Световната икономика се оказа изненадващо устойчива в условията на висока несигурност, тъй като конфликтът в Близкия изток продължава да излага енергийните пазари на резки колебания. Причината за тази устойчивост е благодарение отчасти на възхода на изкуствения интелект, като инвестициите в технологии подкрепят дейността и търговията, особено в икономики, интегрирани във вериги за създаване на стойност в технологиите. Въпреки това рисковете остават наклонени надолу за растежа и нагоре за инфлацията, заявява президенът на Европейската централна банка Кристин Лагард в речта си пред годишната среща на Международния валутен фонд, провеждаща се в Банкок.
Въпреки глобалните насрещни ветрове и продължаващия енергиен шок, икономиката на еврозоната досега се оказа устойчива, като септемврийските прогнози на експертите на ЕЦБ предвиждат растеж от 0,9% през 2026 г., 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г., припомня Лагард.
По думите й нарастващите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, допълнени от инвестиции в изкуствен интелект и цифрови технологии, също би трябвало да подкрепят растежа. Ръстът на износа би трябвало да се ускори на фона на засилващото се външно търсене, също водено от изкуствен интелект.
Лагард подчертава, че фискалната устойчивост остава ключов фактор за по-широка икономическа стабилност. Важно е да се поддържат стабилни фискални политики, включително чрез спазване на фискалните правила, а там, където дългът е висок, да се консолидират, пренасочат приоритетите на разходите и да се подобри ефикасността и ефективността на публичните финанси, за да се възстановят буферите. Правителствата трябва да се стремят да гарантират, че всеки фискален отговор на енергийния шок е временен, целенасочен и съобразен.
По отношение на инфлацията президентът на ЕЦБ посочва, че в перспектива се очаква по-високите цени на енергията да поддържат водещата инфлация доста над целевата през първата половина на 2027 г. и постепенно да се отразят на базовата инфлация и инфлацията на храните. Очаква се водещата инфлация да намалее след първото тримесечие, тъй като инфлацията на енергийните продукти намалява, връщайки се около целевата си стойност към края на 2027 г.
Кристин Лагард обръща внимание, че източниците на риск и уязвимости за финансовата стабилност на еврозоната остават високи. Продължаващото геополитическо напрежение, фискалните предизвикателства и несигурността около ускореното внедряване на изкуствен интелект продължават да бъдат причини за безпокойство. Широко разпространената концентрация на критични доставчици на услуги от трети страни въвежда единични точки на отказ както за финансовите, така и за нефинансовите институции. Новите гранични модели на изкуствен интелект увеличиха киберрисковете и оперативните уязвимости.
В същото време, по думите й, банките в еврозоната поддържат силни капиталови и ликвидни буфери и стабилна рентабилност, заедно със здравословно и стабилно качество на активите. Тези солидни основи би трябвало да помогнат за справяне с текущите геополитически несигурности и ефективно да подкрепят кредитирането на икономиката.
Шоковете обаче биха могли да разкрият уязвимости сред небанковите финансови посредници, по-специално от концентрирани експозиции, свързани с изкуствения интелект, усилвайки пазарния стрес и създавайки странични ефекти между финансовите сектори. Експозициите на банките към небанкови институции и уязвими фирми биха могли да разкрият уязвимости по отношение на финансирането и кредитирането.
Стресът на частните кредитни пазари продължава, като частните кредитни фондове отчитат отливи и реактивират ограниченията за обратно изкупуване. „Полуликвидните фондове“ на частния пазар, които позволяват обратно изкупуване, стават все по-разпространени, което би могло да доведе до по-големи несъответствия в ликвидността в бъдеще, но финансовите институции в еврозоната имат ограничена пряка експозиция към частно кредитиране. Това означава, че засега е малко вероятно частното кредитиране само по себе си да бъде източник на финансова нестабилност в еврозоната.
