Унгария намалява подоходния данък, вдига корпоративния и въвежда данък богатство

Бюджетът на Унгария ще бъде насочен към значително по-нисък дефицит – 4,9% от брутния вътрешен продукт през 2027 г., e заявил министър-председателят Петер Мадяр, цитиран от Ройтерс. Той представя първия в своя мандат правителствения проектоплан, който се разглежда като ключов тест за доверието към амбициите на страната за приемане на еврото.

Това намаление на дефицита представлява рязък спад спрямо очаквания за тази година бюджетен недостиг от 7,5% от БВП и е по-амбициозна цел от прогнозирания от анализатори в анкета на „Ройтерс“ миналата седмица дефицит от 5,3%.

Мадяр и неговото правителство се стремят в крайна сметка да ограничат дефицита под тавана от 3%, определен от ЕС, като същевременно спазват обещанията към избирателите, които им помогнаха да постигнат убедителна изборна победа над Виктор Орбан през април.

Предвижда се през следващата година новите разходи да надхвърлят 2 трилиона форинта (6,2 милиарда долара). Същевременно правителството е намерило възможност за съкращаване на разходи в размер на 1,5 трилиона форинта и планира да увеличи приходите чрез нов данък върху богатството, по-висок корпоративен данък за най-големите компании в страната, както и по-високи налози за енергийните дружества.

В проектобюджета правителството обещава да намали подоходния данък за над 2 милиона данъкоплатци – мярка, която ще струва 250 милиарда форинта. Освен това данъкът върху доходите за лицата, получаващи минимална работна заплата, ще бъде намален до 9%, а детските надбавки ще бъдат удвоени.

Мерките за облекчаване на тежестта, породена от резките скокове в цените на енергията, също ще останат в сила.

Пенсионерите ще продължат да получават допълнително месечно плащане; като цяло, увеличението на пенсиите, заедно с промените в социалните придобивки за пенсионерите, ще струва близо 450 милиарда форинта.

Правителството планира също така повишаване на заплатите на работещите в сферата на здравеопазването, социалните услуги, образованието и други сектори, което ще добави 677 милиарда форинта към бюджетните разходи.

Мадяр заявява, че данъкът върху богатството, който ще засяга физически лица с активи над 1 милиард форинта, ще носи приходи от 200 милиарда форинта годишно. Стремежът на правителството да въведе еврото доведе до поскъпване на унгарския форинт, което помогна за спада на инфлацията под целевото ниво на централната банка, докато доходността по облигациите отбеляза рязък спад през тази година и вече е сред най-ниските в Централна Европа.

В понеделник форинтът се представи по-добре от останалите централноевропейски валути, достигайки най-високото си ниво за последните четири седмици.

Според анализатори Унгария ще приеме еврото през 2032 г. или 2033 г.

Междувременно стана ясно и че Словакия, Чехия, Унгария и Полша искат временни изключения, за да използват средства от Европейския съюз с цел смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху индустрията. Тово е заявил, цитиран от Ройтерс, словашкият министър на икономиката Дениса Сакова.

Правителствата в Централна и Източна Европа са изправени пред нарастващи бюджетни дефицити и предприемат мерки за облекчаване на ефекта от високите енергийни цени върху населението и бизнеса – било то чрез сметките за комунални услуги или цените на горивата, отбелязва агенцията.

Словакия беше домакин на среща с министрите на икономиката и енергетиката от съседните държави, в която участва и еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен. Четирите страни съставляват Вишеградската група.

„Внесохме искане за временно изключение, което да ни позволи да използваме ресурси на Европейския съюз, така че нашата индустрия – за която вече има въведени механизми за справяне с високите цени на енергията – да може да получи тази подкрепа“, информира Сакова по време на пресконференция.

Тя уточни, че изключенията биха могли да се отнасят за определени фондове за сближаване или за модернизация. „Това не е въпрос, касаещ единствено Словакия или публичните финанси на Словашката република; разбира се, нито една от страните от Вишеградската група не желае да натоварва дългосрочно държавния си бюджет“, обяснява още тя.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"