Трима от всеки четирима служители в Европейския съюз са се сблъскали с подозрителни имейли, съобщения или връзки по време на работа Това сочи ново проучване на Евробарометър, проведено онлайн между 27 април и 8 май 2026 г., като бяха интервюирани 25 747 граждани на ЕС във всички 27 държави членки. Проучването попита за инциденти през шестте месеца преди да бъде проведено.
Фишингът е най-честата киберзаплаха на работното място, като 39% от служителите съобщават за измамни съобщения или уебсайтове, предназначени да откраднат данни или да получат неоторизиран достъп. Служителите също така съобщават за опити за кражба на лични данни (18%) и пароли (16%), атаки със зловреден софтуер (17%) и измами, генерирани от изкуствен интелект (AI) (15%).
Констатациите сочат пропаст между осведомеността и ежедневната практика. Докато 83% заявяват, че потенциалните последици от кибератаките са сериозни, само 48% заявяват, че могат да разпознаят фалшиво видео, генерирано от изкуствен интелект. Като цяло само 18 % заявяват, че тяхната организация изобщо не е претърпяла киберинцидент, доколкото им е известно.
Служителите на E широко признават рисковото поведение, особено във връзка с фишинг и управление на пароли. Сред тези, които използват цифрови системи и инструменти на работното място, 76 % заявяват, че кликването върху връзка, без да се проверява подателят, е рисковано. Подобен дял заявява, че използването на една и съща парола за лични и служебни акаунти е рисковано (74 %), докато 69 % заявяват, че споделянето на свързана с работата информация в социалните медии представлява риск. Повечето служители също знаят, че трябва да докладват за подозрителни имейли и да инсталират софтуерни актуализации.
Тази информираност обаче често не успява да се превърне в ежедневна практика. Докато 72% казват, че могат да идентифицират подозрителни имейли, около 54% казват, че проверяват подателя, преди да отворят връзки, а само 50% казват, че винаги заключват компютъра си, когато напускат работната си станция.
Основните навици за киберхигиена, като например проверка на подателя преди отваряне на връзки и използване на силни пароли, са често срещани, но непоследователни сред работната сила, като нарастват значително с възрастта.
Организациите се нуждаят от повече обучение и готовност
Въпреки че според проучването повечето служители смятат, че тяхната организация е ефективна в защитата срещу кибератаки, само около половината от организациите разполагат с ключови мерки за киберсигурност и още една четвърт планират да ги въведат.
Шест от всеки десет служители (60%) заявяват, че са преминали обучение по киберсигурност през предходната година, въпреки че участието в по-малки организации рязко намалява. В същото време 85% са се интересували от подобряване на уменията си в областта на киберсигурността, като липсата на време е посочена като основна бариера с 26%.
Данните за България са сходни с тези общо за ЕС. У нас случаите на фишинг (45%) са повече от средните за ЕС (39%). Българите се чувстват и по-сигурни в разпознаването на фалшив видеоклип, генериран от изкуствен интелект – 60% срещу 38 на сто в ЕС. Чувствително изоставаме в обучението – 51% у нас срещу 61 средно за ЕС.
