В навечерието на междинните избори в САЩ, които са само след няколко седмици, поскъпващият долар разкрива основно противоречие в икономическата програма на президента Доналд Тръмп: валутните пазари демонстрират точно обратното на това, към което се стреми неговата администрация, изтъква коментар на Ройтерс.
Икономическите резултати на Тръмп през първите две години от втория му мандат са подложени на сериозен анализ. Проучванията показват, че одобрението на избирателите за начина, по който той управлява икономиката, е на едно от най-ниските си нива. Това до голяма степен обяснява защо, според прогнозите на пазарите за залагания, Републиканската партия на Тръмп е на път на 3 ноември да загуби контрола над Камарата на представителите – а може би дори и над Сената.
И все пак, ако е вярно пазарното твърдение, че валутата на една страна е отражение на доверието на света в нейната икономика, то Тръмп би трябвало да подходи към предстоящия вот с огромна увереност. Доларът бележи постоянен ръст, като наскоро достигна най-високото си ниво спрямо основните световни валути за последните 18 месеца.
Но силният и поскъпващ долар е последното нещо, което Тръмп желае. Икономическата и търговската политика на неговата администрация са насочени към съживяване на американското производство, възраждане на американския износ и намаляване на търговския дефицит. Засилването на валутата няма да помогне за постигането на нито една от тези цели.
Грешна посока
Може да се очаква, че доларът ще бъде под натиск, особено предвид факта, че търговският баланс на САЩ не се е свил според плановете на администрацията. Вносът е нараснал до рекордни нива, до голяма степен поради това, че американските компании изкупуват масово чипове, оборудване и стоки, необходими за развитието на изкуствения интелект (ИИ), в резултат на което търговският дефицит на страната се увеличава. По-рано тази година той възлизаше на 2,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) – едно от най-ниските нива за века – но според Дийн Маки от хедж фонда Point72, догодина може да достигне 4% от БВП.
Въпреки това доларът не отслабва. Той отслабна през първата година от завръщането на Тръмп в Овалния кабинет, на фона на опасения от „обезценяване на долара“ и нагласа сред чуждестранните инвеститори за „разпродажба на американски активи“ – тенденция, подхранена от митата, въведени от Тръмп. Оттогава обаче процесът се обърна.
Защо? Защото валутните курсове са относителни, а в момента щатският долар изглежда като онази „най-чиста риза сред мръсните“ (т.е. най-малко лошият вариант). Макар САЩ да са изправени пред сериозни проблеми, свързани с дълга и дефицита, същото важи и за други развити държави, най-вече за Франция. Инвеститорите се опасяват, че Париж не желае да предприеме политически непопулярните мерки, необходими за овладяване на бюджетния дефицит, и поради това масово разпродават еврото.
По подобен начин, опасенията, че по-високите лихвени проценти ще направят обслужването на огромния дълг на Япония почти невъзможно, задържат йената близо до скорошните ѝ исторически дъна.
Накратко, доларът „печели“ както по подразбиране (поради слабостта на другите), така и благодарение на притока на глобален капитал, който преследва американската мечта в сферата на изкуствения интелект.
Това не е нещото, което Белият дом си е представял.
Тръмп и министърът на финансите Скот Бесент очевидно искат по-слаб долар, макар че десетилетията на провеждана от Белия дом политика на „силен долар“ – започнала още по времето на бившия финансов министър Робърт Рубин през 90-те години – правят трудно за тях да заявят това открито. Възгледите на администрацията на Тръмп относно американската валута бяха очертани преди почти точно две години в документ, озаглавен „Наръчник за преструктуриране на глобалната търговска система“ (A User’s Guide to Restructuring the Global Trading System). Негов автор е Стивън Миран, който по това време е старши стратег в хедж фонда Hudson Bay Capital Management (HBC).
Впоследствие Миран заема поста председател на Съвета на икономическите съветници при Тръмп, който по-късно го назначава и за член на Борда на управителите на Федералния резерв (за кратък период). Оттогава той се е завърнал в HBC, но неговият 41-страничен наръчник изглежда все още служи като цялостна рамка за търговската, валутната и икономическата политика на администрацията.
Този план стана известен като „Споразумението от Мар-а-Лаго“ (Mar-a-Lago Accord) – препратка към прочутото „Споразумение от Плаза“ (Plaza Accord) от 1985 г., в рамките на което водещите световни икономически сили се договориха за девалвация на долара.
Повтаряйки възгледите, които Тръмп изразява от десетилетия, Миран пише, че „дълбокото недоволство от настоящия икономически ред се корени в трайното надценяване на долара… (което) прави американския износ по-малко конкурентоспособен, вноса в САЩ – по-евтин, и затруднява американското производство“.
Той има основание. Към момента на встъпването на Тръмп в длъжност през януари миналата година, реалният ефективен валутен курс на долара е бил на най-високото си ниво за последните повече от 30 години.
Миран твърди, че глобалните търговски и финансови системи могат да бъдат преустроени в полза на Америка, но пътят към това „е тесен и ще изисква внимателно планиране, прецизно изпълнение и предприемане на стъпки за свеждане до минимум на неблагоприятните последици“.
Американците, които ще гласуват на междинните избори на 3 ноември, може би нямат търпението за подобен процес. Въпреки че икономиката на САЩ продължава да расте със стабилни темпове, а безработицата остава ниска, домакинствата усещат негативните икономически последици от политиките на Тръмп през последните две години.
Според скорошно проучване на Федералния резерв на Ню Йорк, митата са оскъпили вносните стоки, а конфликтът на САЩ с Иран, започнал през февруари, доведе до рязко покачване на разходите за енергия – най-вече до рекордно високи цени на дизеловото гориво на бензиностанциите. В резултат на това инфлацията остава висока, доходността по облигациите е на най-високото си ниво от четвърт век насам, а реалните заплати в момента спадат.
Предвид всичко това, големият въпрос е дали американската общественост ще предостави на администрацията на Тръмп възможността да се опита да промени тенденцията при долара.
сбогом на мултилатерализма
Усилията да се обърне покачването на долара ще бъдат меко казано предизвикателни. Историята предполага, че това, което е необходимо, са многостранни, глобално координирани действия, но това е антитезата на мирогледа на Тръмп „Америка на първо място“.
Частични и двустранни действия, като неотдавнашната интервенция на Министерството на финансите с Япония за подкрепа на йената, вероятно са твърде малки, за да имат трайно въздействие.
По-нататъшни интервенции не могат да бъдат изключени, ако доларът продължи да се засилва.
Например, когато пише за йената, Стивън Джен, главен изпълнителен директор на Eurizon SLJ Asset Management, твърди, че поредица от целенасочени, изненадващи „мини“ интервенции биха могли да намалят долара, без да предизвикат лавина от обезценяване, помагайки на администрацията на Тръмп да постигне своите валутни и по-широки цели с течение на времето.
„Администрацията на Тръмп… иска да намери начини да насочи долара надолу. Това е необходимо, защото, за да постигнат икономическа сигурност на САЩ, те трябва да възвърнат определено ниво на производствена самодостатъчност. За да направят това, ще е необходим по-слаб долар. Предизвикателството, разбира се, е да насочите долара надолу, без да плашите капиталовите пазари“, написа Джен през май.
Много ще зависи от честотата и размера на такива ходове. Официални действия за отслабване на долара спрямо основните валути са рядкост. Преди тазгодишната интервенция на йената, последният път, когато властите на САЩ и Япония координираха продажбата на долари срещу йената, беше през 1998 г. Федералният резерв се намеси с Европейската централна банка и други власти, за да подкрепи еврото, но това беше в края на 2000 г., точно след пускането на единната валута.
Откакто започна ерата на свободно плаващите обменни курсове в началото на 70-те години на миналия век, когато президентът Ричард Никсън отстрани златния стандарт в САЩ, имаше само две наистина глобални усилия да се наложи промяна в общата стойност на долара. И двете бяха през 80-те години на миналия век: споразумението Plaza през 1985 г., за да се намали това, което беше изключително висок долар, и споразумението Лувър през 1987 г., за да премахне по същество жилото на Plaza.
Тези споразумения бяха продукти на своето време. Доларът далеч не е толкова силен, колкото беше тогава, а това беше епоха, когато многостранното сътрудничество все още беше на мода.
Тъй като страната изглежда ще навлезе в последните две години от ерата на Тръмп, относителната сила на долара може да каже много за това каква част от икономическата му програма той е успял да постигне, откакто за първи път влезе в Белия дом преди почти 10 години.
