Публикуваме част от анализа на Александр Либман*, подготвен в рамките на сътрудничеството между изданието Re: Russia и проекта Academic Bridges.
Авторът изследва как въвеждането на широки санкции срещу голяма икономика с високо ниво на интеграция в световните пазари се превръща в най-големия експеримент със санкции в историята, чиито резултати трудно могат да се нарекат задоволителни в контекста на целите, които са поставени пред санкциите. За това допринасят няколко фактора:
- промяна в структурата на самата световна икономика: делът на страните от „санкционната коалиция“ в нея намаля от 80% в началото на 2000-те години до 60% в началото на 2020-те години.
- ефектите от арбитражната логика. В коалиция с ограничени санкции ограниченията на санкциите създават допълнителни стимули и ренти за страните, които не са се присъединили към нея. Техният икономически интерес от контакти със санкционирана страна не намалява, а се увеличава.
- вътрешните противоречия на самия режим на санкции, който беше насочен към ограничаване на финансовите транзакции. Тези ограничения не създадоха достатъчно пречки за движението на стоки, но предотвратиха изтичането на капитали, което можеше да причини по-големи и по-бързи щети на руската икономика.
Мащабните санкции срещу руската икономика, въведени преди повече от две години, представляват своеобразен експеримент, за който е трудно да се намерят исторически аналози. Това се дължи на три негови характеристики: санкциите са наложени на 1) голяма страна с обемен вътрешен пазар и мощен експортен потенциал (главно на ресурсните пазари), 2) интегрирана в световната икономика и 3) по време на тяхното въведение, не преживява икономически колапс.
Първият критерий фундаментално разграничава санкциите срещу Русия от, например, санкциите срещу Северна Корея. Второто разграничава сегашните санкции от тези срещу Съветския съюз, които имаха много по-малко общо със световната икономика извън социалистическия лагер. И накрая, третият критерий отличава ситуацията в съвременна Русия от например ситуацията в следреволюционна съветска Русия, която се оказа в икономическа изолация на фона на опустошителна гражданска война.
В същото време интеграцията на Русия в световната икономика се поддържа по няколко канала, всеки от които играе своя роля в режима на санкции. Русия е важен износител на природни ресурси от много широк диапазон и заема тази ниша от доста дълго време. Русия беше и важен вносител на технологии от Европа и Съединените щати и активно участва в изграждането на трансгранични производствени вериги.
Вътрешните стандарти на потребление в Русия през последните три десетилетия до голяма степен се адаптираха към световните стандарти: руснаците купуваха едни и същи марки домакински уреди, носеха същите дрехи, гледаха същите филми, четяха същите книги като значителна част от света. В това отношение Русия се различава значително от Иран, който към момента на налагането на санкциите беше много по-малко ангажиран в световната търговия от страна на потреблението. И накрая, през последните години Русия е страна, която привлича чуждестранни инвестиции. Освен това поне част от тези инвестиции бяха свързани с действията на властите, които въведоха изисквания за локализиране на производството. Без тези изисквания (в комбинация с капацитета на вътрешния пазар) компаниите биха предпочели да внасят стоки в Русия, вместо да създават част от добавената стойност в страната.
В резултат на това не е лесно да се намерят аналози на санкциите срещу Русия, за да се оценят възможните сценарии за тяхното дългосрочно въздействие. Може би най-близкият подобен случай са санкциите срещу Южна Африка (поради по-голямата интеграция на нейната икономика в света). Наистина някои от процесите, които наблюдаваме днес в Русия, напомнят южноафриканския случай. Но както структурата на санкциите, така и структурата на световната икономика като цяло през 80-те години на миналия век бяха много различни от това, което са сега. В такава ситуация грешките в оценката на въздействието на санкциите са неизбежни и днес е съвсем очевидно, че динамиката на руската икономика под санкции е много различна от това, което мнозина очакваха.
Преди две години имаше широко разпространени предположения за неизбежната мащабна икономическа изолация на Русия, превръщането й в нещо като гигантска Северна Корея. След пълномащабното нахлуване в Украйна страната бързо стана шампион по брой наложени санкционни мерки. Трябва обаче да се разбере, че самата идея за „преброяване“ на индивидуалните мерки е свързана с естеството на санкциите: вместо да въведат пълно търговско ембарго – по примера на Югославия или Ирак – западните страни все още са ограничени до индивидуални санкционни мерки срещу индустрии, компании и физически лица. Много наблюдатели обаче предполагат, че тяхната комбинация може да се доведе до пълна забрана на търговията. Други два фактора трябваше да тласнат Русия към изолация: доброволното оттегляне на много западни компании от руския пазар (под влияние на репутационни съображения или поради логистични затруднения) и общата загуба на доверие от страна на външни играчи на всички нива – от държавите към частния бизнес – поради непредсказуемостта на руската политика, която трябваше да отчужди дори онези страни, които формално не се присъединиха към санкциите.
Но ако този сценарий се осъществи, това не би означавало пълен колапс на руската икономика – пазарните икономики имат висока вътрешна стабилност и способност за адаптиране – и не би довело непременно до промяна в руската политика. За авторитарните държави мощният външен натиск, водещ до икономически спад, може да се окаже фактор за стабилност поради „сплотяването“ на елитите и населението около режима. Въпреки това, вместо изолация, външноикономическите връзки на Русия бяха преструктурирани в две посоки. Първо, промени се географската им структура: мястото на ЕС е заето от Китай и страните от глобалния Юг – Индия, Турция и ОАЕ. Разбира се, тези нови връзки не възпроизвеждат напълно връзките на Русия с ЕС, но все пак се развиват доста динамично. Второ, налице е силно изместване на външната търговия (включително продължаващите връзки с ЕС и западната коалиция като цяло) към неформалния сектор. Стоките от Европа влизат в Русия през „страните на входа“ – Турция и държавите от Евразийския икономически съюз (ЕАИС). В резултат на това структурата на руската външна търговия днес е много по-трудна за оценка.
Тези две тенденции характеризират общата посока на динамиката на руската външна търговия. Ако погледнем краткосрочните ефекти от санкциите, се натъкваме на още по-неочаквани явления. Така през 2022 г. руският износ на суровини за ЕС в стойностно изражение, в резултат на рязкото покачване на цените, значително се увеличи в сравнение с нивото отпреди санкциите (този ефект приключи до началото на 2023 г.). А в края на 2023 г. – началото на 2024 г. според Financial Times действията на хусите в Червено море са довели до увеличаване натовареността на руската железопътна мрежа. Тоест, динамиката на руската външна търговия е чувствителна към промените на пазара, въпреки всички санкции.
Могат да бъдат идентифицирани три основни фактора, които обясняват съпротивата на руската външна търговия срещу санкциите: 1) фундаментално противоречие, свързано със самото естество на санкциите и водещо до ефект, който икономистите наричат „логиката на арбитража“, 2) промени в структурата на световната икономика, в която незападните страни – и преди всичко Китай – вече играят по-значима роля, и 3) вътрешните противоречия на санкционния режим – отчасти неизбежни поради политически обстоятелства и отчасти свързани с неправилна оценка на ефективността на санкциите на западните страни.
*Професор във Freie Universität Berlin
