Светът е изправен пред още един шок. Войната в Близкия изток преобръща живота и поминъка на хората в региона и извън него. Тя също така помрачава перспективите за много икономики, които едва бяха започнали да показват признаци на устойчиво възстановяване след предишни кризи, посочват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Шокът е глобален, но асиметричен. Вносителите на енергия са по-силно изложени на риск от износителите, по-бедните страни – повече от по-богатите, а държавите с ограничени резерви – повече от тези с по-големи буфери. Освен болезнената си човешка цена, войната предизвика сериозни сътресения в икономиките на най-пряко засегнатите страни, включително щети по тяхната инфраструктура и индустрии, които могат да се окажат дълготрайни. Макар тези държави да проявяват устойчивост, краткосрочните им перспективи за растеж ще бъдат негативно засегнати.
Междувременно големите вносители на енергия в Азия и Европа понасят основната тежест от по-високите разходи за горива и производствени ресурси: около 25–30 процента от световния петрол и 20 процента от втечнения природен газ преминават през Ормузкия проток, като задоволяват търсенето не само в Азия, но и в части от Европа. Икономики в Африка и Азия, силно зависими от вноса на петрол, все по-трудно осигуряват необходимите доставки, дори при завишени цени.
Части от Близкия изток, Африка, Азиатско-тихоокеанския регион и Латинска Америка са изправени и пред допълнително напрежение заради по-високите цени на храните и торовете, както и по-затегнатите финансови условия. Страните с ниски доходи са особено изложени на риск от продоволствена несигурност; някои може да се нуждаят от по-голяма външна подкрепа — дори когато подобна помощ намалява.
Макар войната да може да повлияе на световната икономика по различни начини, всички сценарии водят до по-високи цени и по-бавен растеж. Кратък конфликт може да доведе до рязък скок в цените на петрола и газа, преди пазарите да се приспособят, докато продължителен конфликт би могъл да задържи енергията скъпа и да постави под натиск страните, които разчитат на внос. Възможно е също светът да се установи някъде по средата — напрежението да продължи, енергията да остане скъпа, а инфлацията да се окаже трудна за овладяване — при продължаваща несигурност и геополитически риск. Много ще зависи от това колко дълго ще продължи конфликтът, докъде ще се разпространи и колко щети ще нанесе върху инфраструктурата и веригите на доставки.
МВФ следи внимателно тези развития и ще представи по-пълна оценка в докладите си „Световни икономически перспективи“ (World Economic Outlook) и „Доклад за глобалната финансова стабилност“ (Global Financial Stability Report), които ще бъдат публикувани на 14 април, последвани от „Фискален монитор“ (Fiscal Monitor) на 15 април.
Цени на енергията
Енергията е основният канал на пренос на шока. Фактическото затваряне на Ормузкия проток и щетите върху регионалната инфраструктура са довели до най-голямото нарушение на световния петролен пазар в неговата история, според Международната агенция по енергетика. За икономиките, които внасят горива, ефектът е подобен на внезапен и значителен „данък“ върху доходите.
Многостранно регионално въздействие
Многостранното регионално въздействие вече е очевидно. Икономиките, които внасят енергия в Африка, Близкия изток и Латинска Америка, усещат натиска от по-високите сметки за внос върху вече ограниченото фискално пространство и външните резерви.
В големите производствени икономики на Азия по-високите разходи за горива и електроенергия увеличават производствените разходи и намаляват покупателната способност на хората; в някои страни натискът върху платежния баланс вече оказва влияние върху валутите. В Европа шокът възражда призрака на газовата криза от 2021–2022 г., като страни като Италия и Обединеното кралство са особено уязвими поради зависимостта си от електроенергия, произведена от газ, докато Франция и Испания са сравнително по-защитени благодарение на по-големия си дял ядрена енергия и възобновяеми източници.
За разлика от тях, държавите износителки на петрол в Близкия изток, части от Африка и Латинска Америка, които все още могат да доставят своя петрол на пазара, имат перспектива за по-силни фискални и външни позиции благодарение на по-високите цени. Производителите, чиито износ е ограничен или съкратен — включително няколко членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив — могат да очакват много по-малко ползи. Дори след възобновяване на транзита, по-високите рискови премии и несигурността могат да ограничат инвестициите и растежа.
Вериги на доставки
Войната също така променя веригите на доставки на неенергийни и критични суровини. Пренасочването на танкери и контейнерни кораби увеличава транспортните и застрахователните разходи и удължава сроковете за доставка. Нарушенията във въздушния трафик около ключови хъбове в Персийския залив оказват влияние върху световния туризъм и добавят нов слой сложност към търговията.
Освен по-високите цени на суровините, държавите, компаниите и потребителите вече усещат ефектите от тези усложнения във веригите на доставки. Тъй като доставките на торове — около една трета от които преминават през Ормузкия проток — са нарушени, нарастват опасенията относно цените на храните. Прекъсването на доставките на хранителни вещества за културите от региона на Персийския залив идва точно в началото на сеитбения сезон в Северното полукълбо, което застрашава добивите и реколтите през годината и тласка цените на храните нагоре.
Най-уязвимите ще понесат най-тежката тежест. Хората в страните с ниски доходи са най-застрашени, когато цените се повишават, защото храната представлява средно около 36 процента от потреблението им, в сравнение с 20 процента в нововъзникващите икономики и 9 процента в развитите икономики. Това прави всяко рязко покачване на цените на торовете и храните не само икономически, но и социално-политически проблем, особено там, където фискалните ресурси за смекчаване на удара са ограничени.
Възможни са също недостиг или резки скокове в цените на други материали, използвани в производството. Персийският залив осигурява голям дял от световното производство на хелий, използван в широк спектър от продукти — от полупроводници до медицинска образна техника. Индонезия, която доставя приблизително половината от световния никел — ключов компонент в батериите за електрически превозни средства — може да се изправи пред недостиг на сяра, необходима за обработката на метала. Икономиките в Източна Африка, които зависят от търговски връзки и парични преводи от страните от Персийския залив, са изправени пред по-слабо търсене на техните услуги, логистични затруднения и намалени преводи.
Инфлация и инфлационни очаквания
Ако високите цени на енергията и храните се задържат, те ще подхранят инфлацията в световен мащаб. Исторически, продължителните скокове в цените на петрола обикновено водят до по-висока инфлация и по-нисък растеж. С течение на времето по-високите транспортни и производствени разходи се прехвърлят върху цените на произведените стоки и услуги. За много страни, които едва бяха успели да доближат инфлацията до целевите нива — и още повече за тези с по-устойчива инфлация — това създава риск от нов период на неприятен ценови натиск.
И тук моделът е неравномерен. В голяма част от Азия и в части от Латинска Америка, където инфлацията беше сравнително ниска, по-високите разходи за енергия и храни ще поставят на изпитание устойчивостта на инфлационните очаквания, особено в икономики с по-слаби валути и голям внос на енергия. В Европа нов скок на цените, предизвикан от енергията, би дошъл върху вече съществуващия натиск върху разходите за живот и би увеличил риска от по-трайни искания за повишаване на заплатите. В страните с ниски доходи, където хората харчат голяма част от доходите си за храна — особено в Африка, части от Близкия изток и Централна Америка — по-високите цени на храните носят сериозни социални и икономически последствия.
Ако хората и бизнесът в тези региони започнат да вярват, че инфлацията ще остане по-висока за по-дълго време, те могат да включат това очакване в заплатите и цените, което ще направи по-трудно овладяването на шока без по-рязко забавяне на икономиката. Така войната увеличава не само текущата инфлация, но и риска инфлационните очаквания да се „разхлабят“ и да станат по-слабо закрепени.
Финансови условия
Накрая, войната разклати финансовите пазари. Глобалните цени на акциите спаднаха, доходността по облигациите се повиши в големите развити икономики и много нововъзникващи пазари, а волатилността се увеличи. Засега разпродажбите на пазара са сравнително ограничени в сравнение с минали глобални шокове. Въпреки това тези движения доведоха до затягане на финансовите условия в световен мащаб.
И тук ефектите са различни. В Европа и в много нововъзникващи икономики по-високата доходност и по-широките кредитни спредове увеличават тежестта на обслужването на дълга и усложняват рефинансирането както за правителствата, така и за фирмите. В Субсахарска Африка и някои икономики с ниски доходи в Близкия изток и Южна Азия вече ограничените резерви и трудният достъп до финансовите пазари правят външните шокове във финансирането още по-опасни — особено когато по-високите разходи за внос на горива, торове и храни увеличават търговските дефицити и оказват натиск върху валутите. В Близкия изток и на други места високите нива на дълг и по-строгите финансови условия могат допълнително да повишат разходите по финансирането на дълга.
За разлика от тях развитите икономики с дълбоки вътрешни капиталови пазари и някои износители на суровини с достатъчни буфери — като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и латиноамерикански производители на суровини като Бразилия и Еквадор — могат по-добре да поемат пазарния стрес, макар и те да не са напълно защитени от по-високи рискови премии.
Ролята на МВФ
Тези канали показват защо икономическото въздействие на войната е едновременно глобално и силно неравномерно. Те помагат да се обясни защо един и същ шок може да изглежда като печалба от условията на търговията за едни държави, като натиск върху платежния баланс за други и като нов натиск върху разходите за живот в много икономики.
Подобни сложни ефекти се появяват в момент, когато много икономики имат ограничено пространство да поемат нови шокове. Много държави вече се сблъскваха с рекордно високи нива на дълг, което поражда опасения относно фискалната устойчивост.
Затова, за да се управлява шокът и да се запази устойчивостта, е по-важно от всякога държавите да приемат подходящи политики. Мерките трябва внимателно да бъдат съобразени със специфичните нужди на всяка страна. Страните с ограничени резерви и малко фискално пространство трябва да бъдат особено предпазливи.
В този решаващ момент и Международният валутен фонд засилва своята роля, подкрепяйки членовете си — особено най-уязвимите — чрез политически препоръки, развитие на капацитета и, когато е необходимо и в координация с международната общност, чрез финансова помощ. Както заявява управляващият директор Кристалина Георгиева: „В един несигурен свят все повече държави се нуждаят от повече от нашата подкрепа. Ние сме там за тях.“
