Трябва да възстановим доверието към банките, за да създадем мощна европейска финансова система, способна да устои на доминацията на американския и китайския пазар, изтъква колумнистът на Capital.fr* Ален Лемасон, основател на Infofi2000.com…
Липсата на прозрачност около функционирането на банките трябва да бъде преодоляна, защото тя поражда общо недоверие на общественото мнение по отношение на финансовата ситема. Разбирането, че банките предоставят парите е първият пример, внушаващ образа на независимост и могъщество. Това могъщество се засилва от тяхното пренебрежително отношение към риска, тъй като, както ни се казва, те имат увереността, че ще бъдат спасени от държавата, ако им възникнат проблеми. Банките предоставят пари, както пише в учебниците по икономика, но същото правят и централните банки, както редовно повтарят някои икономисти, които определят действията на ЕЦБ от 2015 г. насам като наводняване на пазарите с пари. Независимо дали става въпрос за една и съща валута, човек може да се чуди за съвместното съществуване на два източника и правилата за емитиране от единия или другия.
В теорията се уточнява, че вместо да предоставя заеми от парите на вложителите, банката може да заема и пари, които не притежава и които ще създаде. За да направи това, тя просто прибягва до една счетоводна игра, състояща се в едновременното записване на заем в актива на баланса и фиктивен депозит на същата сума на името на кредитополучателя в пасива, съгласно формулата „заемите правят депозитите“. По-внимателното вникване в процеса показва, че той е твърде нестабилен. Достатъчно е само клиентът-кредитополучател да използва действително кредита, например чрез издаването на чек, който след това ще бъде представен от банката на бенефициента на банката емитент. За да го осребри, тя не разолага с реален депозит, тъй като това е само счетоводна игра. И ще трябва да намери другаде парите, които няма.
Най-простото ще бъде да ги заеме на междубанковия пазар, тоест от друга банка, която в този момент ще има излишна ликвидност. Десетки хиляди такива операции се извършват всеки ден и в края на деня банките с излишък или с дефицит прибягват до сметката си в централната банка. Следователно, когато една банка предоставя кредити, след като е направила играта със записването на пари, е злоупотреба, тъй като парите, действително вкарани в икономиката, ще дойдат от централната банка, ако е необходимо, след компенсиране на междубанковите ликвидности. Някои икономисти описват ситуацията, като въвеждат понятието „пари на централната банка“ – търговските банки задействат трансформацията на парите на централната банка в свои.
Банките и рисковете от морално естество
По-сериозни в това отношение със сигурност са рисковете от морално естество. След кризата с ипотечните кредити, медиите започнаха папагалски да повтарят тази грешна теорема, преподавана в учебниците, според която банките не се колебаят да поемат необосновани рискове, защото знаят, че ще бъдат покрити от държавата в случай на проблем. Тя обаче пренебрегва общите загуби, които понасят в случай на фалит акционерите и управленския персонал, притежатели на акции. Намесата от страна на публичните органи има за цел само да защити вложителите и външните кредитори.
Но най-вече нищо не се казва за истинската същност на намесата на френската държава при високорисковите ипотечни кредити. Масовите заеми, отпуснати тогава на банки, застрашени от фалит поради блокирането на междубанковия пазар далеч не бяха субсидии, тъй като те са напълно възстановени.
Възстановяването на доверието в банките изисква коригиране на погрешните схващания. Това доверие е от съществено значение за получаване на обществена подкрепа за необходимостта от създаване на мощна европейска финансова система, способна да устои на доминацията на американския, а и скоро – на китайския финансов пазар.
*Превод Георги Саулов
