Според най-новото издание на доклада „Световен енергиен преглед“ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), докато държавите по света са изправени пред най-големия шок в енергийните доставки в историята – наред с редица други рискове – спектърът от възможни сценарии за бъдещето на енергетиката се разширява. Решенията, които правителствата ще вземат в отговор на тази ситуация, ще прекроят глобалния енергиен пейзаж за години напред.
Документът се опира на най-актуалните данни за енергетиката, обхващащи всички видове горива и технологии, както и на детайлно моделиране и анализи. Целта е да се очертаят потенциалните пътища за развитие на енергийния сектор в момент на изключителна несигурност. Тъй като ситуацията в Ормузкия проток и в целия регион остава динамична и несигурна, в доклада се подчертава, че кризата от 2026 г. вероятно ще остави трайни следи, утвърждавайки енергийната сигурност и достъпността на енергията като водещи принципи при вземането на решения в енергийния сектор.
„Кризата около Ормузкия проток нанесе огромен удар върху системата. Макар енергийният сектор и световната икономика да демонстрираха значителна устойчивост, колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-дълбоки ще бъдат последиците. И не виждам никакъв реалистичен начин енергийният свят да се върне към състоянието, в което беше преди“, заявява изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.
Независимо по кой път ще поеме светът, по-високите доходи и нарастващото население неминуемо ще увеличат търсенето на услуги, осигурявани чрез енергия – включително мобилност, отопление, охлаждане и изчислителна мощност. Повишаващите се глобални температури допълнително засилват този натиск. В докладът се отбелязва значим поврат: за първи път в историята енергийните нужди за охлаждане на сградите надхвърлят тези за тяхното отопление.
На този фон кризата в района на Ормузкия проток подтикна много държави да преразгледат енергийните си стратегии, стремейки се да намалят уязвимостите и да направят енергията по-достъпна. Макар националните реакции да варират, докладът WEO-2026 очертава някои общи тенденции:
- по-голяма диверсификация на енергийните доставки, търговските маршрути, енергийния микс и веригите за доставка на технологии;
- засилен приоритет към използването на местни енергийни ресурси;
- стремеж към ускоряване на електрификацията.
Стремежът към диверсификация може също така да промени установените модели на търговия с енергийни ресурси. Според доклада, ако се запазят сериозните рискове за корабоплаването през Ормузкия проток, инвестициите в нови заобиколни тръбопроводи, алтернативни източници на доставки и мерки от страна на вносителите за ограничаване на търсенето биха могли да намалят обема на петролните потоци през протока – от 20 милиона барела дневно преди кризата до 8,5 милиона през 2030 г. и под 2 милиона до 2035 г. Но дори и при такъв краен сценарий, Близкият изток ще остане най-големият износител на петрол за международните пазари, което подчертава ключовата му роля за глобалната енергийна сигурност.
Същевременно, най-големи ползи от преориентирането към местни енергийни ресурси се очаква да извлекат възобновяемите източници (начело със слънчевата фотоволтаична енергия) и ядрената енергетика – сектори, които бележат силен растеж във всички разгледани в доклада сценарии. Енергийната ефективност и биогоривата също биха могли да наберат скорост, наред с използването на местни изкопаеми горива в някои държави. Това важи в особена степен за въглищата в Азия, където много държави, внасящи петрол и газ, разполагат със значителни собствени залежи на въглища; опасенията за енергийната сигурност може да подтикнат правителствата там да разчитат на въглищата за по-дълъг период от време.
Паралелно с това, настоящата криза ускорява прехода към по-широко използване на електроенергия във всички сектори на икономиката. От 2019 г. насам глобалното търсене на електроенергия нараства с по-бързи темпове от световната икономика и два пъти по-бързо от общото търсене на енергия. Това се дължи на засиленото използване на електродвигатели в промишлеността, домакински уреди, климатични системи, електрически превозни средства, термопомпи и центрове за данни. Според доклада се очаква търсенето на електроенергия да нарасне още по-усилено до 2035 г., като делът ѝ в крайното енергийно потребление в световен мащаб ще доближи 30% във всички разгледани сценарии. Волатилните цени на горивата засилват стратегическите аргументи в полза на електрификацията: в някои държави, засегнати от кризата, се наблюдава рязък скок в продажбите на електрически технологии, придружен от засилена търговия със слънчеви панели и батерии, както и от значителен ръст в продажбите на електрически превозни средства.
Колкото по-дълго продължава несигурността относно продължителността и изхода от конфликта в Близкия изток – както и последиците за енергийните потоци през Ормузкия проток – толкова по-вероятно е правителствата да превърнат тези нововъзникващи предпочитания към диверсификация, използване на местни ресурси и електрификация в трайни промени в политиката. Тазгодишният доклад (Outlook) включва нов сценарий, който разглежда как би могла да изглежда тази траектория в сравнение с основните сценарии на WEO (World Energy Outlook).
WEO-2026 също така разглежда какво може да се случи на пазарите на петрол и природен газ в случай на ясно разрешаване на конфликта в Близкия изток, като отбелязва, че това вероятно би довело до появата на противоположни пазарни динамики. Глобалното предлагане на петрол и природен газ би могло да отбележи силно възстановяване, особено с навлизането на пазара на забавена вълна от доставки на втечнен природен газ. Това би могло да създаде пазар, благоприятен за купувачите на петрол и газ, което ще окаже натиск за понижаване на цените, дори на фона на възстановяването на запасите. Същевременно структурните промени в търсенето – и по-специално ускорената електрификация – биха могли допълнително да променят перспективите и за двата вида горива.
Според доклада ще има и други значими последици. Кризата заплашва да заличи постигнатия наскоро напредък по отношение на достъпа до енергия, особено в нововъзникващите и развиващите се икономики. Достъпът до електроенергия и чисти методи за готвене се е подобрил през 2025 г., но по-високите цени на горивата и недостигът на доставки през 2026 г. създават риск от забавяне на по-нататъшния напредък. И макар кризата вероятно да ускори навлизането на енергийни технологии с ниски емисии в световен мащаб, все още съществува значителна разлика между сценариите, основани на настоящите или обявените политики – които водят до повишаване на температурата с между 2,5 °C и 2,9 °C – и пътя, съответстващ на целта от 1,5 °C.









