Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През изминалата седмица лидерите на страните в Европейския съюз се събраха в замъка Алден Бизен да обсъждат конкурентоспособността на Европа и бъдещето на единния пазар. На срещата присъстваха двама гости – Марио Драги и Енрико Лека, автори на двата ключови доклада от 2024 г., които формираха посоката на новата Европейска комисия. Промяната във водещия мотив на европейската политика е трудно да бъде проследена в детайл, но общата рамка може да бъде разбрана, ако се прочете краткия брифинг, подготвен специално за тази неформална среща (виж „Outlook for the 12 February 2026 retreat: Work on competitiveness in the European Council“).
Срещата в Алден Бизен видимо консолидира новия политическия разказ, но не произвежда незабавен икономически ефект. Европейските лидери демонстрират съгласие, че свръх регулациите и фрагментацията на единния пазар са ключови фактори, които спъват Европа в глобалната надпревара и пречат на потенциала за мащабиране на компании. Това обаче все още е сигнал за нова посока, а не реален пробив. Такъв може да бъде постигнат, макар и само в някои аспекти, на предстоящия Европейски съвет през март, когато се очакват конкретни ангажименти и срокове (хоризонтът е до края на 2027 г.).
Фокусът върху единния пазар и регулациите безспорно е добра новина за България, както и за всички страни от района на Централна и Източна Европа. Достъпът на големия европейски пазар е в основата на ускореното икономическо развитие на страната в последните две десетилетия (виж „България в единния пазар на ЕС: Оценка на ефектите и поглед напред“). Единният пазар обаче не бива да се разглежда просто като липса на бариери пред движението на стоки, услуги, капитали и хора, а като истински интегриран пазар, който е отворен и оперира при равни правила.
Конкретните акценти от изказването на Антонио Коща очертават и потенциалните инструменти за постигане на тази трансформация. Амбициозната програма за опростяване на правилата и дерегулация, въвеждането на т.нар. „28-и режим“ – единен набор от корпоративни правила за компании в Европа, както и прегледът на насоките за сливанията с цел създаване на европейски шампиони в стратегически сектори, са стъпки, които могат реално да намалят транзакционните разходи и да насърчат мащабирането. Ускоряването на съюза на спестяванията и инвестициите също е ключово, ако Европа иска да превърне високото равнище на частни спестявания в продуктивни инвестиции у дома, вместо да финансира растежа на други икономики.
На този фон България няма ясна идея как да спечели от новия курс на Европа. Въпреки политическата нестабилност в последните години страната постигна напредък по някои стратегически цели – като Шенген и еврозоната. Измина се и някакъв път в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост въпреки голямото забавяне, загубата на средства и провала в сферата на върховенството на правото и борбата с корупцията. Има ли обаче нова цел, която да отключи допълнително потенциал?
България ще бъде сред най-бързо растящите страни в Европа през 2026 г. По отношение на инвестиционната активност обаче страната изостава, като дискусията към момента е почти изцяло заключена в рамките на държавните инструменти – използване на европейски средства в подкрепа на икономическата трансформация, инвестиции в индустриални зони, подкрепа за стартиращи предприятия и т.н. Отвъд стратегията за инвестиции на европейски средства на практика липсва визия за реформи и растеж в средносрочен план.
Няма и структурирано усилие за опростяване, премахване на регулации и отваряне на повече възможности за развитие. Потенциалът за растеж в България може да бъде отключен, ако има условия предприемаческият успех да бъде мащабиран. Това означава промяна в средата на поне три нива – регулаторната рамка за функциониране на националния пазар, възможността за реализиране на ползите от единния пазар и търговски достъп до максимално широк кръг трети страни извън ЕС. И всичко това – по отношение на достъп до спестявания и капитал, внедряване на нови технологии, създаване на нови стоки и услуги и достъп до потребителите, данъчна среда и надеждна защита на собствеността и договорите.
Българската държава е длъжник по отношение на регулациите от изцяло национална компетентност, но и заради редица пречки пред функционирането на единния пазар, които съществуват и се поддържат в много случаи, за да „пазят“ местни заинтересовани играчи. За кръга на решенията, които зависят от консенсус на европейско ниво, българското правителство трябва да подкрепя всяка инициатива, която носи повече свобода, конкуренция и разширяване на потенциала за инвестиции и търговия пред всички бизнеси в ЕС.
