Енергията е основен двигател на човешкото здраве, просперитет и устойчивост. Енергийната политика, ориентирана към човека, трябва да дава приоритет на изобилието, надеждността и непрекъснатото усъвършенстване, вместо да третира потреблението на енергия като нещо, което трябва да бъде нормирано и ограничено, твърди Сион Лайт в текст за блога на Human Progress. С него той представя и книгата си Energy is Life: Why Environmentalism Went Nuclear…
Енергията е толкова дълбоко вплетена в съвременния живот, че лесно забравяме какво всъщност прави за нас. Забелязваме я най-вече когато изчезне — когато лампите угаснат, домовете изстинат и транспортът спре. В тези моменти енергията престава да бъде абстрактен политически въпрос и се превръща в нещо далеч по-основно: оцеляване, възможности и човешко достойнство.
В широкия ход на човешката история напредъкът винаги е вървял ръка за ръка с изобилието от енергия. През по-голямата част от съществуването си хората са живели близо до прага на оцеляването. Продължителността на живота е била кратка, физическият труд — непрекъснат, а дори малки сътресения — като лошо време или слаба реколта — са можели да бъдат опустошителни. Това, което променя тази траектория, не е само моралното пробуждане и по-добрите институции, а достъпът до по-надеждни и по-концентрирани източници на енергия.
Въглищата освобождават обществата от ограниченията на мускулната сила и дървесината. Петролът и природният газ задвижват мобилността, индустрията и съвременното земеделие. Електричеството преобразява домовете, градовете, здравеопазването и комуникациите. Всяка следваща стъпка нагоре по енергийната стълбица прави хората по-здрави, по-богати и по-устойчиви. Енергията е множителят, който позволява човешката изобретателност да се разгърне в мащаб.
Затова енергията никога не бива да се разглежда като просто входящ ресурс или техническа подробност. Тя е основа, върху която се крепят почти всички показатели за човешко благосъстояние. Чистата вода изисква изпомпване и пречистване. Съвременната медицина зависи от охлаждане, стерилизация и прецизна апаратура. Хранителната сигурност разчита на торове, транспорт и хладилно съхранение. Образованието, информацията и икономическите възможности зависят от надеждно електроснабдяване. Там, където енергията е оскъдна, животът е ограничен.
И все пак в днешните дебати за енергията тя често остава на заден план. Обсъжда се основно през призмата на целите за емисии, системните разходи или ограниченията в потреблението. Това са важни съображения, но когато енергийната политика изгуби от поглед за какво служи енергията, тя рискува да се откъсне от човешките нужди — особено нуждите на онези, които имат най-малко.
По света стотици милиони хора все още нямат достъп до надеждно електричество. Милиарди разчитат на традиционна биомаса за готвене, излагайки се на опасно замърсяване на въздуха в закрити пространства. За тези хора въпросът не е дали използването на енергия трябва да бъде намалено, а как достъпът може да бъде разширен безопасно, достъпно и бързо. Да казваш на хора, които готвят на открит огън или учат на светлината на свещ, че напредъкът изисква по-малко енергия, не е сериозно морално предложение.
Дори в богатите държави енергийното изобилие е в основата на социалната стабилност и общественото доверие. Достъпното отопление и охлаждане защитават възрастните и уязвимите. Надеждното електроснабдяване поддържа храните достъпни и веригите за доставки работещи. Когато енергията стане ненадеждна или недостъпна като цена, последиците са незабавни и политически: напрежение в домакинствата, индустриален упадък и обществено недоволство. Това не са странични ефекти; това са сигнали, че нещо съществено за човешкия живот е подкопано.
Това не означава, че екологичните притеснения трябва да бъдат пренебрегнати. Напротив — екологичният напредък исторически е вървял заедно с технологичното развитие и енергийните иновации. По-чистият въздух, по-безопасната вода и намаленото местно замърсяване не са постигнати чрез замразяване на развитието, а чрез подобряване на начина, по който енергията се произвежда и използва.
В дебата за енергийния преход се е появила една грешка: акцент върху недостига в стремежа към цели за нетни нулеви емисии, вместо върху изобилието и устойчивостта. Истинското предизвикателство не е да използваме по-малко енергия, а да изградим енергийни системи, които са по-чисти, по-надеждни и по-изобилни. Недостигът не е климатична стратегия, ограниченията не са план за развитие, а човешкият напредък винаги е идвал от разширяване на възможностите, а не от тяхното стесняване.
Твърде често обществените дебати представят енергията като нещо, което трябва да бъде разпределяно и ограничавано, вместо подобрявано. Тази рамка рискува да превърне енергийната политика в морална игра с нулев резултат, в която комфортът, мобилността или растежът се третират като излишества, а не като постижения. Историята подсказва обратния урок: обществата, които решават проблемите чрез иновации и изобилие, се справят по-добре от онези, които се опитват да управляват упадъка.
Подход, поставящ човека в центъра на енергийната политика, започва с резултатите, а не с абстракциите. Прави ли дадена политика хората по-здрави? Намалява ли бедността? Увеличава ли устойчивостта към сътресения? Разширява ли възможностите през поколения и граници? На тези въпроси е по-трудно да се отговори от поставянето на цели, но именно те имат значение.
Те също така сочат към по-оптимистичен път напред. Инструментите за напредък — като усъвършенстваната ядрена енергия, по-добрите електропреносни мрежи и подобреното съхранение на енергия — са реални и се развиват. Задачата не е да се отстъпва от използването на енергия, а тези инструменти да се внедряват в мащаб, водени от принципа, че енергията съществува, за да служи на човешкия живот.
Енергийната политика, с други думи, е човешка политика. Когато тя успее, хората живеят по-дълго, по-здрави и по-свободни животи. Когато се провали, цената не се измерва само в статистики; тя се измерва в студени домове, тъмни болници и застинали бъдеща.
Ако искаме бъдеще, определяно от човешкия напредък, трябва да започнем с едно просто признание: енергията не е проблем, който трябва да бъде елиминиран. Там, където енергията е оскъдна, благосъстоянието застива или се влошава; там, където енергията е изобилна, хората и планетата могат да просперират. Енергията е живот — и изобилните, надеждни и непрекъснато усъвършенстващи се енергийни системи са сред най-големите двигатели на човешкия разцвет, създавани някога.
