Никога досега в нова технология не са се вливали толкова много средства, колкото в изкуствения интелект (ИИ) – суми, които надхвърлят в пъти инвестициите в железопътния транспорт или интернет по времето, когато тези технологични революции привличаха огромен капитал, отбелязва Ройтерс.
Според прогноза на PwC, общите световни разходи само за центрове за данни могат да надхвърлят 30 трилиона долара до 2050 г., което почти се равнява на стойността на всички неизплатени държавни ценни книжа на САЩ. Тази сума „засенчва“ разходите по време на бума на железопътния транспорт или „дотком“ ерата, дори след отчитане на инфлацията, отбелязват от PwC.
Междувременно Anthropic – само една от водещите компании в надпреварата при ИИ – планира да похарчи 518 милиарда долара през следващите години (според проспект за първично публично предлагане, с който Reuters разполага), което е над 100 пъти повече от очакваните ѝ приходи за 2025 г. Поддръжниците на компанията твърдят, че технологията на ИИ ще доведе до по-мащабни трансформации от появата на парните машини и индустриализацията, която те са задвижили.
И все пак, зад главозамайващите прогнози, огромните разходи на компаниите за ИИ и изключително високите пазарни оценки се крият предположения за значителен и широкообхватен ръст на производителността и бъдещи печалби. Според икономистите обаче засега липсват достатъчно доказателства – или исторически прецеденти – които да гарантират, че тези очаквания ще се оправдаят.
Ръстът на производителността „остава недостижим“
През август от JP Morgan посочиха, че широкообхватният ръст на производителността в САЩ – страната, която води в надпреварата при ИИ – „остава недостижим“, което повдига въпроси относно устойчивостта на пазарните оценки на компаниите в сектора.
Проучване на Bain & Company показва, че повишаването на производителността на съществуващите пазари няма да бъде достатъчно, за да оправдае настоящите разходи, и че „трябва да се появят изцяло нови пазари, за да се запълни недостигът на финансиране“. Като примери за такива пазари се посочват сфери, вариращи от използването на роботи, управлявани от ИИ, до разработването на нови материали за батерии и полупроводници.
Според Bain, американските компании, изграждащи мащабна инфраструктура в световен план (т.нар. „хиперскейлъри“ като Google, Amazon и Microsoft), както и други участници в надпреварата при ИИ, ще трябва да генерират над 4,2 трилиона долара нови приходи през следващите пет години, за да финансират това разгръщане.
„Въпросът е дали приложенията ще се появят навреме, за да покрият тези разходи“, се посочва в проучването, публикувано миналия месец, цитирано от Ройтерс. Малцина се съмняват в потенциала на изкуствения интелект (ИИ) да трансформира всичко – от офисната работа до научноизследователските лаборатории – точно както предишни революции съкратиха времето за пътуване от дни на часове или свързаха света с едно натискане на клавиш.
По-непроменими изглеждат математическите изчисления, свързани с възвръщаемостта на инвестициите или сроковете за погасяване на заеми; това оставя на икономистите задачата да анализират последиците за световната икономика отвъд възходите и спадовете на инвестиционните цикли.
„Историческите примери показват, че икономическите подеми, движени от технологиите, често приключват, когато изграждането на инфраструктура спре да носи достатъчна възвръщаемост“, отбелязват от JP Morgan.
Използвайки примера на Nvidia – американската компания, чиито чипове са в основата на революцията в сферата на ИИ – от JP Morgan изчисляват, че за да се оправдае пазарната оценка на фирмата, ръстът на производителността в САЩ трябва да бъде между 3% и 5% годишно през следващото десетилетие. Това би представлявало значително увеличение спрямо базовата прогноза на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ за годишен ръст на производителността от 1,75% за същия период.
Само за САЩ – които според някои оценки генерират около три четвърти от общия обем на световните инвестиции в ИИ – размерът на инвестициите ще достигне близо 9 трилиона долара в периода 2025–2032 г. Това се равнява на разходване на 3,2% от БВП на САЩ всяка година, твърди икономистът от Колумбийското бизнес училище Стайн ван Нювербург.
Той изчислява, че секторът на ИИ в САЩ ще трябва да генерира годишни приходи от около 3,55 трилиона долара до 2032 г., за да осигури 10% възвръщаемост на инвестициите. Към момента приходите са само малка част от тази сума.
Структурата с ливъридж на голяма част от инфраструктурата за изкуствен интелект за финансиране на дългове означава още, че „относително скромно влошаване на търсенето, закъсненията или стойността на активите могат следователно да доведат до много по-големи загуби“, посочва ван Нювербург.
AI и „темпът на появяване на новите чудеса“
Главозамайващите цифри не са спрели шефовете на ИИ в САЩ да говорят с неземно усърдие за предстоящите промени.
Дарио Амодей от Anthropic казва, че бъдещето на AI може да бъде „нещо с невероятна красота“, докато Сам Алтман от OpenAI посочва, че „процентът на постигането на нови чудеса ще бъде огромен“, докато моделите се учат да се подобряват и ускоряват.
От Google DeepMind изтъкват, че това самообучение, известно като рекурсивно самоусъвършенстване, е „ключова част от инвестиционната теза“ и че може, ако бъде постигнато, да осигури безпрецедентни печалби в производителността. Рекурсивното самоусъвършенстване, макар и потенциално да осигурява експоненциален напредък на ИИ, също повдигна опасения относно екзистенциалните рискове за човечеството.
И все пак темпът на промяна в производителността все още може да изостане от сроковете, необходими на отделите за корпоративни сметки.
Даян Койл, икономист от британския университет Кеймбридж, казва, че въздействието върху производителността на миналите революционни технологии обикновено отнема около 10 до 50 години, за да се прояви.
Икономическият екип на Anthropic моделира набор от сценарии за това колко допълнителен растеж ще осигури ИИ на годишна база през 2030 г. Приемайки базова линия от 2% в среда без ИИ, той предлага растеж от 2,4% в сценарий със скромно въздействие на ИИ, 5,4% в значителен сценарий и 15,4% в екстремен сценарий.
По-високият растеж би означавал повече загуба на работни места, се казва в него, без да се приписват вероятности за който и да е от резултатите.
Миналата година Aмодей прогнозира, че изкуственият интелект може да унищожи половината от началните работни места на белите якички в рамките на пет години. Засега обаче изследователи твърдят, че ефектът изглежда се е ограничил до това да затрудни намирането на работа за хората, търсещи офис позиции.
Изследователи от Станфордския университет посочиха през август, че заетостта на работници на възраст от 22 до 25 години в индустрии, изложени на AI, като счетоводители и правни сътрудници, е с 19% по-ниска, отколкото за работни места, които AI намират за трудни за възпроизвеждане, като портиери и строители.
И все пак, дори ако обещаната трансформация отнеме повече време, отколкото цифрите около компаниите за ИИ предполагат, реалните икономически ползи трябва да останат – точно както влаковете все още се движат след паниката от 1873 г., която фалира железопътните барони, докато интернет не се затвори след спукването на балона на dotcom през 90-те години.
