Европа е постигнала глобално лидерство в търговията с услуги, което обаче е поставено на карта заради изоставането й в иновационната активност и инвестициите в ИКТ сферата, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка…
Технологичният прогрес е движеща сила на нова фаза на глобализация. Световната търговия отдавна е доминирана от производствени стоки. И все пак, през последното десетилетие търговията с услуги нараства значително по-бързо, тъй като технологиите продължават да се развиват. Съществува широк консенсус, че това развитие се дължи на намаляването на нетарифните бариери пред търговията с услуги. Преди това доставчиците на услуги в много сектори се сблъскваха с пътни разходи и визови ограничения. Сега, с подобрени комуникационни технологии, повече услуги могат да бъдат предоставяни на място, различно от мястото им на произход.
Анализът потвърждава, че растежът на търговията с услуги се дължи на намаляването на нетарифните търговски бариери. Еврозоната се е възползвала повече от други региони и е силно конкурентоспособна в услугите. Тя обаче е започнала да губи позиции от международните си конкуренти. Нараства опасението, че еврозоната скоро може да се окаже изпреварена, особено в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Необходими са решителни мерки, за да се противодейства на това развитие, да се избегнат стратегически зависимости и да се запази конкурентоспособността.
Намаляване на нетарифните бариери пред търговията с услуги
Що се отнася до традиционната търговия с производствени стоки, фирмите и предприятията са изправени пред добре дефинирани търговски разходи. Например, знаем цената на превоза на контейнер през океана и кои вносни тарифи трябва да бъдат платени. При услугите обаче картината изглежда различна. Търговците не се сблъскват с обичайните пречки, свързани с тарифите. По-скоро нетарифните бариери – като например пътни разходи и визови условия за доставчици на договорни услуги, както и ограничения за трансграничен трансфер на данни – натежават върху бизнеса им. И много от тези бариери са трудни за измерване.
Анализът се справя с това предизвикателство, като бариерите пред търговията с услуги се анализирани с гравитационни модели. В тези модели нетарифните бариери се апроксимират чрез измерване на ефектите от разстоянието и международните граници върху търговските потоци. Анализират се търговските модели от 2012 до 2019 г. за 62 държави, като се отчитат промените в нетарифните търговски бариери във времето и между страните износителки.За по-пълен обхват се симулира и сценарий „какво би станало, ако“, в който се изчислява как би изглеждала търговията с услуги през 2019 г., ако нетарифните търговски бариери бяха останали същите като през 2012 г. За сравнение се прилага същия модел и към търговията с производствени стоки.
Резултатите показват, че намаляването на нетарифните бариери може да обясни увеличението на търговията с услуги. В хипотетичен сценарий, при който нетарифните бариери на всички двустранни търговски потоци останаха на нивото си от 2012 г., износът на услуги би стагнирал, както в еврозоната, така и в световен мащаб. Резултатите се дължат предимно на промени в очакваното въздействие на разстоянието, а не на променящите се ефекти на международните граници.
Тези констатации са в съответствие с идеята, че технологичният прогрес е позволил нарастващ дял от услугите да се предоставят и консумират дистанционно, което ги прави по-търгуеми между държавите. За разлика от това, по-голямата част от дългосрочната тенденция в износа на стоки не може да се обясни с промени в нетарифните бариери.
Данните в различните подсектори подкрепят тези констатации. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) класифицира износа на услуги на такива, които могат да се предоставят дистанционно (като управленско консултиране, финансови услуги и застраховане) и такива, които не могат да се предоставят дистанционно (като транспортни услуги и строителство). Когато това разграничение се приложи към данните, се установява, че износът на услуги, които могат да се предоставят дистанционно, е нараснал по-силно от този, който не може. През 2021 г. първите представляват 48% от износа на услуги от еврозоната (в сравнение с 30% през 2012 г.) и 61% от световния износ на услуги (в сравнение с 47% през 2012 г.).
Конкурентоспособност на еврозоната
Като цяло услугите представляват около една трета от износа на еврозоната. Значителен дял от износа на услуги от еврозоната е в подсектори, които могат да се предоставят дистанционно и по този начин се възползват от намаляването на нетарифните бариери. Най-големият дял идва от други бизнес услуги (25%), като например научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и консултации, следвани от ИКТ (21%), транспорт (14%) и пътувания (13%).
Намаляването на нетарифните бариери пред търговията с услуги изглежда е увеличило износа на еврозоната повече от износа на други региони, което предполага, че еврозоната е била ефективна в приемането на цифрови комуникационни технологии, които улесняват предоставянето на услуги в чужбина. При липсата на глобални промени в нетарифните бариери от 2012 до 2019 г., световният пазарен дял на експортния пазар на услуги на еврозоната би бил под 20% през 2019 г., с 3 процентни пункта по-ниско от наблюдаваните данни.
Благодарение на намаляването на нетарифните бариери, еврозоната е спечелила дялове на световните пазари на услуги през последното десетилетие, въпреки загубата на пазарни дялове в търговията със стоки. Еврозоната е силно конкурентна в услугите, като нейният пазарен дял на експортния пазар надминава този на всички международни конкуренти, включително Съединените щати и Обединеното кралство. Въпреки това, през 2022 и 2023 г., най-скорошните данни, еврозоната губи позиции спрямо международните си конкуренти.
В светлината на това развитие нарастват опасенията, че Европа може да изостане, особено в ИКТ, който е най-бързо развиващият се сектор на услугите в световен мащаб. В този сектор виждаме ясна разлика в производителността в сравнение с международните конкуренти, която едва наскоро започна да се проявява в данните за световния износ. Въпреки значителната загуба на позиции през 2022 и 2023 г., еврозоната все още е световен лидер в износа на ИКТ услуги през 2023 г., с дял от експортния пазар над 25%.
Ако се погледне по-внимателно, представянето на еврозоната на световните пазари на услуги е силно повлияно от Ирландия: с изключение на Ирландия, дялът на експортния пазар на ИКТ услуги на еврозоната е приблизително 10% и е намалял значително през последното десетилетие. Износът на ИКТ услуги на Ирландия също допринася силно за увеличения дял на експортния пазар на еврозоната в общия обем на услугите.
Ирландия се откроява като страна, в която дейностите на мултинационални предприятия, потенциално свързани с преместването на продукти на интелектуална собственост, имат забележимо въздействие върху БВП на еврозоната и неговите компоненти. Емпиричните резултати обаче не са обусловени предимно от Ирландия, което предполага, че повишаването на конкурентоспособността на еврозоната от намаляването на нетарифните бариери не се дължи на дейността на мултинационалните предприятия.
Какво е необходимо за осигуряване на конкурентоспособност
Еврозоната е изправена пред значителни предизвикателства пред конкурентоспособността си в търговията с услуги. Въпреки че изглежда се възползва от намаляването на нетарифните бариери, нейната иновационна активност в най-бързо развиващите се сектори продължава да изостава от тази на международните конкуренти. Според Индекса на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в промишлеността на ЕС за 2024 г., американските фирми са представлявали 70% от световните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на ИКТ, извършени от бизнес сектора през 2023 г. Фирмите от еврозоната са представлявали само 7%. По отношение на телекомуникационните услуги еврозоната е превъзхождала Съединените щати. Тя обаче е изоставала значително по отношение на компютърните услуги и софтуера.
Това може да отразява зависимости от технологии на доставчици извън еврозоната, които са от съществено значение за цифровизацията на икономиката. В бъдеще, намаляването на разликата в разходите за научноизследователска и развойна дейност и насърчаването на иновациите ще бъдат от ключово значение за еврозоната, за да избегне стратегически зависимости и да остане конкурентоспособна, като се възползва от глобалния преход към търговията с услуги и се възползва от напредъка в цифровите технологии.
