Бумът на батериите в Европа доказва, че системите за съхранение на енергия могат да помогнат за понижаване на цените на електроенергията в пиковите часове. Ако обаче държавната политика не се промени, тези системи може просто да печелят от използването на изкопаеми горива, вместо да помагат за неговото елиминиране, изтъква в коментар за Ройтерс Мартин Владимиров, Директор на програма „Геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията (CSD).
През последните години системите за съхранение на енергия в батерии (BESS) се разпространиха масово, променяйки начина, по който се разпределят печалбите на пазара на електроенергия. Глобалният капацитет за съхранение нарасна с 66% през миналата година, достигайки близо 302 гигавата (GW) – увеличение със 150 пъти за едно десетилетие. Понижаващите се производствени разходи превръщат батериите от скъпо допълнение към възобновяемите източници в ключов фактор, който прави революция в структурата на енергийния пазар.
Европа е ярък пример за това. През миналата година на континента бяха инсталирани батерийни системи с капацитет 36 гигаватчаса (GWh), с което общият капацитет надхвърли 100 GWh (десетократен ръст) по данни на SolarPower Europe; организацията очаква през 2026 г. новите мощности да надхвърлят 50 GWh. Голяма част от тези инвестиции остават съсредоточени на няколко пазара, водени от Германия, България и Италия. Въпреки че референтните цени на природния газ все още до голяма степен определят цените на електроенергията в Европа, батерийните системи на тези пазари бързо подкопават това господство.
Причината е, че батериите – на езика на енергийната индустрия – „отрязват главата на патицата“. Така наречената „крива на патицата“ (duck curve) описва типичния модел на цените на електроенергията в Европа. Обикновено те падат до нула или под нея в слънчевите часове, когато излишъкът от слънчева енергия залива пазара, след което се покачват с нарастването на вечерното потребление, тъй като електроцентралите, работещи с изкопаеми горива (предимно на въглища и газ), заместват производството от фотоволтаични (PV) системи.
Все по-често батериите поемат излишната електроенергия по време на пиковото производство от фотоволтаици – купувайки енергия, когато тя е евтина – и я отдават обратно в мрежата през вечерните часове, когато тя може да се продаде на много по-висока цена. Това изглажда ценовата крива, тъй като батерийните системи реализират значителни печалби именно от това „отрязване на главата на патицата“.
И те наистина печелят. Разходите за въглеродни емисии в Европа правят цените на електроенергията във вечерните часове – когато по-голямата част от енергията все още идва от изкопаеми горива – особено високи. Тази тенденция се засили през настоящата година поради рязкото покачване на цените на газа, свързано с глобалния енергиен недостиг, провокиран от конфликта, в който е замесен Иран. Например в България – където батериите съставляват над 20% от инсталираната генерираща мощност, което е един от най-високите дялове на системи за съхранение на енергия в света – системите BESS вече могат да реализират ценови разлики (спредове), надхвърлящи 100 евро за мегаватчас (MWh), както показват данните от българската енергийна борса IBEX.
Потребителите също печелят от това. През последните шест месеца цените на електроенергията в България вече са спаднали с около 15% спрямо тези на съседните пазари. Според данни на българския електроенергиен системен оператор, системите за съхранение на енергия чрез батерии осигуряват повече електроенергия именно в часовете на деня, когато тя обикновено е най-скъпа – вечерните часове.
България не е единствена в това отношение. Подобна ценова динамика се наблюдава и в други европейски държави, включително Испания, Португалия, Италия, Великобритания и Германия. Там батериите поемат излишната енергия от вятърни и слънчеви централи, която в противен случай би била ограничена от операторите на електроенергийната мрежа.
Парадоксът на изкопаемите горива
Очаква се системите за съхранение на енергия (BESS) да улеснят енергийния преход, като намалят нестабилността, присъща на много от възобновяемите източници. Посочените по-горе ценови разлики обаче показват, че на много водещи пазари системите с батерии печелят именно от зависимостта от изкопаеми горива, която самите те обещават да премахнат.
Междувременно правителствата в Европейския съюз поддържат тази система, като дискретно субсидират въглищата и природния газ чрез сложни механизми за капацитет, целящи да гарантират стабилността на мрежата. Тези механизми позволяват на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, да продължат да функционират, въпреки че цените им не са конкурентоспособни извън вечерните часове или най-студените месеци от годината.
Миналия месец ЕС одобри германския механизъм за капацитет на стойност 35,2 милиарда евро с 15-годишен срок на действие, целящ да гарантира стабилността на мрежата и дългосрочната сигурност на доставките. Освен това Италия – страна, в която природният газ осигурява около 38% от електроенергията – е платила приблизително 1,8 милиарда евро чрез своя дългогодишен механизъм за капацитет. През миналата година страната отчете едни от най-високите цени на електроенергията в Европа.
От политическа гледна точка тези усилия на правителствата са разбираеми. Макар пълната декарбонизация на мрежата да е бъдеща цел, европейските лидери вероятно не желаят да предприемат стъпки, които биха могли да изглеждат като заплаха за енергийната сигурност, дори и рисковете да са преувеличени. Мащабното прекъсване на електрозахранването на Иберийския полуостров миналата година може и да не е било причинено от възобновяемите източници, но това не попречи на мнозина да ги обвинят за случилото се.
Какво предстои?
Какви други възможности имат европейските лидери?
Мащабното внедряване на системи за съхранение на енергия чрез батерии би могло да направи възможно осигуряването на „зелена“ електроенергия денонощно. Това обаче вероятно ще изисква от правителствата да възнаградят операторите на BESS за критичната роля, която играят в поддържането на надеждна и достъпна енергия. Това е така, защото разпространението на батерийните системи – и премахването на доходоносния прозорец за изкопаеми горива – вероятно ще ерозират значително маржовете на BESS.
Ще са необходими и технически подобрения. Много батерийни системи съхраняват само два до три часа пълна мощност. Това изисква европейските мрежи да приемат все още непосилно скъпи технологии за дълготрайно съхранение на енергия (LDES) – като желязо-въздушни или редокс батерии – които могат да се разреждат непрекъснато в продължение на 10 до 100+ часа, за да се справят с многодневните дисбаланси в мрежата.
Но дори най-модерните батерии няма да могат да поддържат системи, работещи предимно със слънчева енергия, по време на продължителни зимни затишия. Това засилва аргументите за диверсифицирани възобновяеми енергийни източници, включително вятър, който работи през нощта и често произвежда повече енергия през зимата.
Съхранението на енергия в батерии вероятно ще затвърди енергийната трансформация и евентуалното постепенно премахване на изкопаемите горива, но засега печели от тяхното оцеляване. Дали батериите могат да осъществят енергийния преход, който обещават, ще бъде въпрос на политическа воля за преодоляване на интересите на изкопаемите горива.
