Коментарът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
В Закона за публичните финанси е записано, че най-късно на Хелоуин правителството трябва да е одобрило и внесло в парламента рамката на бюджета за следващата година. В закона не се споменава изрично Хелоуин, но закачката е удачна, имайки предвид, че приемането на бюджета в последните години се превърна в истински празник на ужаса. Тази година правителството отново закъснява, а лекото открехване на вратата за базови параметри на бюджета успя да скара всички социални партньори и предизвика критика от практически всички посоки.
България вече официално е в най-тежкия си фискален период от поне 25 години. Последният дълъг период на бюджетен дефицит беше 2009-2015 г., а сега страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 г. и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към балансиран бюджет до края на това десетилетие. Бюджетният дефицит в момента е по-дълбок от този през глобалната финансова и европейската дългова кризи и е изцяло предизвикан от свръх напомпването на разходите и отклоняването им от дългосрочната средна. Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото увеличение на разходите за персонал в държавата и преминаването на границата от 10% от БВП за пръв път от две десетилетия.
Всичко това дава много ясна задача на правителството – да обуздае ръста на разходите и да консолидира бюджета по управляем начин, за да не стигаме до сценария на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от БВП през 2026 г.) и се влиза в истинска бюджетна криза. Тази задача на правителството е частично улеснена от високия номинален ръст на икономиката в страната. Pрез 2025 г. тя ще е с близо 6 млрд. лв. по-голяма от това, което беше заложено в бюджета в началото на годината – новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите казва, че БВП на страната за 2025 г. ще е близо 221 млрд. лв., а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 млрд. лв.
По-големият размер на икономиката е всъщност отражение на по-високи доходи, печалби, потребление и инвестиции, което автоматично означава и силен ръст на приходите, най-вече от облагане на потреблението (ДДС и акцизи) и доходите (подоходно облагане и осигуровки). Текущите данни за състоянието на бюджета потвърждават това – към края на лятото ръстът на данъчните приходи в хазната е около 15%, което е далеч отвъд темпа на нарастване на цените. В среда, в която приходите растат и трудещите се вкарват рекордни средства в бюджета, в т.ч. като процент от БВП, изпускането на дефицита е признак за (съзнателна) управленска безотговорност. И следователно консолидацията на държавните финанси е напълно постижима, при това без да се наказват (извънредно) работещите.
Предложението да се повиши осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е вредно, тъй като удря директно върху разполагаемия доход на всички работещи българи, без по никакъв начин да им обещава по-висока пенсия в бъдеще. Това предложение не цели да покрие някакъв структурен проблем в НОИ, а единствено да плати надписаната сметка за заплати на държавните служители. Забележете, че целта не е да се изплатят повишените заплати от тази година – в някои случаи ръст от 40-50%, а ново извънредно увеличение през 2026 г. в най-големите и скъпи ведомства, а вероятно и в още много други.
Ако тази политическа сделка (тя е такава безспорно) не се ревизира, ще станем свидетели не само на по-високи осигуровки за работещите, но едновременно с това и на процедура по свръхдефицит и нов натиск за вдигане на данъци. Това, което политиците пропускат е, че бюджетната криза сваля правителства, независимо какви сделки са си направили помежду си, а управляемата консолидация на бюджета, особено във времена на солиден ръст на приходите, като цяло се подкрепя от работещите хора и може да доведе до политическа стабилност.
