Коментарът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Исторически рекордната санкция на КЗК срещу Кауфланд от тази седмица за мнозина е изненада. Тя обаче е само едно от проявленията на общото влошаване на бизнес климата и съсредоточаване на политически ресурс за ограничаване на икономическата свобода, намеса на пазара и целенасочени действия срещу големи чуждестранни инвеститори. Натрупването първоначално е бавно и се поддържа с периодични публични атаки срещу избрани категории търговци през последните няколко години, но с идването на новото правителство войната става открита и гореща. Ето какво се случва в последните месеци:
- „Подгряването“ действително започва от предишните управляващи. През лятото на миналата година в закона за въвеждане на еврото бе предвидена де факто забрана за повишаване на цените. Всъщност може да повишиш цена, но само ако е „обосновано“ – без законът да казва как се прави тази обосновка. Още тогава възникна съмнение, че забраната може да се прилага избирателно и насочено срещу конкретни пазарни участници. Заедно с това (за пореден път) бе „събуден“ проектозаконът за веригата на доставки в опит (отново) да се даде право на държавата да определя цените в отношенията между търговци, доставчици и производители, и междувременно да се забранят на практика промоциите на храни (коментирахме тук).
- В края на годината пък предходното мнозинство в парламента замени фиксираните по размер санкции по нарушения, свързани с нелоялните търговски практики в Закона за защита на конкуренцията. Така те вече се третират като най-сериозните нарушения на конкуренцията като например злоупотреба с господстващо положение, споразумения за договаряне на цени или картел.
- Новите управляващи започнаха с „летящ старт“ с нови промени в Закона за защита на конкуренцията – все в посока ограничаване на икономическата свобода и разширяващи усмотрението на КЗК за потенциални наказания. За да припомним, новите регулации включват изключително широка и потенциално опасна дефиниция на съвместно господстващо положение, опит за намеса в пазарните стратегии, маскиран като забрана за прекомерно високи цени и включване на нови 20 забрани за нелоялни практики, което, приложено в съвкупност, трябва да обяви самия модел в модерната търговия извън закона (тях и още други вредни регулации коментирахме тук).
- Заедно с това, с промени в Закона за въвеждане на еврото и Закона за защита на потребителите се удължи забраната за необосновано повишаване на цени и се въведе новата концепция за „справедлива цена“. Правителството побърза да напише и две методики, с които да даде оръжие в ръцете на контролните органи.
- Методиката за справедливата стойност на стоките има изначално сбъркано основание (както коментирахме тук) – тя събира почти произволно формули, взима референции от произволно избрани други пазари и в крайна сметка може да бъде ползвана като отправна точка за проверки и наказания за избрани от държавните органи търговци. Методиката за обосновка на повишението на цените (както коментирахме тук) създава счетоводен хаос и огромен административен разход за бизнеса, но по-важното е, че отрича самите принципи на ценообразуване в условията на пазарна конкуренция и потребителски избор. И всичко това – оставяйки много неясноти и възможности за тълкуване по преценка от контролиращия орган.
- Есента започна с нов председател на Комисията за защита на потребителите – Мая Манолова – и заедно с това, с поредица от шумно и активно демонстрирани проверки и глоби за търговските вериги. И въпреки че самата КЗП няма правомощия да се занимава с ценообразуването и отношенията между търговци и доставчици, дни наред комисията захранваше медиите с данни за „надценки“ – такова понятие в икономическата наука няма, няма и правна дефиниция в българското законодателство (коментирахме тук). Независимо от това, кампанията очевидно бе насочена към създаване на внушение, че определени компании извършват нещо нередно или незаконно.
- Към тази активност се присъедини и БАБХ, която започна да затваря обекти на големи търговски вериги, предполагаемо заради нарушения в условията на съхранение на храните и изобщо лоша хигиена. Разбира се, безопасността е важна, но не може да не си задаваме въпроси дали регулациите се прилагат постоянно и към всички, и още повече – дали наистина търговците с най-лоши практики за спазване на изискванията са наказвани.
- А буквално преди дни министърът на земеделието обяви, че подготвя закон за големите търговски вериги. Целта, както разбираме, е държавата да може да регулира къде може да се откриват магазини, какво да е работното време, и …. изненада – ценообразуването и отношенията с доставчиците.
Откритата война с инвеститорите, конкуренцията и икономическата свобода изобщо ще има трайни последствия, и не само за цените на сиренето и олиото или за държавния бюджет за идната година. Доверието се създава бавно и трудно, а се руши бързо. Не е лошо да припомним, че за последното десетилетие 85% от чуждестранните инвестиции са реинвестирани печалби на предприятия, които вече развиват бизнес у нас. А иначе от времето на император Диоклециан преди 17 века опитът за намеса на пазара и ценови контрол завършва с катастрофа.
