Перспективата за България е променена от „положителна“ на „стабилна“ поради нарастващите двойни дефицити, а рейтингите „BBB+/A-2“ са потвърдени, съобщиха от S&P Global Ratings.
Авторитетната рейтингова агенция изтъква, че икономиката на България расте с по-бързи темпове от тези на останалите държави в ЕС, което спомага за догонване на нивата на доходите на глава от населението. Същевременно обаче продължават да се наблюдават признаци на прегряване на вътрешната икономика.
Значителният ръст на публичните разходи води до увеличаване на бюджетния дефицит, който се оценява на 5,1% от БВП през 2026 г. От S&P очакват фискалната консолидация да бъде постепенна, като до 2029 г. дефицитът ще остане на сравнително високо ниво от 3,0%.
Силното вътрешно търсене, съчетано със слабите резултати при износа и високите цени на петрола, влоши дефицита по текущата сметка на България. Прогнозираме, че през периода 2026–2029 г. той ще се задържи на средно ниво от 7,6% от БВП, отбелязва още агенцията.
S&P обръща внимание на възможността да понижи още рейтингите, ако усилията за бюджетна консолидация забуксуват – например поради трудности при ограничаването на ръста на разходите, съчетани с продължаваща съпротива срещу трайно повишаване на данъците. Негативен натиск може да възникне и ако, противно на очакванията ни, растежът на кредитирането за частния сектор се обърне внезапно и хаотично, което би могло да доведе до продължително потискане на икономическата активност.
Възможно е и повишаване на рейтингите, ако външните дисбаланси на България намалеят – по-конкретно, ако дефицитът по текущата сметка трайно се понижи до по-ниски нива.
В коментара на агенцията се посочва, че през последните години бюджетните показатели са се влошили, което бележи рязък обрат спрямо исторически консервативното фискално управление, характеризиращо се с бюджетни излишъци или съвсем умерени дефицити. Според S&P обаче умерените дефицити отразяваха липсата на парична гъвкавост, присъща на режима на валутен съвет, което налагаше поддържането на по-големи фискални буфери.
И още от анализа на S&P: „Очаква се през 2026 г. България да отчете най-големия си бюджетен дефицит за последните поне 12 години, като общият дефицит ще нарасне до прогнозираните 5,1% от БВП. На касова основа дефицитът вероятно ще бъде още по-голям – около 5,6% от БВП. Това влошаване стана ясно, когато през юли правителството прие забавения бюджет за 2026 г. Разширяването на дефицита се дължи на предходната индексация на заплатите в публичния сектор спрямо ръста на възнагражденията в частния сектор, по-високите инвестиционни разходи на общините, както и на отмяната на мерките за увеличаване на приходите, предложени от предишното правителство през миналата година. Въпреки че заплатите в публичния сектор вече са замразени, правителството призна, че не разполага с достатъчно време, за да предотврати напълно нарастването на дефицита през 2026 г. чрез въвеждането на нови мерки“.
