Фирмите от еврозоната участват в революцията на изкуствения интелект (ИИ). И както беше посочено в предишна публикация в блога на ЕЦБ, тези, които оперират в секторите с най-интензивно използване на ИИ, често разчитат повече на вътрешни средства. Данните от балансите на фирмите показват, че фирмите с най-интензивно използване на ИИ напоследък са започнали да се насочват повече към пазарно финансиране като източник на дългово финансиране, вместо да разчитат на традиционно банково кредитиране. По-дълбок и по-интегриран европейски капиталов пазар би могъл да подпомогне това развитие и да помогне на фирмите от еврозоната да се възползват максимално от революцията на ИИ, изтъква нов анализ, пубикуван в блога на банката.
Въвеждане на ИИ срещу разработване на ИИ
Бързият напредък в областта на ИИ подтиква фирмите да инвестират по-сериозно в цифрови технологии в еврозоната и още повече в Съединените щати. Между 2023 и 2025 г. делът на фирмите от еврозоната, използващи поне една форма на технология с ИИ, се е увеличил повече от два пъти. Технологиите за генериране и анализ на писмен и говорим език, а напоследък и изображения и видеоклипове, са движеща сила на това развитие.
Фирмите се ангажират с ИИ по различни начини: някои основно внедряват ИИ, като използват съществуващи инструменти за подобряване на дейността си, докато други разработват ИИ, като изграждат нови модели, приложения или технологии и защитават своите иновации чрез патенти. Това разграничение е важно, защото внедряването и разработването включват различни видове инвестиции, рискове и финансови нужди. Въвеждането на ИИ често изисква инвестиции в софтуер, системи за данни и умения на персонала. За разлика от това, разработването на ИИ обикновено изисква по-големи и по-рискови инвестиции в изследвания, изчислителен капацитет и специализирани таланти.
Настоящият анализ класифицира икономическите сектори на еврозоната според нивата им на внедряване и развитие на ИИ. За целта са взети данни от проучвания за използването на технологии за ИИ от фирмите, за да се измери внедряването на ИИ, и данни за патентите за ИИ, за измерване развитието на ИИ. Данните показват, че както внедряването, така и разработването са неравномерно разпределени по сектори. Някои сектори, като медиите, телекомуникациите и ИТ услугите, са активни както като внедрители, така и като разработчици. Други сектори, като правния и счетоводния, внедряват предимно ИИ, разработен другаде.
Финансиране на дейности, свързани с ИИ
В еврозоната фирмите, които интензивно използват ИИ, са по-скоро тези, които са листвани на фондовата борса или са подкрепени от финансиране от частен капитал, като рисков капитал. Така че те могат да разчитат по-малко на дълг за финансиране на своите инвестиции в ИИ. Освен това, инвестициите, свързани с ИИ, често се различават от традиционните капиталови разходи, тъй като се фокусират повече върху нематериални активи като софтуер, данни, алгоритми и организационно ноу-хау. Тези активи могат да бъдат по-трудни за залагане като обезпечение по заем, отколкото физически активи, като машини или сгради. В резултат на това фирмите може да се окажат принудени да заемат повече пари от финансовите пазари, отколкото от банките.
Данните за балансите на фирмите на секторно ниво сочат в тази посока. Фирмите в секторите с най-интензивно използване на ИИ, особено разработчиците на ИИ, са склонни да бъдат по-малко задлъжнели от другите сектори. Това означава, че те разчитат по-малко на заемни средства и повече на собствен капитал. Фирмите, които интензивно използват ИИ, напоследък се обръщат повече към пазарни източници, като например дългови ценни книжа, когато набират дългово финансиране. Тази промяна е особено изразена сред страните, които внедряват ИИ във висок мащаб.
От гледна точка на паричната политика това развитие е важно по два начина. Първо, дълговите ценни книжа обикновено имат по-дълги срокове на падеж, така че тези скорошни възможности за финансиране са по-малко чувствителни към повишаване на лихвените проценти и по-чувствителни към промени, засягащи дългия край на кривата на доходност. Второ, тъй като фирмите, използващи интензивно изкуствен интелект, разчитат по-малко на дълг като цяло, техните инвестиции може да са по-малко чувствителни към канала на паричния поток на паричната политика, отколкото тези на други фирми, когато лихвените проценти се покачват.
Какво липсва в Европа?
Еврозоната отбеляза значителен ръст в патентната активност за изкуствен интелект през последното десетилетие, въпреки че все още изостава от нивата, наблюдавани в Съединените щати. Фирмите и изследователите от еврозоната са активни в много от същите технологични области като своите американски конкуренти, включително машинно обучение, обработка на данни, комуникации и автоматизация на бизнес. Когато икономиката получава положителни новини, свързани с изкуствения интелект, кредитирането на фирмите и инвестициите се увеличават и в двата региона. Положителната реакция на инвестициите към новините, свързани с изкуствения интелект, обаче изглежда по-силна в Съединените щати, отколкото в еврозоната.
Но защо е така? Едно възможно обяснение е, че американските фирми могат по-лесно да превърнат възможностите, свързани с изкуствения интелект, във финансиране и растеж. Това се подкрепя от по-лесния им достъп до рисков капитал, по-дълбоките пазари на акции и по-големия единен пазар като цяло. Същите тези фактори могат да помогнат да се обясни защо някои европейски фирми избират да се преместят в чужбина – често в Съединените щати – където достъпът до капитал и условията за разрастване са по-благоприятни. Същевременно потоците от инвестиционни фондове показват, че инвеститорите от еврозоната влагат все повече пари в американски технологични акции, докато инвестират по-малко в европейски технологични фирми.
Като цяло, появата на изкуствен интелект подчертава значението на завършването на съюза на капиталовите пазари. По-дълбок и по-интегриран европейски капиталов пазар би могъл да помогне на фирмите, интензивно използващи изкуствен интелект, да намерят необходимото им финансиране на всеки етап от растежа. По-добрите капиталови пазари биха могли също да насочат европейските спестявания към европейски иновации. Заедно тези развития биха могли да помогнат на еврозоната да реализира пълния си потенциал и да се възползва от предимствата на революцията в областта на изкуствения интелект.
