Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Бюджетът до края на март е с излишък от 231 млн. лева, но това едва ли трябва да е изненада. Политическите развития през 2021 г. и сформирането на управляващо мнозинство в средата на декември предопределиха приемането на бюджета за 2022 г. да се отложи за края на февруари. Новите параметри, определящи в голяма степен публичните разходи влизат в сила от 1 април. Така периодът от януари до март се превърна в своеобразно пето тримесечие на 2021 г., запазвайки в общи линии харченето непроменено. Отделно, част от разходните ангажименти бяха префинансирани по добре утъпканата схема на предходното управление за заделяне на непохарчени резерви в края на годината в извънбюджетни сметки. Накрая, по споразумение и оттам – по волята на финансовия министър, подпечатана и с гласовете на мнозинството – големи реформи, променящи разходните политики се очакват чак след 1 юли.
Какво сочат данните на Министерство на финансите към момента? До края на март общите разходи са 12,171 млрд. лева, или с 1,6% повече от първото тримесечие на 2021 г. За първите два месеца разходите за заплати по националния бюджет нарастват с 3,5%, а за текуща издръжка – с 6%. Капиталовите разходи спадат с 5%.
По-важна е тенденцията при приходите, защото тя е отражение на стопанската динамика, инфлационните процеси и ефективността на приходната администрация. До края на март общите данъчни и неданъчни приходи нарастват с 12,2% спрямо година по-рано, а спрямо първото тримесечие на предкризисната 2019 г. са с 16% по-високи. За двата месеца до февруари приходите от данъка върху добавената стойност нарастват с 13,9%, от акцизи – със 7,6%, а от корпоративни данъци – с 4,9%. При данъка върху доходите има спад от 7,5%, но той се обяснява с многократно по-голямото данъчно облекчение за деца, използвано еднократно в началото на 2022 г. По-реалистична картина за ръста на доходите дава промяната в приходите от осигуровки, които нарастват до края на февруари със 7,9%.
Междувременно, през март правителството погаси главницата на падежиралите 7-годишни еврооблигация на стойност 1 250 млн. евро, а през месеца бяха пласирани две нови емисии облигации по 500 млн. лева всяка. В резултат общият дълг намаля с 1 445 млн. лева, а за началото на април е планиран нов аукцион за емитиране на 10,5-годишни облигации за 500 млн. лева.
Всичко това показва състоянието на държавните финанси в навечерието на новата рамка, която влиза в сила от 1 април. Денят на шегата тази година всъщност е ден на множество нормативни промени – от отпадането на извънредната епидемична обстановка и свързаните с нея ограничителни мерки през изтичането на мораториума върху цените на тока и промяната, безплатните детски градини и по-високата минимална заплата.
