Изданието Visual Capitalist систематизира какъв дял от населението в отделните държави по света е под 18-годишна възраст през 2025 г.. Използвани са данни от портала на Отдела за население на ООН.
Категоричното заключение е, че Африка има най-младото население в света.
Централноафриканската република води с 56,2%, следвана от Нигер (53,3%), Сомалия (53,0%), Мали (52,9%) и Чад (52,7%). В другия край на спектъра, Хонконг е с най-нисък дял (12,6%), докато Южна Корея е на най-ниско ниво сред страните с 12,9%.
България заема незавидното 205-то място със 17.6% дял на населението под 18-годишна възраст. След нас са Литва, Унгария, Хърватия, Германия, Гърция, Испания, Португалия, Малта и Италия.
От Европейския съюз най-напред е Ирландия – на 145 място с 22.3%.
Доминацията на Африка на върха е поразителна: 28 от първите 30 записа са африкански, с изключения само на Афганистан и Йемен. По-високите нива на плодовитост са допринесли за създаването на тази млада възрастова структура. Изследванията върху по-големи африкански семейства сочат фактори, включително разлики в желания размер на семейството и темпа на намаляване на плодовитостта.
Много от тези страни също така са преживели бърз растеж на населението, модел, видим сред най-бързо растящите популации в света от 2000 г. насам.
В същото време Източна Азия е изправена пред противоположното демографско предизвикателство.
Южна Корея, Япония, Тайван и Сингапур имат деца, представляващи по-малко от 15% от населението им. Намаляващата раждаемост в Източна Азия е свързана с фактори, включително високи разходи за грижи за деца, взискателна работна култура и променящи се нагласи към брака и родителството.
По-малкият брой на децата може в крайна сметка да означава по-малко работници, влизащи в работната сила, тъй като по-възрастното население расте. Това е особено важно, тъй като възрастните популации продължават да се увеличават в много икономики.
В същото време страните с голям брой деца са изправени пред различно предизвикателство: разширяване на системата от училища, здравеопазване, жилищно настаняване и в крайна сметка на заетостта достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето. Ако тези инвестиции продължат да се развиват, днешните големи младежки групи биха могли да се превърнат в значителен източник на бъдещ растеж на работната сила.
