Парламентът прие на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, чието съдържание провокира депутатът от ДБ Мартин Димитров да заяви, че тенденциите в управлението са „да се налагат данъци върху всичко, което мърда и всичко, което не мърда в икономиката“.
Очаквано най-сериозен беше дебатът около еднократния данък в размер на 33 на сто върху свръхпечалбата на компаниите в определени икономически сектори – банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
По време на изказванията мнозинството от „Прогресивна България“ все пак даде знак, че ще направи някои промени в данъчните закони между двете им четения. Много е вероятно да бъде повишен прагът от 5 млн. евро годишен оборот за търговците на хранителни стоки, които ще попаднат в обхвата на новия еднократен данък „свръхпечалба“.
„Основателно ми се струва да завишим този праг. Но не с аргумента да пазим българските търговци, защото Еврокомисията ще ни санкционира за дискриминация„, обяви председателят на бюджетната комисия Константин Проданов.
Проданов обясни, че шестте сектора – банки, застрахователи, мобилни оператори, търговци на храни, фирми за бързи кредити и обменни бюра – са определени от Министерство на финансите. Те обаче представлявали само 10-15% от стопанската активност в страната, така че допълнителното им облагане нямало да окаже влияние върху икономическия растеж и привличането на инвестиции. „Така или иначе банките изнасят голяма част от печалбата си, а това, което остава, стои по депозитни сметки и не се инвестира„, коментира Проданов.
В същото време той обеща Министерството на финансите да работи върху формулата, по която ще се изчислява дали и каква свръхпечалба, формират фирмите от шестте икономически сектора в периода 2020-2025 г. Тове е по повод съобщеното от опозицията, че формулата, представена за общество обсъждане, е променена по-късно в законопроекта, внесен в Народното събрание. „На практика допълнително вместо печалба ще се облага оборот. Така фирми, които излязат на загуба през 2027 г., също ще трябва да платят данък „свърхпечалба“. Това създава стимули засегнатите фирми да не намаляват цените, защото ако ги намалят, ще платят по-голям данък„, коментира Мартин Димитров от „Демократична България“.
Сред другите неприятни изненади за 2027-ма са увеличените прагове на минималния и максималния облагаем доход, ръстът на данъчните оценки на имотите, които вероятно ще се пренесат и в годишните данъци, облагането на сумата, с която се завишава лимитът за отпускане на ваучери за храна (между 100 и 200 евро), удвояването на данък „уикенд“ – от 3 на 7% и пр.
