Публикуваме анализа на Цветан Д. Василев[1]….
На предаванията за ромите по телевизията се гледа тривиално. Но те имат заслуга за спасяването на икономиката на България в периода от 1989 до 2007 г., поне в демографски аспект.
Населението на България от 1985 г. намалява поради спад на раждаемостта и емиграция, намалението оттогава до 2020 г. е с 2 млн. души. Подобно е положението и в другите бивши социалистически страни. Но продължителността на живота се увеличава до над 74 години от 67 през 1995 г., а БВП на човек от населението се е увеличил повече от два пъти.
Демографията на България след края на Втората световна война
След 1945 г. рязко се променя балансът между етносите в страната. Една голяма част от малцинствата не запазват равнищата и имат нисък естествен прираст, съчетан с изселване на големи групи хора, преследване на „врагове на народа“ и национализация и коопериране на стопанството.
Другото настрана, най-значимо етнически е изселването на българските евреи, които емигрират в Близкия Изток след основаването на държавата Израел и арменците, които имигрират в Съветска Армения след войната.
Между септември 1944 г. и октомври 1948 г. 7 000 български евреи напускат страната и заминават за Палестина. Но най-голяма е еврейската изселническа вълна по времето на „Алия“[2] между 1949 – 1951 г., когато над 44 000 евреи емигрират в Израел. Частично това изселване е и последица на политиката на българското правителство от 1939 до 1944 г. Според преброяването от 60-те години в България са живели около 7 000 евреи, половината от тях в София, около 1 000 в Пловдив, а останалите в други градове.
Броят на българските арменци се увеличава рязко по време на репресиите срещу тях в Османската империя, започнали през 90-те години на ХІХ в. при султан Абдул Хамид ІІ и продължили до края на гръцко-турската война през 1922 г. Смята се, че в България намират убежище около 25 000 души. Броят на новодошлите надхвърля повече от два пъти по-старите арменски заселници, а голяма част от тях са загубили семействата си. Създават арменски училища в 13 български града, като в София и Пловдив има по две. След две изселвания към Съветска Армения през 30-те години на ХХ в. и след Втората световна война и едно към САЩ през 1968 г. днес арменската общност у нас е сравнително малобройна: не повече от 7 000 души. За сметка на това тя както и еврейската общност се отличава с високо образование и ярко присъствие в обществения и културния живот на страната.
Турците също биват изселвани и подложени на преследвания и гонения. Историята и стопанските й последици са добре описани от Румен Аврамов.
Ромите остават единственият малцинствен етнос, който, поради това, че не е изселван и няма възможност да емигрира почти 100 години, има постоянно висок естествен прираст, като според различни оценки броят на ромите в Българи варира между 370 000 и 800 000 души.
Съществуват две хипотези за произхода на ромите и особеностите на историческата им съдба, според които той е свързан със Северозападна Индия или с Египет. Първата се подкрепя от лингвистичната връзка между ромския език романес и древноиндийския свещен език санскрит, докато втората теза за египетският произход се базира на твърдения на част от ромите, че са наследници на изгонени от страната християни (както и от една от етимологиите на „Gypsy“).
Прегледът на източници по темата в Интернет показва, че повечето историци отдават по-голяма вероятност на първата версия. Но не е ясно кога и поради какви причини ромите напуснат Индия. Приема се, че при достигането на източните граници на Византийската империя те се разделят на три потока и поемат, съответно, на север, към Закавказието, днешна Грузия и Армения; на юг – към Сирия, Палестина и Северна Африка, а третият поток – към Мала Азия, Балканите и Европа. През дългите години на съвместен живот с европейските народи ромите не споделят единствено идентичности, но и обща историческа съдба. Наред с евреите, по времето на Втората световна война ромите също са подложени на етническо преследване и геноцид.
Картографиране на бедността в България
Съществуват области с висок относителен дял на бедните в райони със сравнително нисък относителен дял на бедните на ниво статистически район. На по-ниско териториално ниво съществуват общини с висок относителен дял на бедните, намиращи се в райони с нисък относителен дял на бедните. Или обратното, общини с нисък относителен дял на бедните, намиращи се в области с висок относителен дял на бедните, могат да изглеждат като засегнати от бедността или нуждаещи се от социална подкрепа.
От данните НСИ е видно, че съществуват области с висок относителен дял на бедните в райони със сравнително нисък дял – например в област Пазарджик относителният дял на бедните е 33.1%, а Южен централен район, в който се намира, не е от най-бедните в страната, както и обратното. В Северозападния район, където относителният дял на бедните е най-висок, областите не са с най-висок дял на бедните. Двете области с най-висок относителен дял на бедните – Търговище и Сливен, са съответно в Северния централен и Югоизточния район.
На общинско ниво хетерогенността на бедността е по-силно изразена. От данните в табличен вид от Националния статистически институт е видно, че е представен относителният дял на бедните по общини. Сходни резултати, както при данните на ниво NUTS2 се наблюдават и тук. Има общини, които са сред не толкова бедните, но се намират в най-бедния район на страната (Северозападен), докато има общини, които са сред най-бедните, но се намират в Югозападния район, в който относителният дял на бедните е най-нисък. Следната карта е съставена от ИПИ през 2016 г. по данни от 2014 г.
Картографирането на бедността изглежда доказва, че в по-бедните региони със средно големи и малки градове междуетническите бракове на роми с другите малцинства са единствено възможните и само те могат да спасят целите региони на ниво NUTS2 от изчезване и запазват създадената преди 1989 година социално-икономическа структура.
От друга страна бедността се корелира с емиграцията, много роми през последните години търсят работа зад граница и напускат (поне временно) България, влошавайки демографията.
Междуетническите бракове, макар и традиционна тема, в случая с ромите у нас почти не е изследвана. Основната тема в изучаването на тези отношения при ромите са ранните бракове. Известна светлина по въпроса дава първо справочникът на Институт Отворено общество от 2008 г. „Ромите в България“. Тогава междуетническите бракове с роми се отбягват. Това положение се запазва според всички по-скорошни изследвания
Но „невъзможните“ интеграция и смесени бракове с роми са почти единствените възможности за развитието на регионите на страната, а оттам и за стопанското развитие изобщо.
Миграцията е характерна за ЕС. Предполага се, че е закономерно тя да се разгръща в относително големи мащаби от страни, където основното население не се възпроизвежда или се намира на сравнително неизгодно равнище на доходи. Това може да води до съществено модифициране на етническата й структура и да поставя под въпрос национална идентичност в отделните страни. Днес в Европа се осъществява впечатляваща етнокултурна трансформация, водеща до силно изостряне на социалните противоречия и междунационалните проблеми, поляризиращи общественото мнение.
Александър Тодоров се позовава на Александър Рар, според когото „Европа все повече заприличва на прословутия американски melting pot, „котел за претопяване”. Тодоров предполата, че този процес е „геополитически инструмент“, чрез него „социалните системи в Европа започват да се пукат по шевовете“ и „не може да се изключва, че ни очаква мащабна катастрофа, като в поне две-три европейски държави ще рухнат социалните им системи, което може да постави под въпрос и икономическата им система.“ „Трудно е да се каже, дали Европа, като цяло, ще успее да се справи с тези проблеми по-добре, отколкото отделните страни, сами по себе си“, продължава Тодоров. Аналогично на Тодоров, друг автор на „Геополитика“, Борис Манов, през 2015 г. предполага, че демографията е въпрос на национална сигурност. Преди това, от друг аспект и друга интерпретативна призма, същото наблюдение споделя и Николай Слатински през 2006 г.
Българските Ромео и Жулиета?
Така, в стил Шекспир и по примера на възможните съвременни интерпретации на неговата пиеса, може да се роди надежда за български Ромео и Жулиета, в ролята на Ромео български евреин от квартал „Лозенец“ на име Исак и в ролята на Жулиета ромка на име Айше от квартал „Факултета“. Защо са необходими тези метафори и образи на Шекспирови герои?
Никой не намира друг смисъл и отговор на въпросите относно битието ни на Земята. Единствено любовта е тази еманация на безкрайна нужда от любов, нужда, която се простира отвъд живота и достига до смъртта. Именно „Ромео и Жулиета“ са еманация на най-щастливата трагедия в човешката култура.
Освен в провинцията, ромите имат особено място в спасяването и на град София от демографски срив. Както стана дума, сред Втората световна война е налице процес на масовото преселване и урбанизиране в резултат от икономическата политика, провеждана от комунистическите правителства, на селското население в градовете. Изселниците от селата, а по-късно и от малките градове, в основната си част се заселваха в столицата. Главно на основата на този, непрестанно увеличаващ се, механичен прираст, населението на София нарасна близо три пъти и към настоящия момент това е единственият град в България, където населението продължава да расте. Старите, основани някога от изселените етнически общности квартали и пазари, вече граничат или функционират със съществено ромско присъствие. Ромите в София и другите големи градове засега имат висок естествен прираст, имаха най-ниските нива на стареене и са най-младата етническа група в България.
Статистиката все пак остава непълна.
Едно от свидетелствата за разминаване между заявена етническа принадлежност и оценен дял на ромите в населението на страната са данните на МВР от преди 1989 г.
Демографията като фактор в образованието в България
Предполага се, че образованието е основен фактор в конкурентността на дадена икономика.
Според изследване на ИПИ на основата на различни индикатори в периода 2001-2011 г. са направени следните изводи:
- има тенденция към бързо намаляване на броя на учениците, учителите и училищата, вследствие на негативните демографски процеси;
- понижава се достъпността до училищната мрежа поради нуждата от оптимизиране на броя на училищата и учителските състави в отговор на миграционните и демографските процеси;
- намалява броят на напусналите образователната система, вследствие на влошаването на ситуацията на пазара на труда след 2008 г. и страха от закриване на училища и съкращаване на учители в области с най-негативна демографска динамика;
- налице е риск от понижаването на качеството на образователния продукт и училищната среда, поради опитите за изкуствено задържане на ученици в рамките на образователната система;
- свива се броят на завършилите технически училища и същевременно намаляване на степента на практическа подготовка на завършилите.
Като цяло демографските фактори непосредствено оказват влияние върху образователната система в резултат на намаляване на броя на лицата до 19-годишна възраст. Намаляването на броя на децата в училищна възраст изисква оптимизиране на училищната мрежа, организация на паралелките и учителския състав. Движението на населението от малките населени места към по-големите е другият фактор за затварянето на огромен брой училища в периода 2001 – 2011 г., като това се отразява според мен и върху висшите учебни заведения, които също усещат натиска на демографската криза.
По неизвестни причини, ИПИ не анализира ролята на ромите за тези тенденции. Като част от населението засега те са донякъде фактор на влошаването им. Този факт се признава от много обзори. И е очевидно, че след 2011 г. няма съществен напредък. Все пак една от етническите групи, инвестициите в образованието на която може да омекоти и донякъде обърне отрицателните развития, е тази на ромите.
[1] Авторът е докторант във Философския факултет на Софийския университет, специалност „Политически науки и публична администрация“.
[2] Алия означава „изкачване“ и така се обозначава постоянното заселване в Израел, от евреи всички краища на света.
