Доклад за лобистката дейност на интернет гигантите в Европа разкрива размаха на усилията, направени от Gafam (Google, Amazon, Facebook, Apple, Microsoft) и използваните от тях методи в опитите им да окажат въздействие върху европейския законодател, пише в своя анализ France24.
Гигантите на мрежата имат на свое разположение цяла армия от 1452 лобисти и разполагат с 97 млн. евро годишно след 2019 г., с които да се опитат да повлияят на хората, вземащи решенията в Брюксел, така, че те да облагодетелстват големите компании от технологичния сектор. Докладът, публикуван от неправителствените организации Lobby control et Corporate Europe Observatory (CEO) повдига леко завесата за усилиятана фирмите от Big Tech да наложат своята гледна точка в кулоарите на европейските институции.
„Ние знаехме за икономическата мощ на тези компании, но сега си дадохме сметка за тяхната тежест в политическия дебат в Европа“, подчертава Макс Банк, говорител на Lobby control и един от съавторите на доклада.
Google начело в разходите за лобиране
Повече от 600 компании се опитват да влияят върху европейския законодател. Лъвският пай обаче се пада на Gafam (Google, Amazon, Facebook, Apple, Microsoft). В сравнение с останалите, между които Huawei, IBM, Intel, Qualcomm, Vodafone и др., те харчат 32 млн. евро годишно или една трета от общите разходи на сектора за лобиране.
Начело е Google с 5,75 млн. евро, пред Facebook и Microsoft, които харчат съответно 5,5 и 5,25 млн. евро, за да си осигурят благоприятни решения в европейските институции.
Мощта на тези лобистки усилия вероятно е безпрецедентна в историята на ЕС. Трудно е да се каже със сигурност, тъй като „правилата за прозрачност се усъвършенстваха, в резултат на което имаме повече информация отколкото преди“, обяснява Маргарида Силва, анализатор в Corporate Europe Observatory и съавтор на доклада. Въпреки това „нито една компания, било то в автомобилния или фармацевтичния сектор, никога не е оповестявала такива големи суми предназначени за лобиране в ЕС, като фирмите от Gafam“, добавя тя.
Тези пари се използват най-вече за възнаграждения на консултанти и адвокати, които знаят да чукат на правилните врати в Брюксел. Един от всеки десет лобисти в сектора на новите технологии работи за една от фирмите от Gafam, отбелязват авторите на доклада.
Натискът от тези компании е особено силен в моменти, когато „текстовете, които се обсъждат в Брюксел могат да имат сериозни въздействия върху техния икономически модел“, подчертава Маргарида Силва.
Две от реформите имат изключително значение за Gafam: законодателството за дигиталния пазар (Digital Market Act, DMA) и законодателството за дигиталните услуги (Digital Service Act, DSA). Тези текстове имат за цел да гарантират здрава конкуренция в сектора и да направят платформи като Facebook, Twitter и YouTube по-отговорни за нелегалното съдържание, което публикуват техните потребители.
Затова не е учудващо, че Маргрете Вестагер, европейски комисар по конкуренцията и Тиери Бретон, който отгаваря за вътрешния пазар, са двамата европейски висши чиновници, които са били най-често посещавани от лобистите на IT-сектора през последните две години.
Големите компании не се притесняват дори да чукат пряко на вратите на министрите на отделните държави. Apple например, проведе множество срещи с членове на естонското правителство, които участват много активно в дебатите за европейския дигитален пазар, разкриват авторите на доклада.
Тупкане на топката
Всички тези лобистки усилия са, защото става дума за големи пари. Срещите в уютните кабинети в Брюксел са само на повърхността на нещата. Паралелно с тях се извършват много други дейности. „Спомням си за поредица от безкрайни обеди, семинари и други конференции, организирани ежедневно от големите IT-компании или от консултантски фирми, които работят за тях“, разказва Томазо Валети, икономист в Импириъл Колидж в Лондон при представянето на доклада. Той е работил в генералната дирекция по конкуренцията на Европейската комисия между 2016 и 2019 година.
„Освен това има цяла мрежа от мозъчни тръстове и консултантски фирми, които частично са финансирани от Gafam и които обслужват интересите им в Брюксел“, добавя Маргарида Силва. Според нея проникването в тези мозъчни центрове е по-опасно от увеличаването на срещите с европейските депутати, защото те се правят в условията на пълна прозрачност и по-голямата част от хората, които участват във вземането на решенията присъстват на тези събития и четат доклади, без да подозират, че авторите им имат връзка с Google, Facebook или Amazon.
Тези усилия не могат да предотвратят приемането на законодателство, което не е по вкуса на Gafam. Всичко е много по-перверзно. „Те се опитват да забавят приемането на реформите или се борят текстовете да бъдат написани по такъв начин, че след това за тях да бъде по-лесно да заобиколят приетите мерки“, обяснява Томазо Валенти.
Така например директивата ePrivacy, (директива на ЕС относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот в цифровата ера), предложена първоначално през 2017 г. се влачи години в Съвета на ЕС, който изрази позиция по текста едва през февруари 2021 година. Тази мудност може да бъде написана на сметката на едно твърде дискретно и ефикасно лобиране от страна на Gafam, считат авторите на доклада.
За да забавят законодателния процес в ЕС, Gafam „използват същите техники като тютюневата промишленост през 50-те години или петролните компании по повод въздействието на тяхната дейност върху климата, т.е. агнотология или изкуството да посееш съмнение и да култивираш невежество“, заключава Томазо Валенти. Така документите, които описват стратегията на лобистите на Gafam, до които авторите на доклада са успели да се доберат, подчертават необходимостта да се наблегне върху „непредвидимостта на последствията“ от реформите, за да бъдат разколебани законодателите.
Друг начин за всяване на страх у законодателя е, когато ръководителите на Facebook или Google говорят публично за „заплахата от китайската конкуренция“. „Това ще рече, че всяко правило, което е в ущърб на Gafam, ще бъде от полза на „лошите“ китайци“, обясняват авторите на доклада.
Страшно оръжие
Това е наистина добре финансирано страшно оръжие, което Gafam взема на въоръжение срещу Европа. Методите не са нови, но използваните средства са на висотата на малката група мултинационални компании, които концентрират огромно богатство без аналог в модерната икономическа история.
От Google твърдят, че „публикуват всичките си действия в европейския регистър на прозрачността“ и правят всичко възможно, „за да защитим организациите, които подкрепяме финансово“.
От своя страна Европейската комисия се оплака, че „тези критики (в доклада) не отчитат, че ЕС приема законодателство за регулиране на IT-сектора по-бързо, отколкото в която и да е друга част на света, както например с Регламента за защита на личните данни“.
Този текст, приет през 2016 г., е пример за успех срещу лобистите на Gafam, твърди Малгарида Силва. Но бяха необходими „няколко смели европейски ръководители, актовното участие на гражданското общество, влиятелни неправителствени организации и медии широко отразяващи проблематиката“, подчертава тя. Иначе казано, нужна е обща мобилизация, за да бъдат надвити гигантите в Мрежата.
Превод Георги Саулов
