Коментарът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…

България не е достатъчно смела в усилията си да овладее бюджетния дефицит и вече е изправена пред съвсем реален риск от финансова санкция. Предупрежденията от Брюксел стават все по-ясни, а последната кореспонденция между Европейската комисия и българското правителство показва сериозни съмнения дали страната предприема достатъчно мерки за ограничаване на разходите. Есенната икономическа прогноза на Комисията допълнително затвърждава този извод. България вече е в процедура при прекомерен дефицит, а следващата стъпка може да бъде официално установяване, че страната не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките на Съвета на ЕС. Оттам пътят към финансовите санкции става значително по-кратък.

Числата в последната прогноза на Европейската комисия са красноречиви. Очакваният дефицит достига 5% от БВП през 2026 г., намалява временно до 4% през 2027 г. и отново се увеличава до 4,8% през 2028 г. Прогнозата е изготвена с информация до 3 ноември, тоест след представянето на бюджетния план и пакета от данъчни закони, както и след последната размяна на писма с българските власти (уточняващото писмо от Гълъб Донев до Комисията е от 2 ноември 2026 г.). Комисията изрично е отчела предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, промените в осигурителните прагове и мерките за събиране на повече ДДС и акцизи. Въпреки това Комисията не вижда трайно подобрение и изрично посочва, че растежът на приходите продължава да изостава от динамиката на разходите.

Макар публичният дебат да е съсредоточен върху бюджетния дефицит, европейските изисквания за консолидация поставят конкретни ограничения върху растежа на нетните разходи. Именно в този контекст трябва да се разглежда и последната кореспонденция между Брюксел и София. В писмото си от 26 октомври Европейската комисия изчислява, че нетните бюджетни разходи на България ще нараснат с 10,1% през 2026 г. при препоръчителен таван от 4,2%. За 2027 г. се предвижда значително по-нисък ръст, но натрупаното отклонение от допустимата разходна траектория остава. Комисията изрично предупреждава, че при отрицателна оценка за предприетите действия може да се стигне до ескалация на процедурата при прекомерен дефицит.

В отговора си от 2 ноември българското правителство отново обяснява проблемите с наследени разходни ангажименти, късното приемане на бюджета и необходимостта от ускорено изпълнение на Плана за възстановяване. Това може да бъде удобно обяснение пред българската публика, но не отменя необходимостта от конкретни действия. За Европейската комисия определящо е не кой е създал разходните ангажименти, а дали България успява да изпълни договорената траектория на нетните разходи.

Ако Съветът на ЕС официално установи, че България не е предприела ефективни действия в отговор на препоръките, процедурата може да премине към следващите си етапи – задължителни предписания и евентуални финансови санкции. По новия механизъм глобата може да достигне 0,05% от БВП на всеки шест месеца – приблизително 60-65 млн. евро за шестмесечен период при размер на икономиката от порядъка на 130 млрд. евро. Това вече не е абстрактен риск, а конкретна финансова цена на продължаващото неизпълнение.

През последния месец не се вижда убедителен нов пакет от мерки, който да отговори на натрупаните критики към бюджетната политика – както в България, така и от Европейската комисия. На практика не е представена нито една нова мярка за допълнително ограничаване на дефицита. Напротив, наблюдава се отстъпление от вече заявени намерения за реформи в социалната сфера, например по отношение на личните асистенти. Същевременно се засилва натискът за нови бюджетни разходи, като част от исканията могат да намерят политическа подкрепа.

Рискът от финансова санкция не бива да се подценява. Европейските институции досега са предпочитали политическите компромиси пред налагането на глоби, но това не означава, че България непременно ще мине метър. Още повече че евентуалната санкция няма да бъде еднократна – при продължаващо неизпълнение глобите се налагат на всеки шест месеца. Така още в началото на 2027 г. страната може да се окаже принудена отново да отвори бюджетния дебат и да търси мерки за ограничаване на дефицита. Само че този път под натиска на европейската процедура и с реална финансова цена за отлагането.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"