Унгарската петролна и газова група MOL съобщава, че очаква да бъде технически готова да се откаже от вноса на руски суров петрол до края на 2027 г. Компанията търси финансиране от Европейския съюз за разширяване на алтернативните маршрути за доставки, докато Дьорд Бача, изпълнителен директор на MOL за Унгария, предупреждава, че по-високите енергийни разходи могат да предизвикат протести и да дестабилизират Унгария и Словакия. И двете държави все още разчитат в значителна степен на руски петрол, доставян по изградения още по съветско време нефтопровод „Дружба“, изтъква статия, публикувана в изданието The Conservative.
В интервю за Euronews Бача, който заема и длъжността главен директор по стратегията на групата MOL, заявява, че повишаването на разходите за енергия може да забави икономиките на двете страни и да провокира политическа криза с последици за цяла Европа. Цените на бензина и дизела в Унгария вече отбелязаха рязък скок през тази година, което предизвика критики от страна на опозиционните партии. Според проучване на Международния валутен фонд, пълното спиране на доставките на руски енергийни ресурси може да доведе до увеличение на разходите за енергия в Унгария с около 15% до 2030 г. Този сценарий обхваща руските енергийни доставки в тяхната цялост.
Цената на суровия петрол обяснява до голяма степен опасенията на MOL. Според данни, сортът „Уралс“ – основният руски експортен сорт – се търгува на цена около 60 долара за барел, което е с приблизително 34% по-малко от цената на сорта „Брент“. Бача отказа да разкрие подробности относно цената, която MOL плаща за руския петрол. Той подчерта, че компанията спазва правилата и санкциите на ЕС и продължава да работи по диверсифициране на доставките за своите рафинерии. Според него разходите за смяна на източниците на доставка са се превърнали в сериозен икономически проблем в момент, когато цените на горивата и без това са обект на засилено внимание.
По данни на Европейската комисия делът на Русия в общия внос на петрол в ЕС е спаднал от 27% през 2021 г. до 2%. Унгария и Словакия са единствените държави членки на ЕС, които продължават да получават значителни количества руски суров петрол по тръбопровода „Дружба“. При сегашното правителство в Будапеща, MOL планира за първи път да потърси финансиране от ЕС за диверсификация на енергийните доставки. Този ход бележи отклонение от ерата на Виктор Орбан, през която Унгария продължаваше да разчита на руски суров петрол и оставаше извън някои енергийни инициативи на ЕС.
Бача заявява, че ограниченията върху финансирането на проекти, свързани с изкопаеми горива, са попречили на MOL да получи достъп до средства от ЕС за разширяване на необходимата ѝ тръбопроводна мрежа. Той посочва, че Централна и Източна Европа разполага с по-малко тръбопроводни връзки в сравнение със Западна Европа, и призовава за създаването на целева програма на ЕС, която да обхване връзките за пренос на газ, електроенергия, суров петрол и петролни продукти. Говорителят на Европейската комисия Анна-Кайса Итконен не изключи възможността за обсъждане на инфраструктура за изкопаеми горива, но не даде индикации, че ще бъде налично финансиране. Тя отбеляза, че приоритетът на Комисията е диверсификацията на доставките и прекратяването на вноса на руски петрол, газ и втечнен природен газ.
Тръбопроводът „Адрия“, свързващ Хърватия и Унгария, е ключов елемент в плановете на MOL. Той би могъл да послужи като алтернатива на „Дружба“, но между MOL и хърватския държавен оператор на тръбопроводи JANAF отдавна съществуват разногласия относно капацитета за пренос, транзитните такси и доставките на руски суров петрол за Унгария и Словакия. MOL е поискала от Европейската комисия да съдейства за разрешаването на спор, свързан с тестовете за капацитет на хърватския участък. Резултатите са от съществено значение, тъй като ще помогнат да се определи какво количество суров петрол може надеждно да бъде транспортирано по този маршрут, в случай че MOL намали зависимостта си от „Дружба“.
Дори ако тестовете покажат наличие на достатъчен капацитет, Бача настоява за достъп до няколко различни маршрута за доставки. MOL проявява интерес към свързването на Унгария с Трансалпийския тръбопровод, който преминава от Триест до Германия. Компанията също така би приветствала възобновяването на работата по украинския тръбопроводен участък между Броди и Одеса. По-рано тази година „Дружба“ стана неизползваема, което засили напрежението между Киев и Будапеща. За MOL това прекъсване илюстрира рисковете, произтичащи от силната зависимост от един-единствен маршрут.
MOL си поставя за цел постигането на техническа готовност до края на 2027 г. Темпото на този преход ще зависи също от това какви количества суров петрол могат да бъдат пренасяни по алтернативните маршрути, какви такси налагат операторите за транспортирането и дали Брюксел ще се съгласи да съфинансира изграждането на нови връзки. Отговорите на тези въпроси ще определят разходите за заместване на руските доставки. Те също така очертават политическия спор относно това кой трябва да поеме разходите за инфраструктурата, която според MOL е необходима за осъществяването на преход, определен от самия ЕС като приоритетен.









