страна на търговците, както и разпространението на онлайн данни, обаче променят правилата на играта. През последното десетилетие статистическите служби в Нидерландия, Австралия и Канада постепенно включват данни от точките на продажба в индексите на потребителските цени. Статистическата служба на Обединеното кралство също постига напредък в тази област. Събирането на подобни данни позволява по-навременно и по-точно измерване на инфлацията; освен това тези развития могат да дадат възможност на статистическите служби по-добре да отразят потребителския опит в различни части на страната и при различни равнища на доходите. В основата на този напредък стоят множество технически подобрения в обработката на мащабни и по своята същност „шумни“ данни, както показват изследванията на Кевин Фокс и негови колеги от Университета на Нов Южен Уелс и Британския център за върхови постижения в икономическата статистика.
Едно от основните предимства на данните от частния сектор за картографирането и проследяването на икономиката е потенциалът за подобряване на навременността и детайлността на икономическите показатели. Това беше особено ясно по време на пандемията, когато имаше търсене на високочестотни данни за икономическото развитие както на национално, така и на местно ниво. Статистическите служби и изследователите възприеха данните от частния сектор, за да отговорят на това търсене. Частично тези ползи се неутрализират от статистически шум, възможността за двойно отчитане и неадекватни извадки, които могат да прикриват реалните икономически сигнали.
Пътят напред
За да се преодолее нарастващата пропаст между икономическата реалност и нейното измерване, са необходими целенасочени инвестиции в инфраструктурата на икономическата статистика. Актуализациите на международните стандарти, като Системата на националните сметки и методологиите на Международния валутен фонд, са важна стъпка, но не са достатъчни сами по себе си.
Опитът от пандемията от COVID-19 показа, че чрез координация, лидерство и споделяне на данни могат бързо да се разработят нови индикатори и аналитични инструменти. Подобен подход е необходим и занапред — с по-тясно сътрудничество между националните статистически служби, академичните среди и частния сектор, както и с международна координация.
Без надеждни, прозрачни и безпристрастни икономически статистики рискът е общественото пространство да бъде доминирано от противоречиви и неточни интерпретации на икономическите процеси. В един свят, богат на данни, но беден на доверие, ролята на висококачествената официална статистика става по-важна от всякога.
*Анализът на проф. Ребека Райли е публикуван в последния брой на F&D Magazine, издание на Международния валутен фонд
