В продължение на години си представяхме изкуствения интелект като инструмент, предназначен единствено да замести физическия труд, да оптимизира логистиката или да автоматизира повтарящи се и бюрократични задачи. Това беше успокояващата представа за технологията като просто продължение на човешките ръце. Днес обаче траекторията на тази революция се е променила коренно. ИИ вече не просто променя начина, по който произвеждаме или работим – той започва да преобразува, тихо, но всепроникващо, начина, по който мислим.

Експериментално проучване, проведено от изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), отново привлича вниманието към този антропологичен въпрос. Резултатите от него разкриват тревожна картина за бъдещето на знанието: студентите, които са използвали ChatGPT за написването на есе, са показали по-ниска активност в няколко ключови невронни мрежи по време на задачата в сравнение със своите състуденти, които са работили без изкуствена помощ. Още по-поразително е това, което се разкри с течение на времето: много от „подпомаганите“ студенти си спомняха само малка част – или изобщо нищо – от това, което официално бяха написали.

Важно е да се подчертае, че това са предварителни резултати, които изискват по-нататъшно потвърждение, и че те не дават основание за окончателни заключения. Би било идеологическа грешка да се превърне едно научно изследване в технофобски манифест срещу иновациите. И все пак изследването повдига въпрос, който западната цивилизация не може да си позволи да пренебрегне: какво се случва, когато делегираме на машината не само изпълнението на дадена задача, но и самия процес на разсъждение?

Това е, по всяка вероятност, най-важният културен и политически въпрос на нашето време.

Технологиите и способността за преценка

Векове наред технологичният напредък в Запада разширяваше физическите и емпиричните възможности на човечеството. Колелото разшири нашата мобилност в пространството; телескопът на Галилео разшири границите на нашето зрение; компютърът увеличи многократно нашата скорост на изчисление. Генеративният изкуствен интелект, от друга страна, се намесва в една способност, която е безкрайно по-интимна и деликатна: биологичната и логическата структура на самото мислене.

Писането никога не е било просто преписване на вече съществуваща информация. Да пишеш означава да организираш идеи, да подбираш аргументи чрез дисциплината на логиката, да установяваш нови връзки и да разграничаваш същественото от излишното. В основата си това е упражнение по интелектуална дисциплина, което принуждава хората да изяснят, преди всичко за себе си, значението на думите и нещата. Когато съществена част от това усилие се повери на предсказващ алгоритъм, рискът не е просто в това, че ще получим текст, който е повече или по-малко елегантен. Истинската опасност се крие в нарушаването на вътрешната дисциплина, която прави възможно независимото преценяване.

Европейската консервативна мисъл, от Едмънд Бърк до Роджър Скрутън, винаги е основавала идеята за свободата на индивидуалната отговорност и на култивирането на добродетелта чрез навик и усилие. Човешките институции и когнитивните способности не са придобивки, наследени веднъж завинаги; те са мускули на духа, които атрофират, ако не се упражняват постоянно. Ако технологията елиминира „усилието за изграждане“, тя едновременно с това елиминира и процеса на учене. Съществува онтологична разлика между използването на инструмент за задълбочаване на дадена идея и използването му за избягване на усилието да я измислим. В първия случай изкуственият интелект умножава човешката изобретателност; във втория той се превръща в удобен пряк път, който опитомява ума, правейки го пасивен.

Корените на образованието и заплахата от хомогенизация

Тази антропологична трансформация засяга преди всичко училищата и университетите, но последиците ѝ се простират далеч извън класната стая. Те засягат самата същност на гражданството и оцеляването на свободните общества.

Европейската философска традиция винаги е приписвала на акта на мисленето същностно формираща и политическа стойност. Сократ не дава готови отговори на учениците си; той изисква от тях усилието да задават въпроси. Платон описва диалога като мястото, където душата усърдно се образова към истината. Аристотел счита постоянната практика за кралския път към формирането на моралния и интелектуалния характер. Векове по-късно, в разгара на тоталитарния ХХ век, Хана Аренд ни напомни, че мисленето не е лукс, запазен за академиците, а основното условие за политическата свобода. Без критично мислене индивидът се превръща в манипулируема частица, неспособна да се съпротивлява нито на масовото подчинение, нито на технократичната власт.

От тази гледна точка изкуственият интелект представлява безпрецедентно предизвикателство не защото е по-висш от човечеството, а защото съществува риск ежедневното упражняване на човешкото мислене да изглежда ненужно. Всяка цивилизация има задължението да предаде на бъдещите поколения не само съкровищница от знания, но и метод за интерпретиране на реалността. В Европа това изключително наследство почива върху ясно определени стълбове: гръцката философия, римското право, християнската традиция, ренесансовият хуманизъм и рационалната строгост на Просвещението. Заедно те образуват синтез, който поставя в самия си център абсолютната достойнство на личността, дълга за поемане на отговорност и страстното търсене на истината.

Ако ученето и писането на нашите млади хора постепенно — и изцяло — започнат да се осъществяват чрез системи за изкуствен интелект, този въпрос ще престане да бъде просто технологичен и ще се превърне в дълбоко свързан с идентичността.

Към европейски „когнитивен суверенитет“

През последните години европейската политическа програма най-накрая включи понятията „енергиен суверенитет“, „промишлен суверенитет“ и „цифров суверенитет“. Европа осъзна, макар и със закъснение, сериозната опасност от зависимостта от външни геополитически фактори в стратегически сектори, независимо дали става дума за азиатски автокрации или частни монополи в Силициевата долина. Дошло е времето да се направи още една крачка напред и да се въведе в обществения дебат нова, още по-решаваща концепция: когнитивният суверенитет.

Той не бива да се разбира като наивна форма на технологичен изолационизъм, нито като автоаркична амбиция за създаване на специфично „европейска“ изкуствена интелигентност, идеологически противопоставяща се на американските или китайските модели. Това би било бюрократичен и повърхностен отговор. Истинската когнитивна суверенност се състои по-скоро в способността на една цивилизация да продължава да възпитава хора, които могат да разбират, оценяват, критикуват и, когато е необходимо, да отхвърлят технологичните инструменти, които използват всеки ден. Това означава да се възпитават граждани, способни да взаимодействат с алгоритмите, без да се отказват от своята автономност на преценката или от своята историческа идентичност.

Структурната грешка на днешните европейски институции е илюзията, че технологичната революция може да се управлява единствено чрез пазарни регулации или рамки за защита на данните, като например Закона за изкуствения интелект. Техническото регулиране е необходимо, но то е празна черупка, ако не се подкрепя от последователна визия за човешката личност. Истинската глобална конкуренция не е просто технологична и икономическа надпревара за създаване на най-мощния голям езиков модел. Тя е невидима конкуренция за контрол над съзнанието на бъдещите поколения.

Който и да контролира когнитивните инфраструктури, чрез които милиони млади европейци учат, търсят информация, осмислят историята и формират езика си, неизбежно ще упражнява биополитическа власт върху начина, по който те възприемат реалността. Ако не успеем да насочим този процес чрез културата, ще предадем бъдещето си на алгоритмични филтри, калибрирани според търговски, утилитарни или, още по-лошо, идеологически ценности, откъснати от нашата собствена историческа традиция.

Вечната актуалност на традицията

Най-дълбоката цел на образованието никога не е била да се постигне максимално производство на правилни или стандартизирани отговори — задача, в която машините винаги ще се представят по-добре. Истинската цел на образованието е да формира личности, способни да задават правилните въпроси.

Именно в този контекст дисциплините, които отдавна се считат за „маргинални“ от технократичните тенденции на нашето време — като философията, литературата и класическите езици — придобиват изключителна и неотложна стратегическа значимост. В ерата на големите езикови модели отличителната стойност на човека няма да се състои в способността да съхранява информация. Тя ще се състои в способността да се разграничава истината от правдоподобното, доброто от просто полезното и дълбоката истина от алгоритмичния консенсус в интернет. В крайна сметка тя ще се състои в способността да съхраним човечността си и вътрешната си свобода.

Европа притежава неизмеримо нематериално наследство, изградено в продължение на повече от две хиляди години размисъл върху свободата и достойнството на човешката личност. Да се откажем от предаването на тази традиция, като я заменим с лесното делегиране на мисленето на машините, би означавало да се откажем от най-голямото си конкурентно предимство — и от самата ни душа.

Изкуственият интелект представлява изключителна възможност за медицината, промишлеността и научните изследвания; да го отхвърлим, защото ни плаши, би било акт на интелектуална страхливост. Истинското политическо и антропологично предизвикателство е дали, докато машините стават все по-способни да симулират разсъждения, ние все пак ще можем да запазим и укрепим собствената си способност за мислене. Истинското богатство на Запада никога не е се състояло в натрупването на знания, а в неговия метод: тази изключителна традиция, която е научила човечеството да търси истината чрез свободното, взискателно и суверенно упражняване на разума. Това е суверенитетът, който днес сме призвани да защитим преди всичко друго.

Материалът Предизвикателството на когнитивния суверенитет: когато AI мисли от името на Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сред страните от ЕС Ирландия е с най-висок дял, като повече от половината от хората са купували билети онлайн за събития, следвана от Нидерландия (48,1%) и Дания (47,9%).

Най-ниските дялове са установени в България (11,4%), Румъния (12,6%) и Италия (14,2%).

Тези данни са от по-мащабно изследване на Евростат, според което най-популярните онлайн дейности, свързани с културни рлодукти са били гледане и четене на съдържание, следвани от слушане на музика и игри.

През 2025 г. над 9 от 10 (94%) души в ЕС на възраст от 16 до 74 години са използвали интернет поне веднъж през предходните на проучването 3 месеца. Най-високият дял на потребителите е регистриран в Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като над 99% от лицата са го правили. За разлика от това, в 6 други страни от ЕС по-малко от 90% от хората са използвали интернет, като най-ниската употреба е наблюдавана в България (87%) и Хърватия (86%).

Интернет потребителите все повече предпочитат аудиовизуално съдържание. В ЕС най-популярната онлайн културна дейност е стрийминг на телевизия или видеоклипове (79% от интернет потребителите, данни за 2024 г.). Следват четенето на онлайн новинарски сайтове, вестници или списания (71%, данни за 2025 г.), слушането или изтеглянето на музика (65%, данни за 2024 г.) и играенето или изтеглянето на игри (34%, данни за 2024 г.).

На национално ниво това обикновено са и най-популярните дейности. Най-малко 75% от интернет потребителите в 21 страни от ЕС са гледали видео съдържание, а тази дейност е на първо място в 17 страни от ЕС. Нидерландия отчита най-висока употреба – 96%. В същото време най-малко 75% от потребителите в 16 страни четат онлайн новинарско съдържание. Тази дейност е на първо място в 10 страни, като най-високата стойност е в Чехия (92%). В 7 страни най-малко 75% от потребителите са слушали или изтегляли музика, като най-висок е делът в Ирландия (82%).

Най-малко предпочитаната дейност във всички страни от ЕС е била играенето или изтеглянето на игри, но Дания (52%) и Нидерландия (50%) са регистрирали най-високи дялове.

Материалът Българите най-рядко в ЕС купуват билети онлайн за културни събития е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Целта на първите мерки е да се гарантира, че услугите с изкуствен интелект (ИИ) на конкурентите могат да се конкурират със собствените услуги с ИИ на Google, като например Gemini, като имат равен достъп до функциите на устройствата с Android на Google.

Целта на мерките по втората група е да се възстанови балансът на условията на конкуренция, като на търсачките на трети страни се предостави достъп до данни за търсене, които само Google Search може да събира в голям мащаб.

Оперативна съвместимост с Google Android

В момента на телефоните с Android асистентите с изкуствен интелект на конкурентите имат ограничен достъп само до ключови функции на операционната система Google Android. Без този достъп алтернативните AI асистенти не се конкурират на равни начала със собствените AI услуги на Google, които имат пълен достъп. Поради това асистентите с ИИ на трети страни са ограничени в начина, по който могат да предлагат своите иновативни услуги, което ги прави по-малко привлекателни за 60 % от потребителите в ЕС, които имат устройство с Android.

Решението на ЕК гарантира, че потребителите могат да активират предпочитания от тях асистент с ИИ чрез гласови команди, подобни на командата „Hey Google“. Потребителите ще могат да използват асистенти за ИИ на трети страни, за да извършват действия в приложения от тяхно име. Например, те ще могат да делегират задачи като резервация на такси, да получават предложения за съответни отговори в чат приложения или да питат асистента на AI за наскоро посетено място. Важно е да се отбележи, че мерките включват солидни предпазни мерки, за да се гарантира, че неприкосновеността на личния живот на ползвателите, целостта и сигурността на устройството са защитени.

Данни за търсене в Google

ЕК уточнява как Google трябва да споделя данните от търсенето с други търсачки. Споделянето на данни е от решаващо значение за разработването и оптимизирането на търсачки на трети страни. Той спомага за създаването на по-равнопоставени условия на конкуренция с Google Search и насърчава иновативните услуги за търсене, които включват алтернативи, насочени към неприкосновеността на личния живот.

Решението дава насоки по няколко ключови аспекта, които са направили предложението за споделяне на данни на Google неефективно досега. Например в него се посочва, че чатботовете с ИИ, предлагащи функции за търсене, отговарят на условията за получаване на споделени данни и че при условие че бъдат анонимизирани, Google следва да споделя същите данни, които събира, за да оптимизира собствените си услуги за търсене.

Решението гарантира анонимизиране на данните от търсенето. В него се определя многопластов метод за анонимизиране на споделените данни. Решението също така позволява на Google да прецени, преди да сподели каквито и да било данни, дали споделянето на такива данни с конкретна трета страна представлява сериозен риск за киберсигурността и защитата на данните. В зависимост от бъдещото развитие на пазара, включително въз основа на оценка от независима трета страна, Комисията може да измени днешното решение, по-специално по отношение на съответните мерки за анонимизиране.

Материалът ЕК поиска от Google да споделя данни от търсачките и оперативна съвместимост с Google Android е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Анализът изтъква, че това не е сигнал за край на бума около изкуствения интелект. По-скоро пазарът навлиза в нов етап от инвестиционния цикъл, в който инвеститорите започват да оценяват потенциалните победители по различен начин. Вместо да възнаграждават компаниите единствено за мащаба на инвестициите им в AI, те все по-често търсят доказателства, че тези разходи могат да се превърнат в по-високи печалби, по-силен паричен поток и устойчива възвръщаемост за акционерите.

Следващият етап от AI бума поставя нови изисквания към компаниите

Днес основният въпрос вече не е колко са готови да инвестират компаниите в изкуствен интелект, а кога тези инвестиции ще започнат да носят измерими финансови резултати. Настоящата промяна на пазара се илюстрира и обобщава по следния начин:

Защо инвеститорите търсят нови източници на растеж отвъд технологичните гиганти

Друг фактор зад настоящата ротация е високата концентрация на американския пазар през последните години. Представянето на основните индекси беше доминирано от ограничен брой технологични компании, а Великолепната седморка достигна безпрецедентен дял от пазарната капитализация и доходността на индексите.

Исторически подобни периоди на концентрация рядко продължават дълго. С покачването на оценките на технологичните лидери институционалните инвеститори започнаха постепенно да търсят нови възможности за доходност и диверсификация. В резултат част от капитала се насочва към сектори, които останаха в периферията на първата фаза на AI бума – индустрията, финансовите услуги, здравеопазването, защитните сектори и компаниите с малка капитализация.

Сред основните бенефициенти на тази тенденция е Russell 2000. Редица пазарни анализи отчитат силно представяне на индекса през 2026 г., като той значително изпреварва Nasdaq 100 и записва един от най-добрите си периоди на относително превъзходство от години.

Допълнителен аргумент в полза на компаниите с малка капитализация е по-силната им ориентация към вътрешния американски пазар. За разлика от глобалните технологични корпорации, голяма част от дружествата в Russell 2000 са по-слабо зависими от международните вериги за доставки, валутните колебания и външнотърговските рискове. На фона на продължаващата геополитическа несигурност този модел все по-често се възприема като предимство.

AI остава водещата инвестиционна тема, но печелившите може да изглеждат различно

Едно от най-разпространените погрешни схващания е, че инвеститорите започват да се отдръпват от изкуствения интелект. По-скоро се случва обратното. Капиталът не напуска AI екосистемата, а започва да се преразпределя вътре в нея. Докато в началото на цикъла основните печеливши бяха компаниите, които финансираха изграждането на AI инфраструктура, днес инвеститорите все по-често насочват вниманието си към бизнесите, които вече реализират ползи от тези инвестиции или доставят необходимите технологии и оборудване.

Сред тях са производители на полупроводници, доставчици на мрежова инфраструктура, компании за енергийни решения, системи за охлаждане, индустриална автоматизация и оборудване за центрове за бази данни. На Уолстрийт тези компании често се разглеждат като инфраструктурната в основата AI бума – бизнеси, които могат да печелят независимо коя конкретна технология, платформа или модел ще се наложи като лидер. Това показва, че настоящата ротация не е отхвърляне на изкуствения интелект, а по-скоро разширяване на кръга от потенциални победители.

Следващата фаза на AI бума вероятно ще бъде по-широка

Най-важният извод за инвеститорите е, че историята на изкуствения интелект става значително по-мащабна от една група компании. Първите години на AI бума бяха доминирани от сравнително малък брой технологични лидери. Днес обаче кръгът от потенциални печеливши се разширява. Инфраструктурни компании, индустриални предприятия, финансови институции, здравни компании и дружества с малка капитализация все по-често се разглеждат като потенциални бенефициенти на инвестициите и повишената производителност, свързани с изкуствения интелект. Историята показва, че големите технологични трансформации рядко създават само един кръг победители. Компаниите, които разработват новите технологии, често са сред първите бенефициенти, но не и единствените. Значителна стойност създават и бизнесите, които изграждат инфраструктурата, внедряват решенията или намират нови начини да ги използват в своята дейност.

Именно затова следващата фаза на бума около изкуствения интелект вероятно ще бъде по-широка и по-диверсифицирана от първата. За инвеститорите това означава, че възможностите вече не се ограничават до Великолепната седморка. Все по-голяма част от пазара търси компании, които могат да превърнат изкуствения интелект в устойчив източник на приходи, печалби и дългосрочна стойност. Това не означава край на историята на Великолепната седморка. По-скоро означава, че следващата глава от развитието на AI пазара може да има значително повече участници.

Материалът Промяна на пазара: вече се търси възвръщаемост от AI, а не големи разходи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Квантовите компютри могат да решават сложни математически проблеми много по-бързо от днешните усъвършенствани компютри и биха могли да се използват за разшифроване на конвенционални методи за криптиране на цифрова информация. Това създава проблеми за глобалния пазар на криптовалути от 2 трилиона долара, който се основава на блокчейни, защитени от старата криптография, и вече има история на големи хакерски атаки.

Въпреки че технологията остава до голяма степен експериментална, опасенията в крипто индустрията нарастват, след като проучване от март на Google предполага, че квантовите компютри може да са в състояние да разбият тази криптография по-рано от очакваното. От Google заявяват, че квантовите компютри, способни да разбиват криптографията, биха могли да се появят до 2029 г., докато преди това се смяташе, че ще се появят поне след десетилетие.

Скорошни изследвания на Citigroup и други анализатори стигат до заключението, че квантовите изчисления, заедно с пробивите в областта на изкуствения интелект, са свили времевата рамка, в която криптовалутите ще станат широко уязвими за хакери.

Признавайки рисковете, които технологията представлява за публичния и частния сектор, президентът на САЩ Доналд Тръмп миналия месец издаде изпълнителни заповеди за укрепване на квантовите възможности на САЩ.

Някои крипто компании и разработчици на блокчейни вече изготвят планове за модернизиране на своите мрежи с квантово-устойчива криптография, потенциално дългогодишно усилие, което може да изисква мащабни промени в инфраструктурата, която е в основата на цифровите активи.

„Това е най-директната и екзистенциална заплаха за криптовалутите и криптомрежите“, посочва Крис Там, ръководител на квантовите иновации в BTQ Technologies, която се фокусира върху квантовата сигурност.

Повечето блокчейни разчитат на десетилетия остаряла криптография с елиптична крива, за да генерират публични и частни ключове и цифрови подписи, използвани за проверка на собствеността върху крипто активите и оторизиране на транзакции. Публичните ключове са математически получени от частни ключове и в много блокчейн мрежи стават публично видими, след като крипто активите се използват в транзакция или се прехвърлят.

Докато конвенционалните компютри не могат реално да извлекат частен ключ от публичен, достатъчно мощен квантов компютър би могъл потенциално да го направи, позволявайки на хакерите да фалшифицират цифрови подписи и да оторизират измамни транзакции. Това е особено сериозен риск за публичните крипто мрежи, където транзакциите, за разлика от традиционните плащания, са необратими.

„Криптовалутата са особено уязвими, защото блокчейните са прозрачни и постоянни“, обяснява Уткарш Ахуджа, управляващ партньор в Moon Pursuit Capital, крипто инвеститор.

Биткойн, най-голямата криптовалута, се счита за особено уязвима, защото 17-годишната ѝ история на транзакции е генерирала голям брой видими публични ключове. Приблизително 35% от циркулиращото предлагане на токена може да бъде изложено на атака с квантови изчисления, според непубликуван работен документ от юни 2026 г. на независимия изследовател Ахмед Раза Мохамед Умер. Други изследвания от миналата година показват, че тази цифра може да достигне 50%.

Само един инцидент, при който хакер открадне и продаде голямо количество токен, може да срине цената му, предупреждава Кристиано Вентричели, вицепрезидент и старши анализатор на дигитални активи в Moody’s Ratings. „Всички ще усетят въздействието“, добавя той, цитиран от Ройтерс.

Този риск вече е накарал някои да преосмислят инвестициите в биткойн. Кристофър Ууд, внимателно следеният глобален ръководител на отдела за акционерна стратегия в Jefferies, в януарския си бюлетин премахна 10% разпределение на биткойн от моделното си портфолио поради дългосрочната „екзистенциална“ заплаха от квантовите изчисления.

Разбира се, Ахуджа и други заявяват, че вярват, че ще минат още няколко години, преди квантовите изчисления да могат да разбият блокчейни и че индустрията ще може да се надгради до нови „постквантови“ видове криптография, устойчиви на технологията.

Много крипто ръководители също предупредиха, че твърде ранното действие може да създаде уязвимости, тъй като постквантовата криптография все още се развива бързо. Постквантовите цифрови подписи обикновено са много по-големи от традиционните подписи, което увеличава изискванията за съхранение и честотна лента. Те биха могли да повишат разходите и да влошат потребителското изживяване, особено при блокчейни с фиксирани ограничения за размера на блока, като биткойн, казва Зак Пандъл, ръководител на изследванията в компанията за управление на крипто активи Grayscale, въпреки че добави, че е уверен, че блокчейните в крайна сметка ще решат проблемите.

Преодоляването на това предизвикателство може да отнеме години. Един висш ръководител по киберсигурност в голям крипто играч посочва, че очаква да отнеме две години, за да стане компанията му напълно квантово устойчива. Той и други описват потенциалната работа като подобна на основен ремонт в стил Y2K, когато над 300 милиарда долара бяха похарчени в световен мащаб за отстраняване на „грешката на хилядолетието“.

Проблемът е особено труден за блокчейните, които са предимно децентрализирани, което означава, че се управляват от общност, която може да не е в състояние да се споразумее за пътя напред, посочва Там от BTQ Technologies.

Нито една от топ 20 блокчейна не е внедрила алгоритъм за постквантов подпис, според интервюирани за този репортаж. В случая с биткойн, разработчиците и участниците на пазара са разделени относно това кое решение да приемат и кога да действат, казаха ръководители. Фондация Ethereum, която подкрепя блокчейна, който е в основата на етер, втората по големина криптовалута, казва, че се е насочила към 2029 г. за пълна защита от квантовите изчисления.

Материалът Криптоиндустрията се подготвя за квантовата заплаха е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са акцентите в проучването на Visual Capitalist, което класира най-добрите иновационни клъстери в света въз основа на научни публикации, международни заявки за патенти и активност на рисковия капитал, използвайки данни от Глобалния индекс за иновации на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за 2025 г.

Иновациите често се обсъждат на национално ниво, но революционните технологии обикновено се появяват от по-малки географски центрове, където изследователи, стартиращи компании, инвеститори и утвърдени компании взаимодействат тясно. Класацията подчертава къде се комбинират научните изследвания, капиталът и предприемачеството, за да създадат най-влиятелните иновационни екосистеми в света.

Къде са най-добрите иновационни клъстери в света?

Китай и САЩ доминират в класацията, като горещите точки за иновации в Япония, Южна Корея, Европа и Индия също заемат видно място. Шънджън-Хонконг-Гуанджоу заема първото място в световен мащаб, следван от Токио-Йокохама и коридора Сан Хосе-Сан Франциско в Силициевата долина.

Повечето страни от ЕС са представени в посочените 100 иновационни световни концентрации, но най-добре е позициониран Лондон (Обединено кралство) – осма позиция, а от ЕС – Париж (Франция) – 12.

За разлика от класациите на градовете, клъстерите на СОИС често обхващат множество метрополни области и дори национални граници. Организацията използва методология „отдолу нагоре“, която идентифицира региони с гъста концентрация на изобретатели и научни автори, вместо да разчита на политически граници. В резултат на това клъстерите често представляват цели иновационни екосистеми, а не отделни градове.

Концентрацията на иновациите

Иновационните клъстери възникват, защото талантът, капиталът и институциите са склонни да се подсилват взаимно. Водещите изследователски университети привличат учени, успешните стартиращи компании привличат инвеститори, а големите технологични фирми създават възможности за комерсиализация. С течение на времето тези предимства се натрупват.

Тази динамика помага да се обясни защо няколко региона постоянно доминират в световните иновации. Силициевата долина се възползва от университети от световна класа, дълбоки пазари на рисков капитал и култура на предприемачество. По подобен начин водещите клъстери в Китай са подкрепени от устойчиви инвестиции в научни изследвания, модерно производство и комерсиализация на технологиите.

Концентрацията на иновациите се превръща във все по-важен фактор в световната икономическа конкуренция. Неотдавнашен анализ на Foreign Affairs твърди, че технологичното лидерство сега е централен стълб на геополитическата сила, докато изследвания на CSIS подчертават как подкрепяните от правителството екосистеми за научноизследователска и развойна дейност могат да ускорят иновационния капацитет.

Възходът на Китай променя картата на иновациите

Една от най-забележителните тенденции през последните години е бързото развитие на китайските иновационни клъстери. Шънджън-Хонконг-Гуанджоу сега се нарежда сред водещите клъстери в света, като Пекин и Шанхай-Суджоу също са сред световния елит. Китай е домакин на повече клъстери от топ 100, отколкото която и да е друга икономика.

В същото време САЩ остават доминираща сила в комерсиализацията и рисковия капитал. Ню Йорк, Лос Анджелис, Бостън, Сиатъл и Силициевата долина продължават да се нареждат сред най-влиятелните иновационни екосистеми в света. В области като иновациите в областта на изкуствения интелект, американските клъстери продължават да привличат непропорционално голям дял от глобалните инвестиции и предприемаческата дейност.

Материалът Концентрацията на глобалните иновации – все по силна и отчетлива е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Когато финансовите активи и пасиви се прехвърлят върху споделени цифрови регистри, се променя самата структура на финансовата система. Процеси, които днес се извършват последователно – изпълнение, клиринг и сетълмент – вече могат да протичат едновременно, управлявани от софтуер, а не от институционални процедури. Рискът може да се измести от балансите на институции като банки и инвестиционни фондове към компаниите, които управляват услугите и пазарната инфраструктура. Потенциалните точки на отказ също могат да се променят, поради което регулаторните и политическите рамки трябва да се адаптират.

Изследванията на фонда показват, че политическите решения, взети днес, ще определят дали токенизацията ще укрепи финансовата система или ще доведе до нейното фрагментиране. Допълнителните анализи разглеждат по-задълбочено новите тенденции в плащанията, токенизацията на активи и начина, по който финансовата пазарна инфраструктура ще се развива в една токенизирана икономика.

Какво всъщност се променя?

Плащанията, ценните книжа и дериватите са цифрови от десетилетия, но все още функционират чрез централизирани бази данни и последователни процеси. Инструкциите се предават, сделките се съпоставят, сетълментът умишлено се забавя, а след това следва съгласуване на данните. Тези забавяния и несъвършенства увеличават разходите и времето, но същевременно осигуряват буфери, сигурност и възможности за управление на ликвидността, като дават време за намеса при стресови ситуации или грешки.

Токенизацията надгражда обикновената дигитализация, като вгражда правото на собственост и механизма за прехвърляне директно в самия актив. Когато един токенизиран актив смени собствеността си, интелигентните договори (smart contracts) могат едновременно да изпълнят сделката, да прехвърлят собствеността и да извършат плащането – всичко това върху споделен цифров регистър. Процеси, които преди са изисквали дни за клиринг и съгласуване, вече могат да бъдат завършени за секунди.

Забавянията изчезват – но с тях изчезват и предпазните буфери. Потребностите от ликвидност възникват в реално време, исканията за допълнително обезпечение могат да бъдат автоматизирани, а проблемите могат да се разпространяват по-бързо, отколкото институциите или надзорните органи могат да реагират. Рискът, който преди се поемаше от баланса на отделните институции, стоящи зад дадена сделка, все повече се концентрира в платформите и програмния код, които управляват тези транзакции.

Тази промяна поставя под въпрос модел на финансова система, изграден върху съгласуване на данни, цикли на отчетност и забавен сетълмент.

Сетълментът в един токенизиран свят

Всяка финансова система разчита на основен сетълмент актив. Традиционно тази роля се изпълнява от парите на централната банка – по-специално безрисковите резерви, които финансовите институции поддържат в централната банка. Токенизацията поставя този въпрос отново на дневен ред, като позволява различни форми на цифрови пари да циркулират върху споделени регистри. Очертават се три основни форми:

• Токенизираните банкови депозити представляват нова цифрова форма на съществуващо задължение – банковия депозит – и запазват съществуващата регулаторна и институционална рамка. Програмируемостта позволява едновременен сетълмент и по-ефективно управление на ликвидността. Но непрекъснатият сетълмент намалява възможността на банките да реагират при непредвидени обстоятелства, което увеличава значението на механизмите за осигуряване на ликвидност в реално време.
• Стейбълкойните предлагат програмируемост и глобален обхват, но се основават на обещание – че могат да бъдат обменяни по номинална стойност с други форми на пари. Поддържането на тази равностойност зависи от качеството на резервите, ликвидността на пазара и устойчивостта на емитента – а дори и напълно обезпечените стейбълкойни са показали уязвимост при стресови ситуации.
• Токенизираните резерви на централната банка елиминират кредитния риск на самия сетълмент актив. Това обаче изисква централните банки да управляват или стриктно да контролират нови програмируеми инфраструктури, разширявайки оперативната си роля далеч отвъд традиционните платежни системи. Остава открит въпросът колко функционалности трябва да бъдат интегрирани в публичната инфраструктура и колко да бъдат оставени на частния сектор.

Банките ще се променят, но няма да изчезнат

Токенизацията няма да премахне банките. Тя ще промени начина, по който те се финансират, управляват ликвидността и поемат риск.

От страната на пасивите токенизираните депозити обединяват плащанията, клиентския сетълмент и управлението на ликвидността върху споделени регистри. От страната на активите токенизираното кредитиране позволява правила като начисляване на лихви и условия за активиране на обезпеченията да бъдат вградени в интелигентни договори. Наблюдението на риска става непрекъснато, което позволява своевременно прилагане на договорните условия.

Капиталовите пазари също са изправени пред подобна трансформация. Токенизираните ценни книжа обединяват емитирането, търговията, сетълмента, попечителството и съответствието с нормативните изисквания в интегрирани процеси. Рискът от неизпълнение от страна на контрагента намалява, но нуждите от ликвидност стават постоянни. Автоматизираните обратно изкупувания и маржин изисквания могат да подобрят ефективността в нормални условия, но и да ускорят напрежението при пазарни сътресения.

Пазарите, основани на обезпечения, вероятно ще бъдат сред първите, които ще извлекат ползи. Висококачествените активи могат да бъдат мобилизирани бързо и между различни платформи. Но когато инфраструктурата се превърне в основен център на системата, слабостите в нейното управление могат да се превърнат в системен риск.

Ефективността върви ръка за ръка с концентрацията

Разрешените споделени регистри концентрират дейността върху по-малък брой платформи. Това повишава ликвидността и ефективността, но същевременно увеличава значението на оперативната устойчивост, киберсигурността и управлението на кризи.

Също толкова важна е оперативната съвместимост. Фрагментацията и слабите връзки между платформите могат да блокират ликвидността и отново да внесат риск в системата.

Мигновеният и непрекъснат (24/7) сетълмент е една от определящите характеристики на токенизацията и поставя предизвикателства пред практиките на централните банки и пазарите, които са изградени около работния ден. Механизмите за осигуряване на ликвидност може да трябва да функционират директно върху токенизирани инфраструктури със скоростта на машините. Проектирането им повдига сложни въпроси относно достъпа, контрола и моралния риск.

Тъй като финансовата логика все повече се реализира чрез интелигентни договори, правилата, които управляват транзакциите, все по-често се записват в програмен код, а процедурите се автоматизират.

Следователно ефективният надзор трябва да обхваща не само институциите, но и самия код. Критично важните интелигентни договори могат да станат твърде значими, за да бъдат оставени без защита, което ще изисква по-засилен надзор, подобно на системно значимите финансови институции.

Правната рамка е също толкова важна. Участниците на пазара трябва да знаят дали токенизираните записи представляват окончателно доказателство за собственост, дали окончателността на сетълмента е юридически призната и кое национално право се прилага. Без такава яснота токенизацията ще остане фрагментирана и периферна.

Повишени рискове

За развиващите се и нововъзникващите икономики по-бързите и по-евтини трансгранични плащания, по-добрият достъп до пазарите и по-ефективният сетълмент могат да помогнат за преодоляване на дългогодишни неефективности. Но рисковете са също толкова значителни.

Токенизираните активи и цифровите пари могат да се движат през граници почти мигновено, заобикаляйки забавянията, които днес ограничават капиталовите потоци и дават време на политиците да реагират. Това увеличава вероятността от резки движения на капитали, бързо заместване на националната валута и отслабване на паричния суверенитет – особено ако глобалните стейбълкойни, емитирани от частния сектор, се превърнат в доминиращо платежно средство.

Силните национални политики остават първата линия на защита. Но международната координация е от съществено значение, ако токенизацията трябва да подпомага, а не да подкопава финансовото приобщаване и стабилността.

Политически избори

Бъдещето на токенизираните финанси ще зависи от сложен набор от решения, които политиците и регулаторите ще трябва да вземат по въпроси като ролята на публичните и частните пари, степента на оперативна съвместимост, правната рамка, управлението на програмния код, механизмите за осигуряване на ликвидност и други.

Най-добрият възможен резултат би бил изграждането на система, която осигурява ключовите обществени блага – като безрискови сетълмент активи и международно координиран надзор – като същевременно насърчава и позволява желани характеристики като оперативната съвместимост и иновациите.

Материалът От нас зависи дали токенизацията ще укрепи или ще фрагментира финансовата система е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заслепяването се проявява в различни форми. То се среща, когато компаниите надценяват печалбите си и подценяват разходите си. Счетоводните маtинации са често срещана черта. По време на британската железопътна мания през 40-те години на 19-ти век, например, „железопътният крал“ Джордж Хъдсън е изплащал дивиденти от капитала си и е уреждал съмнителни сделки между компании под негов контрол. Блясъкът често включва фабрично създадени печалби, като например печалбите от борсови сделки на японски корпорации в края на 80-те години на миналия век. По време на технологичния бум в началото на века, доставчиците на телекомуникационно оборудване, включително Nortel и Lucent, увеличиха печалбите си, като предоставиха заеми на по-малко кредитоспособни клиенти. Някои телекомуникационни компании по това време участваха във фалшиви размени на мрежов капацитет, за да увеличат отчетените приходи. Задълженията са скрити. Шведският „крал на кибритените мачове“ Ивар Крюгер в началото на 30-те години на миналия век и главният изпълнителен директор на Enron Джеф Скилинг в края на 90-те години създадоха сложни финансови структури, които предпазваха одитираните им отчети от дългове.

Тенденцията за финансиране от доставчици по време на дот-ком балона е заменена от инвестиране от доставчици. Microsoft, ангажирана с големи инвестиции в OpenAI, от своя страна се съгласи да използва облачните услуги на софтуерния гигант. Nvidia притежава повече от 10% от фирмата за неооблачни технологии CoreWeave, която е голям клиент на графичните процесори (GPU) на гиганта в областта на чиповете на стойност 5 трилиона долара. Когато OpenAI осигури ангажименти за 110 милиарда долара ново финансиране през февруари, 50 милиарда долара дойдоха от Amazon.com и 30 милиарда долара от Nvidia. Естествено, производителят на ChatGPT се ангажира да използва Amazon Web Services и графичните процесори на Nvidia.

Това не е всичко. Нереализираните печалби от инвестиции в изкуствен интелект вече завишават печалбите на големите технологични компании. Повече от половината печалби (отчетени като „други приходи“ в отчета за приходите) на Alphabet и Amazon през първото тримесечие идват от увеличената оценка на техните дялове в некотираните компании, главно OpenAI и Anthropic.

Сделките със свързани страни в екосистемата с изкуствен интелект са норма. Преди успешното си първично публично предлагане през май, производителят на чипове Cerebras Systems реализира по-голямата част от приходите си в Абу Даби, чието предприятие G42 AI преди това беше акционер. През февруари SpaceX на Мъск придоби неговия бизнес с xAI на стойност 250 милиарда долара. Преди първичното публично предлагане на SpaceX, Google се ангажира да плаща на компанията близо 1 милиард долара на месец за наем на изчислителен капацитет. Компанията майка на Google, Alphabet, беше ранен инвеститор в начинанието на Мъск „от космоса към изкуствен интелект“.

Финансовото отчитане на разходите за изкуствен интелект е друга област, заслужаваща внимание. През последните години големите технологични фирми за облачни изчисления – известни като хиперскалери – удължиха графиците за амортизация на своите скъпи AI чипове от около 3 години на между 5 и 6 години. Инвеститорът Майкъл Бъри твърди, че това е довело до завишаване на печалбите. Други обаче твърдят, че промяната е оправдана, защото, макар графичните процесори да имат кратък полезен живот за обучение на AI модели, те могат да бъдат рентабилно разположени другаде за по-дълги периоди.

Изграждането на центрове за данни отнема до три години. Хиперскалерите, които складират графични процесори, не са длъжни да амортизират чиповете, докато не бъдат използвани. Междувременно те са вписани в баланса като „незавършено строителство“. В края на миналата година Alphabet, Amazon, Meta Platforms и Oracle отчетоха близо 220 милиарда долара такива активи.

Балансите в света на изкуствения интелект не включват много от пасивите, поети от водещите играчи. Broadcom наскоро стартира дружество със специално предназначение на стойност 35 милиарда долара, подкрепено от гигантите за изкупуване Apollo Global Management и Blackstone, като полупроводниковият гигант предоставя изчислителен капацитет за Anthropic и OpenAI, както и финансов предпазен механизъм. Преди финансовата криза, друг артефакт на финансовото инженерство, Variable Interest Entity (VIE), беше използван за скриване на рисковите експозиции на банките. Планираният център за данни Hyperion на Meta на стойност 27 милиарда долара се финансира от VIE, управляван от частния кредитен оператор Blue Owl. Тъй като собственикът на Facebook държи само миноритарен дял в платформата, пасивите на Hyperion няма да бъдат консолидирани в неговите отчети.

Анализатори от Morgan Stanley изчисляват, че общо около 1,8 трилиона долара пасиви в областта на изкуствения интелект са били държани извън балансите на хиперскалерите. Тази сума включва около 1 трилион долара ангажименти за покупка, които не е необходимо да се отчитат, освен ако компанията не очаква загуба. Лизинговите ангажименти, които възлизат на около 800 милиарда долара, също не се появяват в баланса, докато не започне лизингът. Тези извънбалансови рискове са нараснали толкова големи, че Международният валутен фонд ги отбелязва като проблем.

Ясно е, че бизнесите, които са в основата на системата с изкуствен интелект, губят пари. През първото тримесечие разходите на xAI бяха около три пъти по-големи от продажбите. По-рано тази година OpenAI прогнозира, че ще изгори 25 милиарда долара тази година, съобщи The Information. Въпреки че Anthropic очаква да отчете положителна коригирана оперативна печалба за първото тримесечие, е вероятно да изгори и пари в обозримо бъдеще. До края на тази година някога мощният свободен паричен поток на хиперскалерите ще се е изпарил благодарение на продължаващите им капиталови разходи, според Джерард Минак от Minack Advisors. Alphabet набира огромни суми от кредитори и инвеститори в акции. Nvidia тази седмица пуска облигации на стойност 25 милиарда долара, въпреки че в края на последното тримесечие отчете 72 милиарда долара в брой и пазарни ценни книжа.

По време на периода на бум, блясъкът се увеличава бързо. Малцина се интересуват да обърнат внимание. „В депресия всичко това е обърнато“, пише Галбрейт. „Парите се наблюдават с тесен, подозрителен поглед… Одитите са проникващи и щателни.“ Революцията в областта на изкуствения интелект все още не е стигнала до момента на разплата. Един ден ще стане.

Материалът Крие ли се заслепяването под лудостта на изкуствения интелект е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изданието Visual Capitalist сравнява най-скъпите и най-евтините пазари на широколентов интернет в света въз основа на средните месечни цени на абонамента в щатски долари. Използвани са данни от Broadband Genie.

Резултатите разкриват разлика от повече от 140 пъти между най-евтините и най-скъпите пазари. Географията е основен фактор, като отдалечените острови са силно представени сред най-скъпите места в света за достъп до интернет.

Най-скъпите интернет пазари в света

Уолис и Футуна водят класацията с голяма разлика, следвани от Туркменистан и Търкс и Кайкос. В по-широк план географската изолация се откроява като ключов модел, като 18 от 25-те най-скъпи пазара на широколентов интернет в света са островни държави или територии.

Много от най-скъпите пазари на широколентов интернет в света имат малко население и ограничена конкуренция. В отдалечените островни територии разходите за инфраструктура трябва да бъдат разпределени между относително малко абонати, което обяснява защо сметките за интернет могат да бъдат значително по-високи.

Цените на широколентовия интернет варират значително, въпреки че достъпът до интернет става все по-разпространен в световен мащаб. Делът на световното население, свързано онлайн, се е увеличил от 43% през 2015 г. до 68% през 2025 г., което прави достъпността все по-важна част от цифровия достъп.

В САЩ нарастващата конкуренция спомага за понижаване на цените на широколентовия интернет. От 2014 г. насам цената на популярните планове за широколентов интернет е спаднала с приблизително две трети, докато скоростите на интернет са се удвоили.

Къде е най-евтин достъпът до интернет

В другия край на класацията няколко държави предлагат широколентов интернет само за няколко долара на месец, когато се конвертират в щатски долари.

Иран се нарежда като най-евтиния пазар, воден от сриващия се риал и държавните субсидии. Следват Украйна, Етиопия и Бангладеш. Украйна има приблизително 1500 доставчици на интернет услуги преди войната, като някои жилищни сгради са с повече от дузина доставчици, конкуриращи се за клиенти.

Евтиният интернет не означава непременно по-нискокачествена услуга. Румъния и Виетнам се нареждат сред най-евтините пазари на широколентов интернет в света, като същевременно са сред световните лидери по скорости на фиксиран широколентов интернет. Това предполага, че пазарната конкуренция и инвестициите в мрежи понякога могат да осигурят както достъпност, така и производителност.

Контрастът е поразителен: широколентовият интернет в Уолис и Футуна струва приблизително 143 пъти повече от средния абонамент в Иран, най-евтиният пазар в света.

География на цифровата инфраструктура

Интернет често се описва като безграничен, но класациите разказват различна история. Подводните кабели пренасят приблизително 99% от световния интернет трафик, създавайки физическия гръбнак на онлайн света. Държавите, разположени по-далеч от основните мрежови маршрути, често са изправени пред по-високи разходи за инфраструктура, което в крайна сметка може да се отрази на потребителските цени.

Тъй като цифровите услуги стават все по-важни за работата, образованието, развлеченията и комуникацията, достъпността на широколентовия интернет се очертава като важна част от икономическата достъпност.

Материалът Интернетът по света: цени, разлики, достъпност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По този повод Ройтерс обобщава мерките, които отделни държави по света предприемат, за да регулират достъпа до социални медии на фона на нарастващите опасения относно въздействието на социалните медии върху здравето и безопасността на децата.

АВСТРАЛИЯ

Забележителен закон принуди големите платформи за социални медии да блокират непълнолетни под 16 години от 10 декември 2025 г., един от най-строгите регламенти в света, насочени към големите технологични платформи. Компаниите, които не спазват закона, могат да бъдат санкционирани до 34,9 милиона щатски долара.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Лондон планира да одобри забрана за социалните медии за лица под 16 години до Коледа, като мярката ще влезе в сила около пролетта на 2027 г., заяви премиерът Киър Стармър на 15 юни.
Големите технологични фирми, работещи във Великобритания, трябва да спрат децата да разпространяват голи изображения на телефоните си или ще се изправят пред законодателство, което ги принуждава да го правят.
Съгласно новите планове, фирми като Apple и Google ще трябва да изградят или активират технически решения на смартфони и таблети, за да откриват и блокират голи изображения за деца. Възрастните все още ще могат да правят, споделят или гледат голо съдържание чрез процес на проверка на възрастта.

КИТАЙ

Китайският регулатор на киберпространството въведе така наречената програма за „режим за непълнолетни“, която изисква ограничения на ниво устройство и специфични за приложението правила за ограничаване на времето пред екрана в зависимост от възрастта.

ДАНИЯ

През ноември Дания заяви, че ще забрани социалните медии за деца под 15 години, докато родителите могат да предоставят достъп до определени платформи на деца до 13-годишна възраст.

ФРАНЦИЯ

През януари Националното събрание на Франция одобри законодателство за забрана на деца под 15 години в социалните медии на фона на нарастващите опасения относно онлайн тормоза и рисковете за психичното здраве. Законопроектът трябва да бъде приет от Сената преди окончателно гласуване в Долната камара.

ГЕРМАНИЯ

Непълнолетни на възраст от 13 до 16 години могат да използват социални медии само ако родителите им дадат съгласие. Защитниците на децата казват, че контролът е недостатъчен.

ГЪРЦИЯ

Гърция е „много близо“ до обявяване на забрана за социалните медии за деца под 15 години, посочва високопоставен правителствен източник пред Ройтерс на 3 февруари.

ИНДИЯ

Главният икономически съветник на Индия призова за възрастови ограничения за платформите на социалните медии през януари, описвайки ги като „хищнически“ в начина, по който поддържат потребителите ангажирани онлайн, два дни след като туристическият щат Гоа заяви, че обмисля ограничения, подобни на австралийските.

ИТАЛИЯ

Деца под 14 години се нуждаят от родителско съгласие, за да се регистрират в социални медии, докато над тази възраст не се изисква съгласие.

МАЛАЙЗИЯ

Малайзия започна да забранява на лица под 16 години да регистрират акаунти в социални медийни платформи, съобщи нейният регулатор на комуникациите на 1 юни.

НОРВЕГИЯ

През 2024 г. норвежкото правителство предложи да се повиши възрастта, на която децата могат да се съгласят с условията, необходими за използване на социални медии, от 13 на 15, въпреки че родителите все още ще могат да подписват от тяхно име, ако са под възрастовата граница. Правителството също така започна работа по законодателство за определяне на абсолютна минимална възрастова граница от 15 години за използване на социални медии.

ПОЛША

Управляващата партия на Полша подготвя ново законодателство за забрана на социалните медии за деца под 15 години и за държане на платформите отговорни за проверката на възрастта.

СЛОВЕНИЯ

Словения изготвя закон, който ще забрани на деца под 15 години достъпа до социални медии.

ИСПАНИЯ

Испания ще продължи с новите правила, за да направи социалните мрежи и изкуствения интелект по-безопасни, въпреки интензивното лобиране от страна на технологичната индустрия, заяви министърът на цифровата трансформация Оскар Лопес пред Ройтерс през май. Премиерът Педро Санчес заяви през февруари, че Испания ще забрани достъпа до социални медии за непълнолетни под 16 години, като платформите ще бъдат задължени да внедрят системи за проверка на възрастта.

ШВЕЦИЯ

Швеция трябва да въведе минимална възраст от 15 години за използване на социални медии, препоръча назначена от правителството комисия.

Забраната може да бъде формулирана по начин, при който платформите ще бъдат отговорни за проверката на възрастта.

ТУРЦИЯ

На 24 април турският парламент прие закон, забраняващ използването на социални медии от деца под 15 години и въвеждащ нови правила за цифровите платформи, включително компаниите за софтуер за игри.

ОБЕДИНЕНИ АРАБСКИ ЕМИРАТИ

На 18 юни Обединените арабски емирства одобриха резолюция, определяща минималната възраст за използване на социални медии на 15 години, съобщи правителствената медийна служба, с което станаха първата арабска страна, въвела подобна мярка. Резолюцията забранява на деца под 15 години да създават или използват лични акаунти в социалните медии и ограничава достъпа им до пълните функции на платформите.

САЩ

Законодателство на САЩ, целящо да принуди компаниите за социални медии да направят повече за защита на децата и тийнейджърите, премахна ключова политическа пречка, след като републиканският сенатор Тед Круз заяви на 12 май, че ще подкрепи законопроекта.

Круз заяви на събитие във Вашингтон, че ще подкрепи Закона за безопасност на децата онлайн, който ще изисква от компаниите за социални медии да „проявяват разумна грижа“ при проектирането на функции, които допринасят за вреда на непълнолетните, според законопроекта.

Законодателството е отделно от дългогодишния Закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн, който не позволява на компаниите да събират лични данни от деца под 13 години без родителско съгласие. Няколко щата са приели закони, изискващи родителско съгласие за достъп на непълнолетни до социални медии, но те са се сблъсквали със съдебни искове на основание свобода на словото.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС

На 12 май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европейският съюз ще се стреми към по-силна защита на децата от вредни функции на социалните медии.

Фон дер Лайен заяви, че Комисията ще се насочи към „пристрастяващи и вредни дизайнерски практики“ в своя Закон за цифрова справедливост, планиран закон, който ще бъде предложен по-късно тази година, докато експертна група подготвя съвети как да се процедира.

През ноември Европейският парламент постигна съгласие по резолюция, призоваваща за забрана в целия ЕС на достъпа на деца под 16 години до онлайн платформи, сайтове за споделяне на видеоклипове и „AI компаньони“ без родителско съгласие, както и пълна забрана за лица под 13 години.

ТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИЯ

Платформите за социални медии, включително TikTok, Facebook и Snapchat, заявяват, че хората трябва да са навършили 13 години, за да се регистрират. Защитниците на децата казват, че контролът е недостатъчен, а официалните данни в няколко европейски страни показват, че огромен брой деца под 13 години имат акаунти в социалните медии.

Материалът Как държавите по света защитават децата от вредна онлайн среда е публикуван за пръв път на Икономически живот.