Изменението на климата се превръща във все по-значим фактор за устойчивостта на публичните финанси и за условията, при които държавите се финансират на международните капиталови пазари. Климатичните рискове засягат бюджетите по множество канали – чрез необходимостта от по-високи разходи за адаптация и смекчаване, чрез пренасочване на ресурси от продуктивни инвестиции към нисковъглеродни технологии, както и чрез преки и косвени фискални последици от природни бедствия. Тези процеси оказват влияние върху възприятията на инвеститорите и съответно върху доходността на държавните облигации.
Анализ на екип от ЕЦБ, публикуван в блога на институцията, се базира на обширен набор от данни за 52 развити и развиващи се държави през последните две десетилетия, като разглежда как различни форми на климатичен риск се отразяват върху доходността на десетгодишните държавни облигации. Изследването прави разграничение между два основни типа риск – преходен и физически – и анализира както дългосрочните тенденции, така и ефектите от конкретни климатични събития.
Канали на въздействие върху публичните финанси
Климатичните промени влияят върху публичните финанси както пряко, така и косвено. Преките ефекти включват разходи за спешна помощ, възстановяване на инфраструктура и социална подкрепа след бедствия. Косвените ефекти се проявяват чрез спад в данъчните приходи вследствие на прекъсвания в производството, спад в икономическата активност или увеличени разходи за енергийни и хранителни субсидии при ценови шокове.
Освен това преходът към нисковъглеродна икономика предполага значителни публични инвестиции и структурни реформи. Тези процеси могат да породят временни фискални напрежения, особено в страни с ограничено фискално пространство. Всички тези фактори взаимодействат със съществуващата динамика на държавния дълг, като могат да повлияят върху кредитния риск и оценката на суверенните облигации.
Преходен риск и доходност на облигациите
Преходният риск е свързан с икономическите последици от преминаването към нисковъглероден модел на развитие. В изследването той се измерва чрез въглеродната интензивност на икономиката. Резултатите показват ясна положителна връзка между по-високите емисии и по-високата доходност на десетгодишните държавни облигации. Това означава, че инвеститорите изискват по-висока рискова премия от страни с по-голяма зависимост от въглеродно интензивни сектори.
Този ефект е особено силно изразен в развиващите се и нововъзникващите икономики. Пазарите вероятно оценяват риска, че преходът към нисковъглеродна икономика може да повлияе неблагоприятно върху бъдещите данъчни приходи и икономическия растеж в тези страни. В развитите икономики ефектът е по-умерен, вероятно поради по-ранния напредък в декарбонизацията и по-големия институционален капацитет за управление на прехода.
Освен това се наблюдава засилване на връзката между въглеродните емисии и доходността след Парижкото споразумение. Това предполага, че международните климатични ангажименти и нарастващият регулаторен натиск са увеличили чувствителността на пазарите към преходния риск.
Физически риск: хроничен и остър
Физическият риск се разделя на хроничен и остър. Хроничният риск е свързан с дългосрочни климатични промени, измерени чрез температурни отклонения. Анализът не открива систематична връзка между хроничните климатични промени и доходността на държавните облигации. Това може да се дължи на постепенния характер на тези процеси и на трудността те да бъдат директно капитализирани в пазарните оценки.
Острият физически риск, от друга страна, е свързан с природни бедствия като наводнения, бури, суши и горски пожари. В дългосрочен план не се установява систематичен ефект върху разходите по заемане. В краткосрочен и средносрочен хоризонт обаче отделни бедствия могат значително да повишат доходността, особено когато са тежки или чести.
Краткосрочни и средносрочни ефекти от природни бедствия
Изследването проследява промените в доходността в периода от една до пет години след настъпването на климатичен шок. Ефектът обикновено е незабавен и по-силен при по-сериозни събития.
При наводненията страните с висок дълг понякога първоначално регистрират понижение на доходността, вероятно поради очаквания за външна финансова помощ. С времето обаче натрупващият се фискален натиск води до повишаване на доходността и устойчиво по-високи рискови премии. В страните с нисък дълг първоначалното покачване на доходността обикновено се изглажда след няколко години, което показва доверие в способността на правителството да управлява шока.
Бурите предизвикват най-силните и трайни ефекти в страните с висок дълг. Доходността може да се увеличи с около 22% спрямо средните нива, което представлява значително нарастване на разходите по заемане. Сушите също имат съществено въздействие, като моделът на реакция варира според нивото на задлъжнялост.
Ключов извод е, че фискалното пространство играе решаваща роля. Страните с нисък дълг обикновено се сблъскват с временни и ограничени увеличения на разходите по заемане. Страните с висок дълг обаче изпитват по-големи и по-продължителни ефекти, тъй като пазарите възприемат по-висок риск за устойчивостта на публичните финанси.
Разлики между развити и развиващи се икономики
Развиващите се икономики са по-уязвими както към преходния, така и към острия физически риск. Това се дължи на по-голямата зависимост от селското стопанство и природните ресурси, по-високата географска уязвимост и ограниченото фискално пространство. Пазарите реагират по-бързо и по-силно на климатични шокове в тези страни.
Развитите икономики също не са имунизирани срещу климатични рискове, но разполагат с по-голям институционален и финансов капацитет за управление на последиците. Това обяснява по-умерената реакция на доходността при тях.
Политически изводи
Резултатите подчертават, че климатичните промени вече са интегриран фактор в оценката на суверенния риск. Преходният риск се капитализира все по-ясно в доходността на държавните облигации, а острите климатични събития могат да доведат до значителни и продължителни увеличения на разходите по заемане – особено в страни с висока задлъжнялост.
Това има няколко важни последици за икономическата политика:
- Укрепване на фискалната устойчивост – Натрупването на фискални буфери увеличава способността на държавите да посрещат климатични шокове без значително нарастване на разходите по заемане.
- Активна климатична политика – Ефективният преход към нисковъглеродна икономика може да намали рисковата премия, свързана с преходния риск.
- Международно сътрудничество – Особено за развиващите се страни е необходима подкрепа за финансиране на адаптацията и прехода, за да се избегне задълбочаване на дълговите проблеми.
- Интегриране на климатичния риск във фискалното планиране – Дългосрочната бюджетна стратегия следва да отчита както вероятността от екстремни събития, така и разходите по структурния преход.
Заключение
Климатичните рискове вече не са периферен фактор, а съществен елемент от финансовата стабилност и устойчивостта на публичните финанси. Инвеститорите все по-ясно отразяват както преходния, така и острия физически риск в оценката на държавните облигации. Най-уязвими са страните с висока задлъжнялост и ограничено фискално пространство.
В условията на нарастваща честота и интензивност на екстремните климатични явления предизвикателствата пред фискалната политика ще се задълбочават. Устойчивият зелен преход и укрепването на публичните финанси не са алтернативи, а взаимно допълващи се елементи на дългосрочната икономическа стабилност.
