Моето* впечатление е, че бизнесът става все по-активен по отношение на присъединяването на страната към еврозоната и това е много положителна тенденция.
Трите въпроса във връзка с процеса на присъединяването на страната към еврозоната, на които ще се спра, са: каква е изходната ни позиция, какво предстои и какви са условията този процес да завърши успешно.
Изходна позиция
Преди да дискутираме предстоящите стъпки е необходимо да си изясним каква е изходната ни позиция. Тази позиция е уникална най-малкото поради две причини:
• Първата причина е, че България е единствената страна в Европейския съюз, която е член на Европейския банков съюз, ключова институция на еврозоната, но не е член на самата еврозона.
• Втората причина е, че България е една от двете страни на Европейския съюз, заедно с Дания, чиято валута е част от европейския валутен механизъм, който много наблюдатели определят като „чакалнята на еврозоната“.
Готовността на централната банка и на банковия сектор за работа в условията на еврозоната, както и стабилността на валутния курс, всъщност са две от най-важните условия за присъединяването на една страна към еврозоната. Тези условия, в случая с България, вече са изпълнени. През 2020 г., както знаете, България стана пълноправен член на Европейския банков съюз. От същата година нашата валута е част от Европейския валутен механизъм.
По силата на нашето членство в Европейския банков съюз и в неговите ключови механизми, Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, Българската народна банка участва във вземането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането на банките в еврозоната, плюс, разбира се, банките в България.
Следователно ние не сме в началото на пътя, ние сме на финалната права и сме изминали важна и трудна част от този път чрез присъединяването на страната ни към Европейския банков съюз и на българския лев към Европейския валутен механизъм.
Какво предстои?
За да финализираме успешно процеса на присъединяване, е необходимо да се изпълнят няколко групи от задачи.
• Първата и най-важната задача е да се изпълнят номиналните критерии за конвергенция или т.нар. Маастрихтски критерии.
България изпълнява към момента критериите, свързани с публичните финанси, дългосрочните лихвени проценти и валутната стабилност. Някои от тези показатели се изпълняват със значителен положителен марж. Нека например да припомня известния факт, че нашето съотношение на дълг към брутния вътрешен продукт е второто най-ниско в Европейския съюз. Валутният ни курс е непоклатим и той е гарантиран с валутните резерви на Българската народна банка, които са на исторически най-високо равнище. Единственият критерий, който не изпълняваме в момента, е критерият за инфлацията. За това има както външни, така и вътрешни фактори, но това е обект на отделна задълбочена дискусия.
• Втората група от задачи включва ангажиментите, поети в рамките на предприсъединителния период.
Става въпрос за мерки в четири сфери – небанковият финансов сектор, мерките срещу изпирането на пари, рамката по несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. В изпълнението на тези ангажименти е постигнат добър напредък, но има още какво да се направи. Министерството на финансите публикува периодично информация за статута на изпълнение и оставащите задачи.
• Третата група от задачи е свързана със законодателната програма, която трябва да осигури нормативната рамка за работа на институциите и бизнеса в условията на еврозоната.
По тази група от задачи също има определен напредък. Няколко законодателни акта бяха вече приети. Някои от най-комплицираните от юридическа гледна точка въпроси, свързани с БНБ например, включително съдебната защита на членовете на Управителния съвет, извън управителя, бяха решени с промени в Закона за БНБ, приети от парламента в края на миналата година. Това, което предстои обаче, е много повече. И когато казвам това, имам предвид не толкова готовността с проекти на законодателни актове, а по-скоро процедурата за разглеждане и приемането им от Народното събрание. Това се отнася и за най-важните законодателни актове – Законът за еврото и Законът за БНБ. Проектът на Закон за еврото е пред финализиране. Проектът на Закон за БНБ е финализиран съгласно предварително определения график. Той ще бъде приет от Управителния съвет на БНБ на следващото ни заседание, което е на 13 април, т.е. след около една седмица. Веднага след това ще представим проекта на Министерството на финансите, тъй като нямаме право на законодателна инициатива, за придвижването му към Народното събрание. Следователно, когато говорим за законодателната рамка, става въпрос не толкова за готовност с проекти, а за това да имаме работещ парламент и политическа воля. Ако те са налице, законодателната програма може да бъде изпълнена изцяло в рамките на следващите няколко месеца.
• Четвъртата група от задачи е свързана с техническата подготовка и с цялата логистика по процеса на присъединяване към еврозоната.
По отношение на тази група от задачи не малка част от тежестта пада върху Българската народна банка и търговските банки. Ние работим активно и системно по тази група от задачи. Ще илюстрирам това с няколко примера. Ние вече разполагаме като централна банка с пълната документация за отсичането на българските евромонети. Вероятно знаете, че в края на миналата година, заедно с министъра на финансите, подписахме меморандум по този въпрос с Европейската комисия и с Еврогрупата, която представлява страните – членки на еврозоната. По силата на този меморандум ние получихме от Европейската комисия пълния набор от документи и се подготвяме за първите тестове по отсичане на българските евромонети. Ние изпълняваме и програмата за развитие и осъвременяване на системата ни от касови центрове. След откриването на новия касов център в Пловдив преди малко повече от година предстои откриването на новия касов център в Плевен, а стартирахме вече и проекта по придобиване на терен и строителство на нов касов център във Варна. Адаптирането на платежните системи също така протича по план и в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Разбира се, техническите и логистичните примери са много, но аз ще спра с примерите до тук. По същия начин стои въпросът и с подготовката на търговските банки, която протича сравнително гладко. Наблюдаваме и насочваме този процес. Всички банки предвидиха необходимите средства в техните административни бюджети, включително за създаване на функционални звена, които да планират, координират и контролират техните дейности, свързани с присъединяването към еврозоната, включително за адаптирането на счетоводните и информационните системи. Следователно Българската народна банка и търговските банки ще бъдат в много висока степен готови за въвеждане на еврото в рамките на настоящата година.
• Последната група от задачи, разбира се не по значение, е свързана с комуникационната кампания.
Тази кампания беше забавена много сериозно. Трябва веднага да кажа, че това забавяне не е поради липса на готовност, а поради, нека така да го кажа, особеностите на политическия процес в страната през последните две години. Към момента всички елементи на една действително съдържателна и добра комуникационна кампания са налице. Заслугата за това е основно на Министерството на финансите. Ние като централна банка се опитваме да подпомагаме този процес по възможно най-добрия начин. Формалният старт е въпрос на решение от страна на правителството. Не виждам причина това да не стане още в рамките на настоящия месец.
Необходими условия
Краткият отговор за тези условия се съдържа според мен в една дума: „консолидация“ с три важни измерения – политическо, институционално и фискално.
• Политическата консолидация означава работещ парламент и редовно правителство с ясно дефинирани и последователно изпълнявани приоритети, като присъединяването към еврозоната определено трябва да бъде един от тези приоритети.
• Институционалната консолидация означава сериозни реформи, които да преодолеят все още сериозните институционални дефицити в страната и да постигнат така необходимата институционална конвергенция.
Може би пристрастно, но ще дам пример с БНБ. През 2014-2015 г. Централната банка, а и банковият сектор като цяло, бяха обект на остри политически атаки и на остри политически дискусии. Наред с всичко друго, едни от основните причини бяха именно институционалните дефицити в банковия сектор. Ставаше въпрос както за състоянието на банковия надзор, така и за липсата на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор. В резултат на проведените реформи през последните години беше постигната висока степен на институционална конвергенция в банковия сектор. Конкретните резултати са пълноправното членство на страната в Европейския банков съюз и показателите на нашия банков сектор. Всички независими наблюдатели посочват, че банковият ни сектор е рентабилен и добре капитализиран, включително в доклада за България, който вчера ОИСР представи. Той дава ясни индикации, че ключови показатели за нашия банков сектор като капиталова адекватност и ликвидност са над средното равнище не само за Европейския съюз, но и за страните от ОИСР. Следователно институционалната конвергенция не е самоцелно упражнение. Тя носи значителни положителни резултати.
• Фискалната консолидация означава възстановяване на повече от 20-годишната ни практика на съставяне и упражняване на дисциплиниран бюджет, която беше позагубена през последните две години.
Фискалната консолидация е важна както в краткосрочен, така и в средносрочен и дългосрочен план. В краткосрочен план тя е важна, тъй като е основният макроикономически инструмент, с който страната разполага за овладяване и намаляване на инфлацията, която, както беше посочено, е единственият критерий за присъединяване към еврозоната, който не изпълняваме. Дори извън контекста на еврозоната, фискалната консолидация е важна, с оглед да избегнем макроикономическите дисбаланси, на които бяхме свидетели само до преди няколко години. Един от каналите за създаването на такива дисбаланси е все по-откритият конфликт между фискалната експанзия през последните две години и продължаващата глобална тенденция на затягане на паричната политика. Двете политики трябва да работят в синхрон. Средносрочният и дългосрочният аспект на темата за фискалната консолидация е свързан със структурните реформи, които трябва да бъдат проведени в страната. Един дисциплиниран редовен бюджет с реалистична средносрочна макроикономическа и фискална прогноза ще даде рамката, така необходима за ускоряване на структурните реформи, с отношение към инвестициите, пазара на труда, може би най-сериозния средносрочен риск за нашата икономика, образованието, социалното осигуряване, социалното подпомагане, здравеопазването, без да пропускаме, разбира се, енергийната сигурност.
За да завърша, нека да обобщя това, което искам да кажа.
България не се намира в лоша позиция все още по отношение на присъединяването към еврозоната. Голяма и важна част от пътя вече е измината чрез присъединяването на страната ни към Европейския банков съюз и на българския лев към Европейския валутен механизъм. За да финализираме този процес успешно, е необходимо да се изпълнят няколко групи от задачи.
Първо, необходимо е да се изпълнят номиналните критерии за конвергенция с фокус върху инфлацията, която всъщност е единственият критерий, който към момента не изпълняваме.
Второ, необходимо е да се изпълнят предприсъединителните ангажименти в сферите на небанковия финансов сектор, мерките срещу пране на пари, управлението на държавни предприятия и рамката за несъстоятелност.
Трето, необходимо е да се изпълни законодателната програма, което не е въпрос на готовност с проекти на правни актове, а въпрос по-скоро на парламентарни процедури за обсъждане и приемане на подготвените правни актове.
На следващо четвърто място са задачите, свързани с техническата и логистичната подготовка. Банковият сектор е постигнал сравнително добър напредък и продължава да работи активно и системно по този въпрос.
Петата група от задачи е свързана с комуникационната кампания, която трябва да бъде стартирана без допълнително забавяне и която ще бъде важен фактор, за да достигнат и посланията, и отговорът на конкретните въпроси до бизнеса и хората. Успехът на цялостния процес по присъединяване към еврозоната ще зависи в решаваща степен от способността ни да постигнем политическа, институционална и фискална консолидация.
*Текстът, публикуван от БНБ, е от изказването на управителя на централната банка Димитър Радев на конференцията „България в еврозоната – какво следва за бизнеса“, организирана от Американската търговска камара в България
