Тъй като изследванията разкриват, че богатството и раждаемостта могат да се увеличават заедно, политиците имат възможност да преосмислят остарелите предположения за компромисите между просперитета и демографския спад, коментира Челси Фолет в анализ за блога на изданието Human Progress…
В продължение на години това се третираше като демографски закон: с нарастването на богатството на страните, те имат по-малко деца. Смятало се е, че просперитетът неизбежно е понижил раждаемостта. Това предположение е оформило безброй прогнози за бъдещето на световното население.
И в много богати страни, като Южна Корея и Италия, много ниските нива на раждаемост продължават. Но все повече изследвания оспорват идеята, че нарастващият просперитет винаги потиска раждаемостта.
Икономистът от Университета на Пенсилвания Хесус Фернандес-Виляверде наскоро отбеляза, че страните със среден доход сега изпитват по-ниски общи нива на раждаемост, отколкото много развити икономики някога са имали. Последната му работа показва, че Тайланд и Колумбия имат коефициенти на плодовитост от около 1,0 раждания на жена, което е дори по-ниско от тези в добре познати развити икономики с ниска плодовитост като Япония, Испания и Италия.
„Предполагам, че до 2060 г. или около това време може да видим богатите икономики като група с по-високи общи коефициенти на плодовитост от развиващите се икономики“, прогнозира Фернандес-Виляверде.
Тази променяща се връзка между просперитета и плодовитостта вече е очевидна в Европа. В продължение на много години по-богатите европейски страни са с тенденция за по-ниски коефициенти на раждаемост от по-бедните. Това отслабва около 2017 г., а до 2021 г. се обърна.
Тази промяна се вписва в по-широк исторически модел. Преди индустриалната революция по-богатите семейства обикновено имат повече деца. Идеята, че просперитетът води до по-малки семейства, е модерно развитие. Сега, в много развити икономики, тази тенденция отслабва или се обръща. Начинът, по който просперитетът влияе върху плодовитостта, се променя отново. Богатството и размерът на семейството вече не се дърпат в противоположни посоки.
Тази промяна поставя под въпрос и дългогодишните предположения за доходите и плодовитостта на жените. Години наред много икономисти смятат, че по-високите заплати обезкуражават жените да имат деца, като увеличават алтернативните разходи за отпуск по работа. Това вече не изглежда да е валидно в много страни.
В няколко държави с високи доходи нарастващите доходи на жените сега са свързани с по-висока плодовитост. Проучвания в Италия и Холандия показват, че двойките, в които и двамата партньори печелят добре, са по-склонни да имат деца, докато двойките с ниски доходи са най-малко склонни да го направят. Подобни открития се появиха и в Швеция. В Норвегия също жените с по-високи доходи вече са склонни да имат повече бебета.
Тази тенденция не се ограничава само до Европа. В Съединените щати по-богатите семейства също започват да имат повече деца от по-бедните, обръщайки моделите, наблюдавани през предходните десетилетия. Проучване на седем страни – включително Съединените щати, Обединеното кралство, Германия и Австралия – установява, че във всеки случай по-високите доходи както за мъжете, така и за жените увеличават шансовете за раждане на дете.
Този нарастващ набор от доказателства оспорва предположението, че просперитетът кара хората да имат по-малко деца.
Въпреки това, раждаемостта спада в голяма част от света, като много страни вече са под нивото на заместване на населението. Макар че тази тенденция поражда сериозни опасения, като например риска от застаряващо и по-малко иновативно население и разширяващи се разлики в платежоспособността на публичните пенсии, е окуражаващо, че тя не е обусловена от самия просперитет. Богатството не води автоматично до по-малко деца, а теориите, обвиняващи консуматорството или повишаващия се жизнен стандарт, вече не са валидни.
Въпреки че скорошната промяна във връзката между просперитет и плодовитост е добре дошла, тя все още не е достатъчна, за да се повиши плодовитостта до коефициент на заместване от около 2,1 деца на жена – труден праг за достигане.
Но нарастващият брой политици по света, загрижени за намаляващата плодовитост, могат да обмислят много прости, засилващи свободата реформи, които намаляват бариерите пред отглеждането на семейство, включително реформи в образованието, жилищното настаняване и грижите за децата.
И все пак е важно да се оспори общоприетото предположение, че просперитетът неизбежно води до по-ниска раждаемост: Богатството не винаги означава по-малко деца.
