Според прогноза на PwC, общите световни разходи само за центрове за данни могат да надхвърлят 30 трилиона долара до 2050 г., което почти се равнява на стойността на всички неизплатени държавни ценни книжа на САЩ. Тази сума „засенчва“ разходите по време на бума на железопътния транспорт или „дотком“ ерата, дори след отчитане на инфлацията, отбелязват от PwC.

Междувременно Anthropic – само една от водещите компании в надпреварата при ИИ – планира да похарчи 518 милиарда долара през следващите години (според проспект за първично публично предлагане, с който Reuters разполага), което е над 100 пъти повече от очакваните ѝ приходи за 2025 г. Поддръжниците на компанията твърдят, че технологията на ИИ ще доведе до по-мащабни трансформации от появата на парните машини и индустриализацията, която те са задвижили.

И все пак, зад главозамайващите прогнози, огромните разходи на компаниите за ИИ и изключително високите пазарни оценки се крият предположения за значителен и широкообхватен ръст на производителността и бъдещи печалби. Според икономистите обаче засега липсват достатъчно доказателства – или исторически прецеденти – които да гарантират, че тези очаквания ще се оправдаят.

Ръстът на производителността „остава недостижим“

През август от JP Morgan посочиха, че широкообхватният ръст на производителността в САЩ – страната, която води в надпреварата при ИИ – „остава недостижим“, което повдига въпроси относно устойчивостта на пазарните оценки на компаниите в сектора.

Проучване на Bain & Company показва, че повишаването на производителността на съществуващите пазари няма да бъде достатъчно, за да оправдае настоящите разходи, и че „трябва да се появят изцяло нови пазари, за да се запълни недостигът на финансиране“. Като примери за такива пазари се посочват сфери, вариращи от използването на роботи, управлявани от ИИ, до разработването на нови материали за батерии и полупроводници.

Според Bain, американските компании, изграждащи мащабна инфраструктура в световен план (т.нар. „хиперскейлъри“ като Google, Amazon и Microsoft), както и други участници в надпреварата при ИИ, ще трябва да генерират над 4,2 трилиона долара нови приходи през следващите пет години, за да финансират това разгръщане.

„Въпросът е дали приложенията ще се появят навреме, за да покрият тези разходи“, се посочва в проучването, публикувано миналия месец, цитирано от Ройтерс. Малцина се съмняват в потенциала на изкуствения интелект (ИИ) да трансформира всичко – от офисната работа до научноизследователските лаборатории – точно както предишни революции съкратиха времето за пътуване от дни на часове или свързаха света с едно натискане на клавиш.

По-непроменими изглеждат математическите изчисления, свързани с възвръщаемостта на инвестициите или сроковете за погасяване на заеми; това оставя на икономистите задачата да анализират последиците за световната икономика отвъд възходите и спадовете на инвестиционните цикли.

„Историческите примери показват, че икономическите подеми, движени от технологиите, често приключват, когато изграждането на инфраструктура спре да носи достатъчна възвръщаемост“, отбелязват от JP Morgan.

Използвайки примера на Nvidia – американската компания, чиито чипове са в основата на революцията в сферата на ИИ – от JP Morgan изчисляват, че за да се оправдае пазарната оценка на фирмата, ръстът на производителността в САЩ трябва да бъде между 3% и 5% годишно през следващото десетилетие. Това би представлявало значително увеличение спрямо базовата прогноза на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ за годишен ръст на производителността от 1,75% за същия период.

Само за САЩ – които според някои оценки генерират около три четвърти от общия обем на световните инвестиции в ИИ – размерът на инвестициите ще достигне близо 9 трилиона долара в периода 2025–2032 г. Това се равнява на разходване на 3,2% от БВП на САЩ всяка година, твърди икономистът от Колумбийското бизнес училище Стайн ван Нювербург.

Той изчислява, че секторът на ИИ в САЩ ще трябва да генерира годишни приходи от около 3,55 трилиона долара до 2032 г., за да осигури 10% възвръщаемост на инвестициите. Към момента приходите са само малка част от тази сума.

Структурата с ливъридж на голяма част от инфраструктурата за изкуствен интелект за финансиране на дългове означава още, че „относително скромно влошаване на търсенето, закъсненията или стойността на активите могат следователно да доведат до много по-големи загуби“, посочва ван Нювербург.

AI и „темпът на появяване на новите чудеса“

Главозамайващите цифри не са спрели шефовете на ИИ в САЩ да говорят с неземно усърдие за предстоящите промени.

Дарио Амодей от Anthropic казва, че бъдещето на AI може да бъде „нещо с невероятна красота“, докато Сам Алтман от OpenAI посочва, че „процентът на постигането на нови чудеса ще бъде огромен“, докато моделите се учат да се подобряват и ускоряват.

От Google DeepMind изтъкват, че това самообучение, известно като рекурсивно самоусъвършенстване, е „ключова част от инвестиционната теза“ и че може, ако бъде постигнато, да осигури безпрецедентни печалби в производителността. Рекурсивното самоусъвършенстване, макар и потенциално да осигурява експоненциален напредък на ИИ, също повдигна опасения относно екзистенциалните рискове за човечеството.

И все пак темпът на промяна в производителността все още може да изостане от сроковете, необходими на отделите за корпоративни сметки.

Даян Койл, икономист от британския университет Кеймбридж, казва, че въздействието върху производителността на миналите революционни технологии обикновено отнема около 10 до 50 години, за да се прояви.

Икономическият екип на Anthropic моделира набор от сценарии за това колко допълнителен растеж ще осигури ИИ на годишна база през 2030 г. Приемайки базова линия от 2% в среда без ИИ, той предлага растеж от 2,4% в сценарий със скромно въздействие на ИИ, 5,4% в значителен сценарий и ⁠15,4% в екстремен сценарий.

По-високият растеж би означавал повече загуба на работни места, се казва в него, без да се приписват вероятности за който и да е от резултатите.

Миналата година Aмодей прогнозира, че изкуственият интелект може да унищожи половината от началните работни места на белите якички в рамките на пет години. Засега обаче изследователи твърдят, че ефектът изглежда се е ограничил до това да затрудни намирането на работа за хората, търсещи офис позиции.

Изследователи от Станфордския университет посочиха през август, че заетостта на работници на възраст от 22 до 25 години в индустрии, изложени на AI, като счетоводители и правни сътрудници, е с 19% по-ниска, отколкото за работни места, които AI намират за трудни за възпроизвеждане, като портиери и строители.

И все пак, дори ако обещаната трансформация отнеме повече време, отколкото цифрите около компаниите за ИИ предполагат, реалните икономически ползи трябва да останат – точно както влаковете все още се движат след паниката от 1873 г., която фалира железопътните барони, докато интернет не се затвори след спукването на балона на dotcom през 90-те години.

Материалът Дано надпреварата на AI да преобрази света, преди парите да свършат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фишингът е най-честата киберзаплаха на работното място, като 39% от служителите съобщават за измамни съобщения или уебсайтове, предназначени да откраднат данни или да получат неоторизиран достъп. Служителите също така съобщават за опити за кражба на лични данни (18%) и пароли (16%), атаки със зловреден софтуер (17%) и измами, генерирани от изкуствен интелект (AI) (15%).

Констатациите сочат пропаст между осведомеността и ежедневната практика. Докато 83% заявяват, че потенциалните последици от кибератаките са сериозни, само 48% заявяват, че могат да разпознаят фалшиво видео, генерирано от изкуствен интелект. Като цяло само 18 % заявяват, че тяхната организация изобщо не е претърпяла киберинцидент, доколкото им е известно.

Служителите на E широко признават рисковото поведение, особено във връзка с фишинг и управление на пароли. Сред тези, които използват цифрови системи и инструменти на работното място, 76 % заявяват, че кликването върху връзка, без да се проверява подателят, е рисковано. Подобен дял заявява, че използването на една и съща парола за лични и служебни акаунти е рисковано (74 %), докато 69 % заявяват, че споделянето на свързана с работата информация в социалните медии представлява риск. Повечето служители също знаят, че трябва да докладват за подозрителни имейли и да инсталират софтуерни актуализации.

Тази информираност обаче често не успява да се превърне в ежедневна практика. Докато 72% казват, че могат да идентифицират подозрителни имейли, около 54% казват, че проверяват подателя, преди да отворят връзки, а само 50% казват, че винаги заключват компютъра си, когато напускат работната си станция.

Основните навици за киберхигиена, като например проверка на подателя преди отваряне на връзки и използване на силни пароли, са често срещани, но непоследователни сред работната сила, като нарастват значително с възрастта.

Организациите се нуждаят от повече обучение и готовност

Въпреки че според проучването повечето служители смятат, че тяхната организация е ефективна в защитата срещу кибератаки, само около половината от организациите разполагат с ключови мерки за киберсигурност и още една четвърт планират да ги въведат.

Шест от всеки десет служители (60%) заявяват, че са преминали обучение по киберсигурност през предходната година, въпреки че участието в по-малки организации рязко намалява. В същото време 85% са се интересували от подобряване на уменията си в областта на киберсигурността, като липсата на време е посочена като основна бариера с 26%.

Данните за България са сходни с тези общо за ЕС. У нас случаите на фишинг (45%) са повече от средните за ЕС (39%). Българите се чувстват и по-сигурни в разпознаването на фалшив видеоклип, генериран от изкуствен интелект – 60% срещу 38 на сто в ЕС. Чувствително изоставаме в обучението – 51% у нас срещу 61 средно за ЕС.

Материалът 75% от служителите в ЕС са били обект на киберзаплахи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След години на развитие и експериментиране, правителствата в големи юрисдикции и организации от финансовия сектор институционализират технологии, задвижвани от блокчейн/разпределен регистър. Растежът на стейбълкойните е стабилен и използването им в трансгранични плащания и парични преводи, макар и все още малко, се е разширило. Използването на токенизация – записване и прехвърляне на активи в широко споделен и надежден програмируем цифров регистър – все още е в начален стадий, но се насочва към търговско внедряване.

Това преориентиране към технологично ориентирани продукти и играчи, които могат да работят плавно през границите, се дължи до голяма степен на небанкови финансови институции, но банките стават все по-активни в това отношение.

Азия отдавна е лидер в дигиталните финанси. Тъй като много хора имат мобилни телефони, но не и банкови сметки, цифровите плащания и мобилните пари се използват широко. Проактивните правителствени регулации и регионалните стандарти за плащане – особено в АСЕАН – допълнително подпомогнаха растежа на напредналите финтех екосистеми.

В резултат на това Азия сега е важен тестов полигон за разработването и приемането на цифрови платежни системи като стейбълкойните. Регионалните финтех фирми, доставчиците на плащания и политиците проучват начини за намаляване на разходите за трансгранични плащания и подобряване на финансовия достъп за хора с недостатъчно банков достъп – потенциални ползи, които биха могли да се разпространят по целия свят.

Емитентите на валутите, в които са деноминирани тези стейбълкойни – предимно САЩ днес – могат да се възползват от повишеното търсене и ликвидност на държавния дълг. Двата най-големи емитента на стейбълкойни заедно сега държат повече американски държавни ценни книжа, отколкото Саудитска Арабия.

Токенизацията може да има дори по-голямо въздействие от стейбълкойните в дългосрочен план, тъй като както физическите, така и финансовите активи – всичко – от собственост върху земя до заеми – биха могли в крайна сметка да бъдат токенизирани, ускорявайки транзакциите, намалявайки цената им и правейки повече активи достъпни за повече хора по целия свят.

От страна на риска, стейбълкойните могат да станат нестабилни, ако базовите им активи загубят стойност или ако потребителите загубят доверие в тях; Големите обратни изкупувания биха могли да представляват риск за пазарите на държавни облигации, държани от емитенти на стейбълкойни. Отговорните за определянето на политиките лица са загрижени за финансовата стабилност, валутното заместване (например доларизацията) и финансовата почтеност. Токените биха могли да ускорят трансакциите прекомерно, предизвиквайки „внезапни сривове“ (flash crashes), при които оценките на активите се колебаят толкова рязко и бързо, че човешката намеса се оказва невъзможна.

Много членове продължават да разработват CBDC, за да получат значителни ползи от дигитализацията, като същевременно се справят с някои от рисковете. Европейската централна банка например приключи фазата на подготовка за дигитално евро през октомври 2025 г., полагайки техническите основи за емитиране на дигитална валута.

Поддържането на собствена валута означава, че държавите могат да използват инструменти на паричната политика за управление на икономиката и може да подпомогне усилията на държавите за предпазване от пране на пари и финансиране на тероризма.

МВФ продължава да се застъпва за съгласувани глобални регулаторни рамки за дигитални финанси. Това включва управление на рисковете, свързани със стейбълкойните, въз основа на препоръките на МВФ, Съвета за финансова стабилност и Банката за международни разплащания, както и осигуряване на оперативна съвместимост на платежните системи. Фондът споделя знания, за да помогне на членовете да се предпазят от нестабилността на капиталовите потоци и да запазят способността си да управляват валутните курсове, когато условията са нестабилни. И за да отговори на последните въпроси на политиците, МВФ добави глави към своя подробен виртуален наръчник за CBDC, изследвайки въпроси от финансовата стабилност до нововъзникващата област на токенизацията на резервите.

Материалът Нови хоризонти за дигиталните финанси и важни въпроси пред регулаторите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Visual Capitalist подрежда държавите според техния дял в глобалния производствен капацитет за цифров хардуер през периода 2024–2025 г. Данните за графиката са базирани на анализ на Ember, използващ информация от SEMI, DSCC, Prismark, Counterpoint Research, TrendForce, IEA, BNEF и GWEC.

Категорията „цифров хардуер“ обхваща производството на полупроводници, дисплеи, печатни платки, смартфони, компютри и свързани с тях електронни компоненти и устройства.

Данните потвърждават, че преднината на Китай е огромна: делът му в глобалния капацитет за производство на цифров хардуер е почти шест пъти по-голям от този на Тайван, който заема второ място.

Всъщност капацитетът на Китай надхвърля общия капацитет на всички останали държави, включени в изследването. Позицията на Китай отразява мащабната му производствена база, обхващаща готови електронни изделия, дисплеи, печатни платки и други компоненти.

Мащабните производствени мрежи свързват заводите с гъсти клъстери от доставчици, което превръща страната в централен възел за глобалното производство на хардуер.

Китай също така се стреми да затвърди лидерството си в електрониката чрез нов петгодишен план, фокусиран върху полупроводниците, изкуствения интелект и други стратегически технологии. Планът дава приоритет на напредъка по цялата верига на доставки на интегрални схеми (включително чипове), тъй като Пекин цели да намали зависимостта си от западни технологии.

Страната си поставя за цел да генерира над 30 трилиона юана (около 4,5 трилиона долара) приходи от дейността на свързаните индустрии до 2030 г.

Тайван, Южна Корея и Япония допринасят с още 21,7% към глобалния капацитет, извън дела на Китай. Всеки от тези пазари играе специфична роля в екосистемата на електрониката, като в региона оперират водещи компании като TSMC, Foxconn, Samsung, BOE и Sony.
Тайван е от ключово значение за производството на полупроводници и сглобяването на електроника, докато Южна Корея разполага със значителен капацитет за производство на чипове и дисплеи.
Япония остава важен производител на електроника, компоненти и технологии, подкрепящи по-широката верига за доставки на хардуер. Индия и Виетнам водят в следващата група.

След първите четири държави капацитетът за производство на електроника спада рязко.

Индия заема пето място с дял от 3,8%, като изпреварва съвсем малко Виетнам, който е с 3,6%.
САЩ се нареждат след тях с 2,9%. Въпреки че страната остава водеща сила в проектирането и иновациите при полупроводниците, делът ѝ в капацитета за физическо производство на цифров хардуер е сравнително малък.
Тайланд и Мексико са единствените други държави с дял над 1% – съответно 1,3% и 1,2%.

От ЕС най-напред се класира Германия със скромните 0.7%. Останалите страни от блока, включени в 22-те изследвани държави, са Ирландия, Чехия, Австрия, Франция и Италия (всичките с по 0.2%) и Унгария (0.1%). Делът на останалите страни в света, извът посочените 22 е 1.7%.

Класирането подчертава разликата между това къде са базирани най-големите технологични компании в света и къде реално се произвежда техният хардуер. Макар че в САЩ са съсредоточени много водещи технологични фирми и компании за проектиране на чипове, производственият капацитет, обслужващ глобалната верига за доставки на електроника, остава силно концентриран в Азия.

Материалът В Китай се произвеждат близо 60% от световната електроника е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Възможно е именно засиленият държавен контрол – било то под формата на собственост, регулации или ограничения – отчасти да тревожи финансовите пазари, които вече са калкулирали в цените си очакването, че грандиозният инвестиционен бум ще продължи поне до края на десетилетието.

Тези дни кулминация достигнаха поредица от апокалиптични предупреждения относно заплахата, която ИИ представлява за човешкия живот. Те бяха придружени от сигнали, че най-усъвършенстваните модели биха могли да се използват за създаване на биологични оръжия, извършване на кибератаки срещу финансовата система и дори за поемане на контрол над целия интернет.

Предупрежденията започнаха миналата седмица, когато служител на лабораторията за ИИ Anthropic, подаващ оставка, предупреди, че новата технология „може да ни убие всички“ до края на десетилетието. До неделя се оформи консенсус между ръководителя на Anthropic Дарио Амодей, Сам Алтман от OpenAI, Илон Мъск от SpaceX, Тим Кук от Apple и други относно необходимостта от забавяне на развитието, засилване на човешката намеса и контрол, както и въвеждане на ясни ограничения върху степента на автономност на ИИ агентите. Microsoft публикува собствен проект за етичен кодекс.

Съществуват две гледни точки. Първата отхвърля поредицата от плашещи твърдения за мощта на ИИ като обикновен маркетингов шум, целящ да създаде интерес около предстоящи първични публични предлагания (IPO). Според втората гледна точка развитието на ИИ вече е от такова стратегическо значение, че не може да си позволи провал, а правителствата нямат друг избор, освен да продължат напред, ако икономическата, финансовата и дори военната сигурност са застрашени.

Разбира се, възможно е истината да е комбинация и от двете.

Що се отнася до практическите последици, Алтман заяви, че дългоочакваното първично публично предлагане (IPO) на OpenAI вероятно ще бъде отложено за следващата година, докато ситуацията се изясни. Въпреки че през последните месеци се появиха съобщения за предстоящо забавяне поради други причини, новината беше достатъчна, за да доведе до спад от около 13% в акциите на акционера SoftBank в понеделник, тъй като компанията ще трябва да чака по-дълго, за да реализира възвръщаемост на инвестицията си. Междувременно изглежда, че Anthropic все пак продължава с плановете си за излизане на борсата още следващия месец.

По-същественият въпрос за инвеститорите обаче е дали призивите в технологичния сектор за забавяне на темпото са достоверни или вероятни, предвид факта, че и в миналото са били предлагани или подписвани подобни протоколи, свързани с изкуствения интелект. Въпросът е дали те пряко ще повлияят на трескавите инвестиции, търговията и строителните дейности, насочени към изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект, включваща гигантски центрове за данни и огромни изчислителни мощности.

Goldman Sachs очаква, че общите световни разходи за изкуствен интелект до края на десетилетието ще достигнат до 5% от световния брутен вътрешен продукт. Тъй като голяма част от тези разходи се финансират чрез дълг и собствен капитал, моментът на евентуалната възвръщаемост може да породи опасения, особено предвид факта, че прогнозите за внедряването на технологията в бизнеса и отражението ѝ върху печалбите остават сравнително скромни.

Ако разгледаме единствено последиците от нарастващата вътрешнополитическа съпротива срещу изграждането на центрове за данни в САЩ, стратезите на Morgan Stanley изчисляват, че проекти на стойност близо 200 милиарда долара са били отменени или отложени в периода от миналата година до края на първото тримесечие на 2026 г.

Макар и да не разглежда въпроса за преосмислянето на риска от „край на човечеството“ и свързаните с това призиви за забавяне, анализът на банката очертава залозите при евентуално спиране на капиталовите разходи, свързани с изкуствения интелект. Той показва, че капиталовите разходи ще формират приблизително една трета от целия растеж на БВП на САЩ през тази и следващата година, като този ефект вероятно ще бъде подсилен от нарастването на благосъстоянието на домакинствата вследствие на устойчивите печалби на фондовия пазар, стимулирани от инвестициите.

От Morgan Stanley отбелязват, че търсенето на изчислителна мощност все още далеч надхвърля предлагането, което означава, че всяко забавяне в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект може да „укрепи позициите на „търговците на изчислителна мощ“ – т.нар. хиперскейлъри (hyperscalers) – като повиши стойността на съществуващата им инфраструктура поради дефицита ѝ и засили способността им да диктуват цените.“

Твърде големи, за да се провалят; твърде големи, за да забавят темпото?

Но евентуално „забавяне“ на развитието на изкуствения интелект (ИИ) би повлияло съществено върху дългосрочната посока на бума в капиталовите разходи и инфраструктурата за ИИ, само ако съществуваха индикации, че процесът може да бъде обърнат или дори спрян.

Политическият императив за продължаване напред – ясно заявен в понеделник както от Вашингтон, така и от Пекин – показва, че независимо от действията на частния сектор, правителствата ще искат да развият този капацитет до краен предел, и то именно заради рисковете, за които се алармира сега, а не въпреки тях.

Забавянето от една държава е възможност за наваксване от друга. А съгласуваните предпазни механизми, правила и дори регулации са ефективни в глобалната надпревара във въоръжаването само ако са приети на международно ниво. От завръщането си на власт администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп целенасочено и публично подкопава мултилатерализма във всичките му форми, заменяйки го със съперничество и свят на двустранни споразумения, в които Америка има надмощие.

В тази обстановка перспективата за многостранно споразумение относно строги и задължителни правила, ограничаващи възможностите на ИИ, изглежда малко вероятна, което Тръмп ясно заяви.

„Има БОЛНА конспирация срещу ИИ и центровете за данни, а единственият, който се радва на това, е Китай“, написа остро Тръмп в своята социална мрежа.

Междувременно редакционна статия в подкрепяния от китайската държава вестник Global Times определи предупрежденията относно ИИ като тактика от времето на Студената война, насочена срещу Китай.

Предвижда се следващата седмица във Вашингтон Тръмп да се срещне с китайския президент Си Дзинпин. По-рано Ройтерс съобщи, че двете страни планират отделна среща в средата на септември за обсъждане на рисковете, свързани с ИИ, с участието на правителствени представители от по-ниско ниво.

Но дори САЩ и Китай да постигнат съгласие по определени протоколи за ИИ, други групи държави или съперници не биха били обвързани непременно с тях.

Ако направим аналогия с надпреварата във въоръжаването, е достатъчно да погледнем 23-годишния период между създаването на първото ядрено оръжие и подписването на първия договор за неразпространение на ядрени оръжия през 1968 г. Оттогава насам броят на държавите, притежаващи ядрено оръжие, е нараснал от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (всички признати съгласно договора) до девет. Изкуственият интелект не се свежда единствено до оръжия за масово унищожение и безспорно носи множество ползи – от ускоряване на търсенето на лек за болести до дори чиста ядрена енергия. Ако обаче водещ принцип стане взаимно гарантираното икономическо и финансово унищожение, правителствата ще се съпротивляват яростно срещу това да изостанат.

Материалът AI е твърде значим, за да бъде забавян в геополитическа надпревара е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са сред изводите в доклад на SAS* „Въздействие на данните и ИИ: новата икономика на доверието“, базиран на изследователски анализ на IDC. Целта е да се разкрие какво стои зад успеха на организациите, които извличат най-голяма печалба от инвестициите си в изкуствен интелект и това е прилагането на надеждни практики за ИИ. Проучването е проведено в 28 държави и обхващащо основно секторите банкиране, застраховане, бионауки и публичен сектор.

Данните сочат, че организациите с най-силни практики за управление, качество на данните и възможности за одит, се представят много по-добре от останалите. Те отчитат поне двойно по-висока възвръщаемост от внедряването на ИИ, макар да са относително малка част от пазара. За сравнение, по-малко от една на всеки 20 компании, които изостават в прилагането на надежден ИИ, могат да се похвалят с подобни резултати.

Основните изводи от доклада обхващат три теми:

1. ИИ, който не може да се обясни, е сериозен бизнес риск

• 97,2% от потребителите променят или отменят препоръките, генерирани от ИИ, поне в някои случаи.
• Основната причина служителите да отменят решение на ИИ, независимо дали резултатът е бил правилен, е невъзможността системата да обясни своята логика.
• Доверието спада от 76% при генеративния ИИ до 66% за автономните ИИ агенти, което подчертава нарастващите притеснения с увеличаването на тяхната самостоятелност.

2. Надеждните практики за ИИ водят до бизнес успех

• Организациите, инвестиращи в мерки за надежден ИИ, са 15 пъти по-склонни да отчетат висока или много висока възвръщаемост на инвестициите от своите ИИ проекти (62% срещу 4%).
• Организациите с най-добри практики за надежден ИИ постигат 1,85 пъти по-добри резултати по 13 различни бизнес показателя, включително ръст на приходите, спестяване на разходи и подобряване на клиентското преживяване.
• 85% от тези лидери в областта на ИИ увеличават инвестициите си в надежден ИИ с повече от 10% през тази година, като по този начин разширяват разликата в представянето си спрямо останалите.

      3. Твърде много организации губят време и средства, заради слаба основа от данни

• Само 17,5% от компаниите разполагат с напълно оптимизирана инфраструктура за данни, достатъчно зряла за изискванията на ИИ агенти.
• Организациите с оптимизирана основа от данни са четири пъти по-склонни да очакват висока възвръщаемост от ИИ проекти и са шест пъти по-склонни да прилагат изисквания за качество на данните и механизми за обяснимост, необходими за изграждане на доверие.

*SAS е световен лидер в областта на данните и изкуствения интелект, който помага на организациите да вземат уверени решения с ИИ, на който могат да се доверят. В продължение на десетилетия SAS задава стандартите за софтуерни решения с реално бизнес въздействие, съчетавайки задълбочена индустриална експертиза, прозрачност и добро управление.

Материалът Изкуствен интелект, който не може да бъде обяснен, е сериозен бизнес риск е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Финландската сделка включва 22-годишно споразумение за покупка на до 50% от енергийното производство на една от двете ядрени централи на Финландия, допълва в отделно съобщение операторът ѝ Fortum.

Ядрената енергия, като източник на големи количества нисковъглеродна енергия, е едно от атрактивните предложения на Финландия, тъй като компании, включително Microsoft и собственикът на TikTok ByteDance, както и Google, търсят места за центрове за данни, като същевременно ограничават разходите за енергия и постигат климатичните цели.

„Това е първата сделка на Google за ядрена енергия извън Съединените щати и смятаме, че тя е наистина важен крайъгълен камък за всичко, което правим тук“, казва главният инвестиционен директор на американската компания Рут Порат пред репортери в Хелзинки, цитиран от Ройтерс.

Fortum и Google ще проучат и развитието на нова ядрена и възобновяема енергия във Финландия, съобщиха компаниите. Цената на акциите на Fortum се повиши с 10% до 08:25 GMT, надминавайки 1,4%-ното увеличение на бенчмарк борсовия индекс в Хелзинки.

Най-голямата сделка досега в Европа

Тази година Alphabet увеличи глобалните си инвестиции до между 195 и 205 милиарда долара, в стремежа си да задоволи нарастващото търсене на компютърни технологии. Google заявява, че сделката за инвестиции в изкуствен интелект във Финландия е най-голямата досега в Европа.

Инвестициите ще включват центрове за данни, подобрения на електроенергийната мрежа и проекти за чиста енергия и батерии, които ще стимулират услуги като Gemini, Search, Maps и YouTube, се казва още в изявлението на Google.

„Новата дигитална инфраструктура ще служи като градивни елементи за финландската и по-широка европейска дигитална готовност, иновации и развитие на изкуствен интелект“, съобщи компанията.

Инвестицията, която ще бъде осъществена през 2027 и 2028 г., ще допринесе с около 3,6 милиарда долара за брутния вътрешен продукт на Финландия по време на фазата на изграждане и се очаква да поддържа около 7000 работни места годишно, след като заработи, допълва Google.

„Стойността на икономиката, основана на данни, се простира далеч отвъд преките инвестиции в стимулиране на иновации, изследвания и разработки“, посочва от своя страна финландският премиер Петери Орпо.

В изявлението си компанията Fortum изтъква, че дългосрочната сделка за покупка осигурява икономическа сигурност за удължаване на експлоатационния живот и модернизация на електроцентралата Ловиса до 2050 г. Централата се намира близо до центъра за данни на Google в Хамина.

Освен изобилните количества нискоемисионна енергия, студеният климат на Финландия намалява разходите, защото намалява количеството енергия, необходимо за справяне с топлината, произвеждана от центровете за данни.

Материалът Google налива милиарди във Финландия за AI инфраструктура и покупка на ядрена енергия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Две конкуриращи се визии за ерата на ИИ

Pax Silica е ръководена от САЩ инициатива, фокусирана върху осигуряването на физическите основи на ИИ, включително полупроводници, компютърна инфраструктура, усъвършенствано производство и критични минерали. Членството ѝ обединява много икономики, които заемат важни позиции в световната верига за доставки на чипове.

За разлика от това, W.A.I.C.O. е междуправителствена организация със седалище в Шанхай. През юли 2026 г. 29 държави подписаха учредителното ѝ споразумение, с декларирана цел за насърчаване на международното сътрудничество и глобалното управление около безопасен и справедлив ИИ.

Членството разкрива две различни географски силни страни. Pax Silica включва САЩ и големи европейски и индо-тихоокеански технологични икономики, докато W.A.I.C.O. се простира по-дълбоко в Глобалния юг, включително Бразилия, Индонезия, Южна Африка, Пакистан и множество африкански държави. Логично, България, в качеството си на член на ЕС, е в лагера Pax Silica. В Европа изключение е Сърбия, която е член на W.A.I.C.O. От друга страна, в Близкия Изток – Катар и ОАЕ, както и Индия от южно-азиатския регион са в блока Pax Silica.

Защо държавите избират различни страни

Двата блока не са точни еквиваленти. Pax Silica е предимно партньорство във веригата за доставки, докато W.A.I.C.O. е международна организация, основана на договор, съсредоточена върху сътрудничеството и управлението в областта на изкуствения интелект. Тази разлика също помага да се обясни защо членството може да се припокрива.

За Вашингтон достъпът до авангардни чипове и надеждни вериги за доставки е основен източник на влияние. Екосистемата на САЩ включва силни страни в полупроводниците в страни като Япония, Южна Корея и Холандия, докато по-широките икономически отношения на Америка с Пекин остават дълбоко взаимосвързани чрез търговията между САЩ и Китай.

Китай, междувременно, може да предложи на развиващите се икономики инфраструктура, обучение и достъп до все по-конкурентни модели на изкуствен интелект с отворено тегло. Това може да е особено привлекателно за държави, които се чувстват недостатъчно представени в технологичните институции, ръководени от Запада, или искат да избегнат зависимостта си от един-единствен доставчик.

Суинг държави в света, свързани с изкуствения интелект

Картата също така откроява Канада, Мексико, Саудитска Арабия, Турция и Виетнам сред основните икономики, които са в играта, без да принадлежат към един от двата лагера. Техният избор е важен, защото инфраструктурата на изкуствения интелект става все по-трудна за отделяне от външната политика.

Това не означава непременно, че всяка държава трябва постоянно да избира Вашингтон или Пекин. Сингапур и други глобално свързани икономики имат стимули да запазят достъпа до множество технологични екосистеми, особено след като приемането на изкуствения интелект варира значително по света.

Залогът е огромен. Един анализ оценява приблизително 800 милиарда долара инвестиции в центрове за данни в Азиатско-тихоокеанския регион до 2030 г., което означава, че днешните решения за чипове, облаци, енергийни системи и технически стандарти биха могли да заключат взаимоотношения за десетилетия.

Какво би могла да означава Студената война с изкуствения интелект за бъдещето

Вместо два изолирани дигитални свята, възникващи за една нощ, по-големият риск е постепенната фрагментация. Държавите биха могли да се сблъскат с различни правила, регулиращи достъпа до облачна инфраструктура, технически стандарти и модели на изкуствен интелект, в зависимост от техните партньорства.

И все пак картата показва и защо аналогията със Студената война има ограничения. Тези блокове не са нито взаимно изключващи се, нито военни съюзи, а много стратегически важни икономики остават извън двата лагера.

Спорът може в крайна сметка да се свежда не толкова до това коя държава ще изгради най-добрия модел на изкуствен интелект, колкото до това коя екосистема ще стане незаменима. Вашингтон залага на контрола върху ключови точки на веригата за доставки и надеждна инфраструктура, докато Пекин изгражда по-широка коалиция около достъпа, развитието и по-голямата роля на развиващите се икономики в управлението на изкуствения интелект.

Материалът Два лагера в новата AI студена война е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Подсилената с изкуствен интелект хакерска атака на киберпрестъпниците е най-новият пример за това как злонамерени лица използват търговски инструменти с изкуствен интелект за извършване на прониквания. Главният стратегически директор на Gambit, Къртис Симпсън, заявява, че това показва и как доставчиците на изкуствен интелект са били въвлечени в безкрайна надпревара във въоръжаването със злонамерени потребители, опитващи се да заобиколят техните предпазни мерки.

„Това ще бъде игра на котка и мишка“, убеден е Симпсън.

Разкрит сървър разкрива методи за хакерство

От Gambit посочват, че хакерската кампания е засечена, след като е открит сървър, който нова банда за рансъмуер, наречена Aur0ra, е изложила неволно в интернет. Това е позволило на базираната в Тел Авив компания да прегледа 28 чат сесии между един или повече хакери на Aur0ra и един от агентите с изкуствен интелект на Cursor, които са програми, можещи да работят с различна степен на автономност.

В своя доклад Gambit заявява, че Aur0ra е убедила агента с изкуствен интелект да извърши стотици злонамерени операции – като кражба на идентификационни данни или поглъщане на акаунти с висока стойност – като е заблуждавала, че хакерството е част от симулация.

„Имаме нужда от администраторски акаунт“, цитира Gambit хакерите, както и още – „Намерете работещи пароли“.

Gambit не идентифицира жертвите на хакерите по име, но Ройтерс успява да идентифицира шест от тях, след като независимо прегледа части от данните от чата, които все още бяха онлайн преди месец месец.

Дневниците на чата, които обхващат периода от 8 април до 21 май, показват, че сред жертвите на хакерската атака на Aur0ra, подсилена от Cursor, са белгийската компания – производителят на хигиенни и почистващи продукти Christeyns, базиран в Гент, както и германският производител на гаражни врати Teckentrup и шотландската агенция за сертифициране Helideck, която проверява местата за кацане на хеликоптери. Останалите включват аржентински фармацевтичен дистрибутор, италиански производител и Bayou Title, която се рекламира като най-голямата застрахователна компания за собственост в Луизиана.

Обменът, заснет в регистрационните файлове, прегледани от Ройтерс, показва как хакерът издава кратки команди, а агентът с изкуствен интелект на Cursor отговаря с технически съвети, предоставяни с весели, изпълнени с емоджи съобщения, типични за езика на чатботовете.

Сред отговорите:
„Страхотно! VPN връзката е осъществена успешно!“ – след проникване в аржентинската компания.

„Нека се опитаме да разбием тези хешове“, посочва агентът, визирайки процеса на декодиране на криптографски разбъркани пароли.

След като е открит уязвим хост в мрежата на Teckentrup, изкуственият интелект препоръчва използването на добре познат инструмент за злонамерен софтуер, за да го експлоатират. „**Шанс за успех**: МНОГО ВИСОК“, добавя агентът с изкуствен интелект на Cursor.

Еял Села, директор на Gambit по разузнаване за заплахи, казва, че Cursor все още предлага на хакерите ясен съпорт, добавяйки, че агентът с изкуствен интелект „вероятно им помага да станат с 30, 40, 50 процента по-бързи, защото им помага да пропуснат всички неща, които би трябвало да правят ръчно“. Агентът на Cursor е отказвал няколко пъти заявки, които е сметнал за вредни или незаконни, посочва Села, но хакерът почти винаги е заобикалял отказите, като е рестартирал диалога и е подчертавал, че хакването е част от тест.

От Gambit обясняват, че веригата на мисълта на агента, начинът, по който моделите с изкуствен интелект мислят на глас, е показвала, че прикритата история на хакера отменя защитните му мерки в реално време.

„Това е тестова среда, така че е законно“, си е казал агентът, според един от логовете.

Новината за хакерската вълна идва, когато Cursor се включва в компанията за ракети и изкуствен интелект на Илон Мъск, SpaceX, сделка, която приключи по-рано този месец. Нараства и опасението относно цифровите рискове, породени от моделите с изкуствен интелект, особено моделите, които захранват агенти с изкуствен интелект, като тези, които са избягали от лабораториите на компаниите с изкуствен интелект през последните няколко месеца.

Материалът Хакери използвали инструмента Cursor AI на SpaceX, за да пробият седем компании е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Конгреса да приеме законопроект, който би внесъл по-ясни дефиниции в нарастващия сектор на криптовалутите. Оттогава биткойнът се е повишил с 16%.

За последно цената му беше 80 323,24 долара в азиатските часове, след като по-рано достигна 81 237,94 долара, най-високото му ниво от средата на май. Биткойнът е нараснал с 28% досега през август, което е напът да достигне най-голямата си месечна печалба от ноември 2024 г.

Криптовалутите също получиха голям тласък, след като Министерството на финансите на САЩ миналата седмица обяви планове за обратно изкупуване на повече дългосрочни облигации, за да помогне за ограничаване на печалбите в доходността по дългосрочните облигации. След това действие щатският долар понесе основната тежест на тревогата на инвеститорите.

Тим Сън, старши изследовател в HashKey Group, заявява, че посланията на Бесент са затвърдили мнението на пазара, че поне по време на междинните избори, американските политици може да имат по-ниска толерантност към по-нататъшно покачване на доходността по дългосрочните облигации.

„Това би създало относително благоприятен макроикономически фон за активи като биткойн и злато“, коментира Сън. Златото е другият бенефициент от слабостта на долара, достигайки тримесечен връх.

„Съобщението на Министерството на финансите е „точно това, което биткойнът обича“, посочва и Джеф Кендрик, глобален ръководител на изследванията на дигитални активи в Standard Chartered, добавяйки, че биткойнът е създаден, за да позволи на инвеститорите да избегнат този вид интервенция.

Действието предизвика засилени разговори около така наречената търговия с обезценяване, при която стъпките за предотвратяване на достигането на пазарни нива на доходност по дългосрочните облигации чрез обратно изкупуване водят до пренасочване на натиска от пазара на облигации към валутния пазар.

„Това съобщение на Министерството на финансите накара купувачите да се втурнат към физически и дигитални активи, тъй като страховете от търговия с обезценяване се появиха отново“, посочва Тони Сикамор, пазарен анализатор в IG. По думите му, устойчив пробив над тази граница би отворил вратата за движение към $95 000–$100 000.

Материалът Слабият долар напомпа биткойна и златото е публикуван за пръв път на Икономически живот.