След руската инвазия в Украйна въпросът за зависимостта на Европа от газа и най-общо от енергийните суровини излиза на преден план в общeствeните дискусии. Тази криза, към която се прибавя и необходимостта от спешни действия за предотвратяване на климатичните промени, ни припомня, че нашата енергийна система трябва коренно да се промени. Освен това енергийният преход е силно зависим от вноса на метали.
Capital.fr представя анализ на Грег Тимерман, доктор по експериментална физика и изпълнителен директор на изследователския център Zenon Research
Малко е да се каже, че от гледна точка на въглеводородни горива Европа е напълно зависима от вноса. Да започнем с преглед на дела на отделните енергийни източници в нашия енергиен букет. Във Франция почти 65% от произведената енергия е на основата на природен газ (19%) и петрол (45%). През 2019 г. петролът се доставяше главно от Саудитска Арабия (15%), Казахстан (14%), Русия, Алжир и Нигерия – по 12%. В Европейския съюз на петролните продукти се падат 41% от произведената енергия. Този дял практически не се е променил от 1990 г. (44%). На природния газ се падат 22% от произведената енергия.
Тази енергия в голямата си част е внесена от чужбина. Около 61% от енергийното потребление в Европа се покрива от вноса. Този дял непрекъснато нараства от 1990 г., когато е бил 50%. През 2019 г. 97% от петрола, 90% от газа и 23% от въглищата, използвани в Европа са внос.
Лъвският пай се държи от Русия, която доставя 27% от петрола, 41% от газа и 10% от въглищата.Тези цифри показват защо войната в Украйна възражда дискусиите около европейската зависимост от Русия. Тя не е еднаква за всички страни. Във Финландия 94% от природния газ идва от Русия, в Германия делът на руския газ е 50%, а във Франция – 24%. 40% от потреблението на газ се падат на нуждите на бита, следван от индустрията и производството на електроенергия. През 2020 г. 19% от европейската електроенергия е произведена в централи на газ. При петрола 40% от потреблението се пада на автомобилния транспорт.
Задача номер едно е спешното преодоляване на зависимостта от руски газ и петрол
Въпросът за ликвидирането на зависимоста от Русия е ключова тема в европейските дискусии. Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува наскоро план от 10 точки за намаляване с 1/3 на вноса на руски газ до края на годината. Този план съчетава икономии в потреблението, ускоряване на енергийния преход (разкриване на нови реактори на основата на възобновяеми източници, термопомпи), увелачаване на производството на елекроенергия на некарбонова основа – най-вече чрез удължаването на живота на атомните централи, които е предвидено да спрат да функционират през тази година. Например Германия предвижда да спре последните си три реактора през 2022 година. Само че разговорите за атомните централи бяха бързо преустановени с мотиви за технически трудности и високи разходи. Този аргумент е твърде изненадващ, като се имат предвид настоящите цени на електроенергията. Същевременно ЕС обяви на 8 март план за намаляване с 66% на вноса на руски газ, който е много близък с този на МАЕ, дори ако a priori се изключи ядрената енергетика.
Да преосмислим снабдителните вериги
Енергетиката обаче е само един аспект от нашата крайна зависимост от вноса. Ковид кризата разкри сложността на снабдителните вериги, липсата на производствен капацитет в Европа за редица жизненоважни продукти. Развитието на капацитета за възобновяеми производства и електрифицирането на транспорта са необходими за намаляването на потреблението на енергийни суровини. Това обаче изисква значително количество метали. В действителност производството на електроенергия от некарбонови източници изисква повече метали, отколкото от карбонови източници, при това, както от гледна точка на количеството, така – и на разнообразието. Така например нуждите на Европа от литий и кобалт биха могли да се увеличат съответно 60 и 15 пъти до 2050 г. за производството на батерии за електроавтомобили и за съхранение на електроенергия. Европа е много зависима от вноса на първични и обработени суровини. Така 98% от редкоземните метали идват от Китай, 78% от лития – от Чили.
При сегашните темпове на потребление още през следващите десетилетия може да се появи напрежение при потреблението на мед, литий и кобалт, като се има предвид, че инвестициите за техния добив са недостатъчни, за да се отговори на прогнозираното търсене. През 2011 г. Европа публикува списък на металите, наречени „критични“. Критерий за влизането в списъка е значимостта на металите за икономиката (например тяхната незаменимост) и стабилността на логистичната верига, т.е. дали има риск за снабдяването с тях. Списъкът включва 83 метали и суровини, като той периодично се обновява. Последната версия датира от 2020 година. Между 30-те критични метала са кобалт, литий, титан, но към тях се прибавят и въглищата, които са необходими за металургията.
Като разбира добре стратегическото значение на тези метали, Европейската комисия публикува през 2020 г. пътна карта за осигуряване на доставките. Сред най-важните точки са: развиването на по-здрави вериги на стойността, бързо развитие на рециклирането (за да се намали търсенето на първични суровини), засилване на вътрешното производство. По последната точка в Европа има големи резерви (например във Франция за лития), тъй като добивът поставя въпроса за неговата приемливост.
Въпреки необходимостта от спешни действия, не трябва да забравяме, че са ни нужни фундаментални разработки и конкретни действия, за да не бъде нашата енергийна система отново зависима.
Превод Георги Саулов
