Обстойно, на 63 страници, Фискалният съвет дава своето становище за проектобюджета на кабинета „Радев“, в което експертите поставят под съмнение самия модел, по който правителството планира да постигне бюджетната консолидация.
Бюджетът за 2027 г. обещава фискална консолидация, но според Фискалния съвет тя се основава предимно на очаквани приходи, еднократни мерки и бъдещи ограничения на разходите, за които все още няма достатъчно конкретни механизми. Рискът е България да стигне до 2029 г. с дефицит близо до европейския праг, без необходимия буфер срещу икономическо забавяне.
Аргументите на съвета за това кардинално заключение са, че:
- Приключва финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
- Номиналният БВП нараства и така съотношението между разходи и БВП механично намалява.
- Националните разходи всъщност нарастват с 5,5%, или около 2,7 млрд. евро.
- Дискреционните разходни мерки имат нетен ефект от едва минус 75,6 млн. евро.
Особено показателно е съотношението между приходните и разходните мерки: 96% от обявеното дискреционно фискално усилие идва от приходната страна. Фискалният съвет препоръчва поне две трети от корекцията да бъдат постигнати чрез намаляване и оптимизиране на разходите.
Основният акцент на критиката: бюджетът не прави достатъчно, за да ограничи трайно разрастването на публичните разходи. Вместо това разчита на по-високи приходи и благоприятни макроикономически условия.
Приходите са надценени, а корекцията разчита на еднократни мерки
Министерството на финансите разчита на 1,927 млрд. евро допълнителни приходи от дискреционни мерки за 2027 г. Оценката на Фискалния съвет е за около 1,30 млрд. евро. Тоест разлика от приблизително 627 млн. евро.
Това не е произволна предпазливост. Съветът прави съпоставка с предходни години и установява, че между 2014 и 2025 г. приходните мерки са се реализирали в размер на едва 10–40% от първоначално оценения ефект.
Според съвета особено проблемна част от бюджета е еднократният данък върху свръхпечалбата. Отбелязва се, че в бюджетните документи липсват достатъчно подробности за:
- конкретните сектори, които ще бъдат обложени;
- броя на задължените предприятия;
- методологията за изчисляване на свръхпечалбата;
- обосновката на очакваните 800 млн. евро.
Според изчисленията му, за да се съберат тези 800 млн. евро, трябва да бъде обложена свръхпечалба от около 2,4 млрд. евро. Съветът изрично предупреждава, че еднократен приход не трябва да финансира постоянни разходи.
Разходите за персонал са планирани с нереалистични допускания
Фискалният съвет обръща сериозно внимание на разходите за възнаграждения в публичния сектор. Посочва, че през 16 последователни години действителните разходи за персонал са надхвърляли законово планираните равнища средно с 13,8%.
Още по-проблемни са прогнозите за 2028 и 2029 г.
Заложените тавани предполагат приблизително 8% намаление на заетите в публичния сектор, но в бюджетната прогноза не е посочена конкретна реформа, която да доведе до това.
При реалистично развитие на възнагражденията рискът от допълнителни разходи е:
- 580 млн. евро през 2028 г.;
- 1,27 млрд. евро през 2029 г.
Издръжката на държавната администрация е скрит резерв
Според Фискалния съвет разходите за издръжка през 2027 г. са с 24% над реалистичната база за 2026 г. Същевременно през предходните години тези разходи систематично са били изпълнявани под планираното равнище – средно с 18%.
Съветът подозира, че в бюджета отново е заложен резерв, който впоследствие може да бъде използван за финансиране на други разходи, включително заплати.
Натрупаните задължения на държавата и общините не са адекватно отразени
Това е особено важен риск за действителното изпълнение на бюджета. Фискалният съвет посочва, че по общинската инвестиционна програма остават задължения за около 1,8 млрд. евро, докато за 2027 г. са предвидени едва 600 млн. евро. Това създава потенциален недостиг от 1,2 млрд. евро спрямо натрупаните задължения.
Консолидацията може да засегне образованието и инвестициите
При функционалния анализ Фискалният съвет установява, че през 2026–2029 г. реалните разходи за образование намаляват с около 12%.
В същото време:
- Социалната защита остава с 1,6 процентни пункта от БВП над историческата си средна стойност.
- Разходите за отбрана нарастват.
- Лихвените плащания съществено се увеличават.
- Разходите за публични инвестиции също са изложени на риск от неизпълнение.
Съветът критикува липсата на ясна приоритизация. Според него корекцията не трябва да се постига за сметка на образованието и публичните инвестиции, а да бъде насочена към администрацията, субсидиите и ефективността на социалните плащания.
Фискалната политика е проциклична
Според оценката на Фискалния съвет българската икономика е над потенциалното си равнище през 2026 и 2027 г. Това означава, че в период на сравнително силна икономическа активност държавата би трябвало да изгражда фискални буфери, вместо да поддържа експанзивна разходна политика.
Съветът изчислява структурен дефицит от 4,5% от БВП за 2027 г. – с 0,2–0,3 процентни пункта над оценката на Министерството на финансите.
Дефицитът и държавният дълг остават под натиск
България е в процедура при прекомерен дефицит от юли 2026 г. и трябва да го коригира до 2029 г.
През 2027 г. ръстът на нетните разходи надхвърля допустимия таван с 1 процентен пункт. През 2029 г. дефицитът формално пада под 3%, но буферът е под 0,2 процентни пункта. Тоест дори сравнително малко отклонение може да постави под въпрос изпълнението на целта.
По отношение на дълга картината е следната:
- Държавният дълг нараства от 29,9% от БВП през 2025 г. до около 37% през 2029 г.
- Лихвените разходи нарастват почти три пъти.
- През 2029 г. те достигат приблизително 2,5 млрд. евро, или около 4% от приходите по КФП.
Какво предлага Фискалният съвет?
В заключителната част документът формулира конкретни препоръки, които могат да бъдат обобщени в пет направления, като особено интересна е препоръката за допълнителни съкращения на разходите с около 1,4 млрд. евро.
Фискалният съвет посочва възможни източници:
- Издръжката е с 1,16 млрд. евро над реалистичната база.
- Щатните бройки в публичния сектор са с 11,1 хил. повече спрямо 2020 г.
- Субсидиите за държавни предприятия не са достатъчно обвързани с резултати.
- Социалната защита е над историческото си средно равнище.
Според симулацията на Съвета подобни мерки биха позволили дефицитът по КФП да достигне около 2,5% от БВП още през 2027 г., създавайки по-сериозен буфер за следващите години.
