На Китай не му се налага да преодолява търговските бариери на Европа. Той може да изгражда свои структури вътре в тях. Китайските компании създават производствени и мрежи за доставки в Централна и Източна Европа, което би могло да им позволи да придобият по-голям контрол върху технологиите и ресурсите, необходими на европейския производствен сектор, изтъква в коментар за Ройтерс Мартин Владимиров, директор на Геоикономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията...
Китай все по-усилено предизвиква Европейския съюз в секторите на високотехнологичното производство – същите онези сектори, които помогнаха на ЕС да устои на първия „китайски шок“, преобразил световното производство през първото десетилетие на XXI век. Китайските фирми се конкурират с ЕС в сферата на химическата промишленост, машиностроенето, специализираното оборудване и автомобилостроенето, като все по-често печелят предимство както по отношение на цената, така и на качеството.
Според данни на Евростат, търговският дефицит на ЕС спрямо Китай се е увеличил почти четирикратно през последното десетилетие – от около 100 милиарда евро през 2014 г. до над 370 милиарда евро през 2025 г., което се равнява на приблизително 1 милиард евро на ден.
Франция и Германия се опитват да отговорят чрез по-строги търговски защитни мерки, но ограниченията върху вноса няма да донесат съществен резултат, ако китайските инвестиции, собственост и контрол върху критични технологии създадат същите уязвимости в рамките на единния пазар.
Поглед към изтока
Централна и Източна Европа изглеждат ключови за стратегията на Китай за растеж в Европа.
Докато търговският дефицит на ЕС спрямо Китай се задържа около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза от 2014 г. насам, в някои държави от Централна и Източна Европа той отбелязва рязък ръст. Например, дефицитът на Словения в търговията със стоки с Китай се е увеличил от 2,5% на 16% през този период. В същото време дефицитът на Полша е нараснал от 8,9 милиарда евро до 34,3 милиарда евро, което се равнява на около 5,2% от нейния БВП. Дефицитът на Чехия се е увеличил почти четирикратно – до 22 милиарда евро (около 8% от БВП), а този на Унгария се е утроил – до 10,4 милиарда евро (около 6% от БВП).
Инвестициите и корпоративните връзки допълнително задълбочават тази уязвимост. През 2025 г. потоците от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Китай към ЕС достигнаха близо 16,8 млрд. евро, а общият обем на китайските инвестиции в блока възлезе на около 95 млрд. евро, сочат данни на Евростат и Rhodium Group.
Макар че в миналото по-голямата част от китайските ПЧИ в Европа бяха насочени към Германия, Франция и страните от Бенелюкс, през последните години фокусът се измести на изток. Според анализ на Rhodium Group, от 2021 г. насам регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е привлякъл повече от половината от китайските ПЧИ в ЕС и Великобритания, като делът му става още по-значителен, ако се включат и Западните Балкани. Унгария е привлякла най-голям дял от новите инвестиции след пандемията от COVID-19 – 44% през 2023 г. и 23% през 2025 г.
Ръстът на инвестициите в ЦИЕ се дължи до голяма степен на мащабни проекти във веригата за доставки на електрически превозни средства (ЕПС). Китайските производители на електромобили и батерии CATL, BYD и Sunwoda изграждат свои големи производствени бази в Унгария. Словакия привлече инвестиция от китайската компания за технологии за батерии Gotion, а също така ще бъде домакин на нов завод на Volvo – марка, собственост на китайския автомобилен производител Geely.
Междувременно Сърбия, която разполага със значителни активи в производството на стомана и мед, е сключила договори с китайските компании Minth, Shanghai Automotive Chassis (SHAC), BMTS Technology и Xingyu Automotive. Според правителството тези споразумения предвиждат инвестиции на стойност около 1 млрд. евро и създаването на близо 1700 работни места в сектора за автомобилни части. Сделките включват и изграждането на нов завод за роботика в град Шабац, който се представя като първата в Европа база за масово производство на хуманоидни роботи.
Макар тези инвестиции да могат да създадат работни места, да стимулират растежа и да ускорят енергийния преход, с течение на времето те биха могли да подкопаят конкурентоспособността на ЕС. Прехвърлянето на ключови, високотехнологични производствени процеси към китайски субекти крие риск от задълбочаване на зависимостта на Европа от външни вериги за доставки, както и от отслабване на вътрешния капацитет за иновации и научноизследователска и развойна дейност (НИРД).
Защита, а след това – конкуренция
Европа се стреми да ограничи достъпа на Китай до своите потребителски пазари и индустрии, но настоящите усилия на Франция и Германия за по-бързи защитни търговски мерки и по-строг контрол върху инвестициите в целия съюз изглеждат недостатъчни и закъснели.
Основното предложение на Европа – „Закон за индустриалния ускорител“ (Industrial Accelerator Act) – оставя без решение ключови пропуски в конкурентоспособността на производителите. Нещо повече, предвиденият в него механизъм за проверка до голяма степен пренебрегва китайския контрол, осъществяван чрез крайна собственост, чуждестранни субсидии и концентрация във веригите за доставки – все критични аспекти предвид нарастващата зависимост на страните от Централна и Източна Европа.
Съществува и проблемът с разпокъсаността в рамките на съюза. Дадена инвестиционна сделка може да е в интерес на една отделна държава, но същевременно да отслаби колективната преговорна позиция на целия блок спрямо Пекин. За да се преодолее това, Европа вероятно се нуждае от постоянен механизъм за координация в сферата на икономическата сигурност, който да обедини органите, отговарящи за търговията, конкуренцията и националния контрол върху инвестициите. Такъв механизъм би позволил идентифицирането на рискове, преди инвестициите да станат необратими.
Въпреки това, шансовете за създаване на подобен орган в момент на засилваща се политическа фрагментация в държавите от ЕС изглеждат минимални.
И в крайна сметка, протекционизмът има своите граници. Той не може да компенсира структурните проблеми на региона, като високите цени на енергията, разпокъсаните капиталови пазари и бавните темпове на индустриални иновации. За справяне с тези предизвикателства Европа вероятно трябва да изгради истински енергиен съюз и да инвестира в технологични иновации. Издигането на търговски бариери печели време, но не води до реална промяна.
