Деветнадесет европейски лидери – от Германия, Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия и Швеция – наскоро изпратиха писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, призовавайки за засилване на усилията за опростяване и за „саморегулиране по отношение на новото законодателство“.
Изданието EU Tech Loop обобщава работната програма на Европейската комисия за 2026 г. Тя съдържа 68 нови инициативи, 20 оценки и проверки за пригодност, 153 висящи предложения и 25 оттегляния, много от които са насочени към цифровия сектор. Сред ключовите теми са актуализации на обществените поръчки, обща рамка за облак и изкуствен интелект, както и Законът за цифровата справедливост. Тези предложения подчертават ангажимента на Комисията към повишаване на конкурентоспособността и защитата на правата на потребителите в дигиталната среда.
Препоръките в 153-те висящи предложения обхващат разнообразни области, включително регулации за цифровия пазар, иновации и технологии, киберсигурност и устойчиво развитие. Целта е да се оптимизират условията за иновации, да се осигури справедливо ползване на цифровите услуги и да се насърчи екологосъобразността в индустрията. Тези инициативи още предстои да бъдат разгледани и обсъдени в контекста на динамично променящата се дигитална среда в ЕС.
Актуализации на обществените поръчки – „Купувай европейско“
Закон за обществените поръчки (законодателен, член 114 от ДФЕС, второ тримесечие на 2026 г.)
Документът на ЕК изброява Закона за обществените поръчки за второто тримесечие на 2026 г. Отговорният комисар, французинът Стефан Сежурне, многократно е заявявал, че предстоящите директиви ще акцентират върху подхода „Купувай европейско“ за стоки в „стратегически сектори“.
Дали ще бъдат включени цифровите услуги, остава отворен въпрос, но предвид настояването на големите държави-членки за европейски цифров суверенитет, това изглежда вероятно.
Закон за развитието на облачните технологии и ИИ: обща облачна рамка за публичния сектор
Закон за развитието на облачните технологии и ИИ (законодателен, член 114 от ДФЕС) и Закон за чиповете (законодателен, членове 114 и 173 от ДФЕС) (първо тримесечие на 2026 г.)
Облачните услуги са модел за предоставяне на ИТ ресурси и услуги през интернет, вместо да се разчита на локални сървъри или устройства. Те се разделят на три основни категории: инфраструктура като услуга (IaaS), която предлага виртуализирани ресурси като сървъри и хранилище; платформа като услуга (PaaS), която предоставя инструменти за разработка и хостинг на приложения; и софтуер като услуга (SaaS), където потребителите могат да получават софтуерни приложения през интернет без нужда от инсталация. Облачните услуги предлагат гъвкавост, мащабируемост и икономически изгодни решения, което ги прави важен инструмент за модернизация на публичните администрации и предприятия.
Законът за развитието на облачните технологии и ИИ е насрочен за първото тримесечие на 2026 г. Той ще има за цел, наред с другото, да представи „единна политика за облачни услуги в целия ЕС за публичните администрации и обществените поръчки“.
В съчетание с актуализациите на обществените поръчки, посоката е ясна: повече европейски облачни покупки от държавите-членки на ЕС.
Закон за цифровата справедливост – притеснителен за персонализираните реклами, дизайна на социалните медии и др.
Закон за цифровата справедливост (законодателен, член 114 от ДФЕС, четвърто тримесечие на 2026 г.)
Една от най-предизвикателните и критикувани инициативи в мандата на тази Комисия, актуализацията на потребителската програма – Закона за цифровата справедливост (Digital Fairness Act), е планирана за четвъртото тримесечие на 2026 г.
Няма да бъде лесно за отговорния ирландски комисар Майкъл Макграт. Въпреки че декларираните цели на закона изглеждат добри на пръв поглед, ЗЦС е критикуван за припокриване със съществуващи разпоредби и за въвеждане на ограничителни правила относно персонализираните реклами, потребителския опит (UX) в социалните медии и др.
Подобно на скандалния Регламент на ЕС относно прозрачността и насочването на политическата реклама (TTPA), където дигиталните платформи напълно спряха политическите реклами, а гражданското общество реагира post factum, ЗЦС рискува да доведе до непредвидени последици за рекламодателите и МСП (малки и средни предприятия), които разчитат на персонализирана реклама.
Висящи предложения: цифровото евро
Предложено през 2023 г., цифровото евро би въвело електронен еквивалент на парите в брой, подкрепен от националните централни банки. През октомври 2025 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши, че Евросистемата ще премине към следващата фаза на проекта. Ако всичко върви добре, то може да бъде въведено до края на мандата на тази Комисия през 2029 г.
Просто казано, цифровото евро би предоставило на европейците допълнителна опция за плащане и, по думите на самата ЕЦБ, „ще запази свободата на избор и паричния суверенитет на Европа в еврозоната“.
Висящи предложения: данък върху цифровите услуги
Директива относно общата система на данък върху цифровите услуги, както и правила за корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие, беше предложена още през 2018 г., но беше отхвърлена най-вече от скандинавските страни, Люксембург и Ирландия.
Въпреки че ЕС не е постигнал обща позиция по въпроса, отделни държави-членки продължават да въвеждат свои собствени видове данъчно облагане на цифровите услуги – било то фокусирано върху приходите, или върху специфични видове цифрови услуги.
Досега Франция, Италия, Испания, Белгия, Австрия и Унгария са въвели индивидуално някаква форма на данък върху цифровите услуги – вариращ от 3% до 7,5%.
Висящи предложения: контрол на чатовете
Не на последно място, Контролът на чатовете (или Директивата за борба със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и материалите със сексуално насилие над деца) остава в дневния ред.
Вече отбелязахме, че поради оттеглянето на Германия в последния момент, Съветът премахна предложението от дневния ред за октомври. Оттогава обаче Дания предложи алтернатива, която би направила сканирането „доброволно“ за технологичните гиганти. Още три проблема остават: той игнорира призива на Европейския парламент да се разреши сканиране само със съдебна заповед; пак би забранил на тийнейджърите да изтеглят приложения за съобщения; и анонимният чат де факто би бил обявен извън закона.
Какво липсва (но определено предстои): Законът за цифровите мрежи (Digital Networks Act)
Законът за цифровите мрежи (ЗЦМ) не е споменат в дневния ред за 2026 г., но предвид скорошната отрицателна оценка на Съвета за регулаторен контрол относно ЗЦМ, Комисията ще отложи публикуването му до януари 2026 г.
ЗЦМ, наред със ЗЦС, е едно от големите начинания на Комисията за следващите четири години: ЗЦМ де факто може да въведе мрежови такси за платформите за цифрови услуги чрез нови „механизми за разрешаване на спорове за IP взаимно свързване“, което ефективно ще промени начина, по който работи интернет в Европа.
В допълнение, ЗЦМ би актуализирал Европейския кодекс за електронни комуникации, целящ да създаде т.нар. „равни условия“ между телекомуникационните компании и платформите за цифрови услуги. Европейските телекомуникационни компании силно го подкрепят, докато доставчиците на цифрови услуги и потребителите не са толкова ентусиазирани. Европейските потребителски организации са критикували ЗЦМ и преди, а един от неговите елементи, мрежовите такси, беше засегнат в търговското споразумение между САЩ и ЕС, където ЕС обеща да не ги въвежда.
Връзки:
ДФЕС – Договор за функциониране на Европейския съюз: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:12012E/TXT
Закон за чиповете: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0456
Закон за изкуствения интелект: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52021PC0206
