Авторът изследва на общинско ниво изборните резултати от юни, 2024 г…
Въведение
На 27-ми октомври за пореден път българските граждани ще гласуват за народни представители, този път за 51-вото Народно събрание. Това се случва след пореден провал на най-големите ни политически формации да се разберат и формират стабилно правителство. От 2021 насам България не е видяла кабинет, който да удържи дори за една година, а за довършване на мандата не би могло да стане и дума, като изборите през октомври ще бъдат седмите поред нередовни парламентарни избори.
Предвид това, страната е изправена пред истинска политическа криза. В продължение на години се редуват да управляват служебни кабинети с краткосрочни мандати и ограничени правомощия и коалиционни правителства, раздирани от борби и разногласия между предполагаемите коалиционни партньори. Когато към тази неспособност за оформяне на постоянна власт с лесно разпознаваеми решаващи играчи прибавим и сериозните скандали, връхлетели всички основни политически формации през последните години, става по-ясно защо както гражданската политическа активност, така и цялостният интерес на народа към изборните процеси отбелязват значителен спад за последните години. На изборите през юни тази година са гласували едва 34% от избирателите, рекордно дъно на изборната активност от падането на комунистическия режим насам. За предстоящите избори изгледите са да станем свидетели на нови анти-рекорди. Въпреки значителния брой избори и изследвания към тях през последните години обаче, много неща за цялостната политическа ситуация и изборните нагласи на българския гласоподавател остават неизяснени.
В исторически план в България рядко са били обстойно представяни гео-пространствените характеристики на избирателните нагласи в страната. В други европейски общества съществуват ясно обособени географски райони, за които се знае, и от експерти, и от по-широката общественост, че имат определени политически нагласи. Мнозинството немци са крайно наясно с националистическите тенденции на бившето ГДР и консервативните такива на най-голямата немска провинция Бавария. Същото се отнася и за Италия, където Тоскана е позната като район със силни леви традиции, докато южните провинции, колективно наричани Mezzogiorno, са известни със слабостта си към популистки движения. Тези разграничения са ключови за всеки, който иска да започне да разбира от политическата обстановка в двете страни.
За България такива ясно определени и разграничени политико-географски характеристики липсват. Вероятно мнозина са наясно, че “гражданите” предпочитат да гласуват за дясно-демократични формации, а жителите на Кърджалийско и Разградско демонстрират силна подкрепа за ДПС. Това обаче не са представи, които могат лесно и убедително да бъдат формулирани като географски характеристики. Може да се наблюдава значителна разлика между избирателските предпочитания на софиянци, пловдивчани, варненци, и бургазлии, а и в самите градове могат да съществуват сериозни различия между отделните квартали. В същото време, ако трябва да се опишат с по-конкретни термини кои части на страната от 30 години гласуват с истинско постоянство за ДПС, се срещат сериозни трудности. Най-краткият начин би бил нещо подобно на не особено звучното “Разградско, Западните Родопи, и части от Търговищко, Силистренско, Русенско, Добричко, Шуменско, Благоевградско, и Смолянско”. Такива понятия са крайно недостатъчни за извеждането на гео-пространствени закономерности на изборните нагласи в България и за тяхното по-нататъшно изследване.
За проучването на подобни закономерности областното ниво е прекалено високо: от само 28 области със средно население около 230 хиляди души трудно биха могли да се изведат конкретни и полезни географски различия и характеристики. Затова този анализ се основава върху данни и карти на общинско ниво. Изследването в този мащаб предлага много по-подробен и обстоен поглед върху обекта за разучаване и позволява разграничаването на отделни райони с конкретни изборни предпочитания. В България има 265 общини със средно население от около 25 хиляди души, представлявайки сравнително голяма и представителна база данни за този анализ.
Достъпното теоретично формулиране на отделни райони, които могат да демонстрират ясно изразени политически нагласи, улеснява задачата на анализатори и експерти да изследват и предсказват изборните предпочитания на населението. От такава формулировка могат да се възползват и политическите партии, особено тези с по-малко ресурси, при изграждането на техните стратегии и изборни кампании. Допълнително извеждането на гео-пространствените закономерности на избирателните нагласи е от полза и за всички избиратели да разпознаят къде се намират те и техните общности в по-голямата картина на българската политика и по-ефективно да разпознават къде и с коя партия са свързани интересите им.
Общи карти и ограничения на анализа
Фигура 1. Карта по общини на партиите с най-много гласове.[1]
Благодарение на качването на избирателните данни от последните избори през юни във формата на таблици, авторът можа да ги обработи и използва за направата на тези представителни карти. Фигури 1 и 2 изобразяват изборните резултати за цялата страна от юни, като всяка община е оцветена с характерния цвят на партията, събрала най-много гласове там. При фигура 1, сложността на представянето приключва тук, с употребата на т.нар. ‘плоски’ цветове. При разглеждане единствено на тази карта, незапознат читател би останал с впечатлението, че в България цари двупартиен режим,[2] съставен от ГЕРБ-СДС от едната страна, и ДПС – от другата. Това съждение няма нищо общо с истината, макар че на тези избори ДПС наистина излезе втора политическа сила. Нещо, което не е представено от този тип обща карта, е че в много общини различни партии събират сериозен процент от гласовете, но ГЕРБ печелят плуралитет от гласовете, което значи, че само те ще бъдат отчетени на тези карти. В немалко общини Възраждане, БСП, ПП-ДБ, и даже ИТН печелят процент от гласовете, по-висок от побеждаващия такъв другаде, но в конкретната община биват победени с минимална разлика. За да се отчете тази пробойна, ще бъде разгледана подробна топлинна карта на цялостните изборни резултати, а в следващи параграфи ще бъдат разгледани партиите и тяхното представяне на отделен принцип, чрез ползването на топлинни карти на индивидуалното партийно представяне.
Както беше разяснено, проектирането с ‘плоски’ цветове не е достатъчно за подробен анализ на разликата в изборните нагласи между общините. Това и осмисля изготвянето на топлинната карта, изобразена във фигура 2. В нея се използват различни оттенъци на даден цвят, за да означат колко добро е било представянето на партията-победителка в съответната община. Следвайки този принцип, колкото по-тъмен е цветът, толкова по-голям процент от гласовете е бил спечелен. Този начин на изобразяване показва обстойно в кои общини съществува силна подкрепа за дадена партия, и в кои общини никоя партия не се радва на особено голяма популярност и побеждаващата формация е взела по-малко от 25% от гласовете.
Съществуват недостатъци при използването и на двете карти в този си формат. Основен проблем е, че не може да бъде предадена на зрителя разликата в гъстотата и, следователно, важността на отделните общини. За пример, във Варненска област общият брой гласове в община Варна е над сто пъти по-висок, отколкото този в община Бяла. Въпреки това във фигури 1 и 2, и двете общини са изобразени по еднакъв начин с приблизително един и същи размер, неподсказвайки с нищо разликата във значимостта на двете общини. Този проблем обаче е трудно преодолим, тъй като, за да е разчетима от всеки, е необходимо картата да запази проекция, която е възможно най-близка до географската действителност. В крайна сметка за нуждите на тази публикация, която има за цел да определи и разграничи обособени райони със специфични изборни нагласи, съставени от много общини, гъстотата в отделните общини е и от второстепенно значение.
Общи изводи
При преглед на Фигура 2 изпъкват няколко характеристики на българската политическа действителност през последните години, а и по-рано. Първо, партията-‘победител’ на тези избори, коалицията ГЕРБ-СДС, вероятно логично печели и най-голям брой гласове в мнозинството общини. Второ, за разлика от ГЕРБ, чиято подкрепа варира значително като размер в спечелените и общини, ДПС се радва на огромна подкрепа в своите, които обаче са по-малко и са силно концентрирани в 3-4 района. И трето, прави впечатление, че, въпреки че за тези избори ПП-ДБ и Възраждане имаха сходно представяне с ДПС в проценти, това не се отразява на тази карта, където и двете партии имат ‘спечелени’ по по-малко от 5 общини.[3] БСП, която получи около половината на гласовете за ПП-ДБ и Възраждане поотделно, в крайна сметка е значително по-добре представена на общите карти и от двете формации, ‘печелейки’ вота в осем общини. По-обстоен анализ на тези три наблюдения ще бъде направен в следващи параграфи, отнасящи се до индивидуалното партийно представяне.
От Фигура 1 веднага изпъква на преден план, че на тези избори България може грубо да бъде пространствено разделена на две основни части: една, подкрепяща ГЕРБ, и друга, подкрепяща ДПС. При по-обстоен преглед на фигура 2 обаче, проличава друго полезно сечение на страната – такова, което демонстрира разликите в конкурентността в самите общини. Ако следваме този параметър, България може да бъде разделена отново на две части.
Първата е сходна по форма на четирилъчна звезда, с приблизителни върхове Белене, София, Смолян, и Бургас. Макар синьото на ГЕРБ да преобладава на картата в този хипотетичен район, светлите му оттенъци подсказват, че ‘победите’ на партията тук далеч не са толкова убедителни, колкото другаде. В голямата част от общините, помещаващи се в очертанията на тази четирилъчка, партията-победител не надвишава 30% от всички гласове за общината. В борбата за тези населени места, ГЕРБ среща сериозно присъствие на всички останали големи формации. Особено националистическите партии Възраждане и Величие виждат много по-голяма подкрепа в този регион, отколкото другаде из страната. За тези формации, както и за популистката ИТН, в четирилъчката се наблюдават и две по-конкретни зони на подкрепа: в околните на Пловдив по-малки общини, и по мислена дъга от Стара Загора и Раднево, през Габрово, до Горна Оряховица.
Четирилъчката на засилена конкурентност в Централна България разделя оставащите части от страната съответно на четири периферни ‘ъглови’ района. И ако звездата с върхове Белене, София, Смолян, Бургас може да бъде определена като изборното бойно поле,[4] където общините биват силно оспорвани от всички партии, то тези периферии представляват сравнително ‘сигурни’ земи[5] за двете основни политически сили от изборите през юни. В голяма част от общините в тези периферии партията-победител взима над 40% от всички гласове в конкретната община. Тук се намират ‘деспотства’ на ДПС, в които партията обикновено печели над 70% от гласовете. По тези периферии и ГЕРБ виждат най-убедителните си представяния като процент на гласовете. Оказва се, че ПП-ДБ и БСП също често следват тази закономерност, като от 8 спечелени общини в този район за двете партии, в 4 от тях формацията-победител взима над 40% от гласовете.
Като изключим етническите ‘клъстери’ на ДПС, убедително обяснение за тази тенденция в рамките и на ‘еднопартийните’ периферии, и на четирилъчната звезда, не може лесно да бъде изведено. Идните избори ще бъдат полезни за потвърждаването или опровержението на това електорално сечение на страната. Авторът очаква, че четирилъчната звезда ще запази своя оспорван характер, но намира за напълно възможно идеята за перифериите като ‘сигурни’ територии да бъде напълно опровергана от резултатите към края на октомври. Такова развитие би станало по-вероятно, ако се окажат верни прогнозите за повишена избирателна активност спрямо предишните избори, което би могло да намали значимостта на ‘редовния’ вот за ДПС и ГЕРБ в тези периферии.
Интересна закономерност възниква при обработването на изборните данни за направата на картите. Може да се направи директно сравнение между резултатите за страната от тези избори и резултатите за областните градове с население под 70,000 души.[6][7] Става ясно, че спечелените гласове в проценти за малките областни градове са изключително близки до тези за цяла България. Само ПП-ДБ и ДПС демонстрират по-сериозни отклонения в представянето си, и в двата случая от най-много 3%. Ще бъде интересно дали резултатите от идните избори ще повторят този модел на гласовите предпочитания в малките областни градове като приблизителна представителна извадка за тези в цялата страна. Ако в края на октомври такъв образец отново е забележим, това би оправдало по-нататъшен анализ по тази линия.
Представяне по влизаща партия
В тази част ще бъде направен анализ на представянето на всяка една партия, влязла в парламента след тези избори, поотделно. За тази цел една по една ще бъдат разгледани топлинни карти на процентите на спечелените гласове от тези партии. След анализа на характеристиките и закономерностите, които тези карти показват, ще бъде отправен поглед към предстоящите избори и какво може да се очаква от тези политически формации като гео-пространствено представяне.
ГЕРБ – СДС
При коалицията ГЕРБ-СДС, ‘победителят’ за изборите през юни, може да се забележи широко разпространена подкрепа из цялата страна, с изключението на ‘клъстерите’ на ДПС. При все това, дори в някои от районите, в които се очаква ДПС да доминират, ГЕРБ имат сравнително значително присъствие, като ГЕРБ успяват да вземат най-много гласове в Разград, областен център на една от областите с най-голямо население от български турци. Действително, ГЕРБ печели най-много гласове и във всички останали областни градове, с изключението на София, където ПП-ДБ надделяват, и Кърджали, и Търговище, където ДПС запазват надмощието си. При все това, областните градове са често и общините, в които ГЕРБ печелят с най-малка разлика от втората политическа сила в местността: в Ямбол партията на Бойко Борисов надделява над Възраждане с по-малко от 2% от гласовете, като имат още подобна преднина спрямо ПП-ДБ в Разград. Отгоре на това, ГЕРБ имат най-добрата подкрепа във всички общини в две области. Във Варна партията отчита едни от най-добрите си успехи с над 40% от гласовете в мнозинството общини в областта. Това изглежда като сравнително нова тенденция, като не се забелязва на картите за изборите през 2017.[8] Интересното е, че в съседните на Варна общини резултатите на ГЕРБ са сравнително по-слаби, което подчертава контраста на тъмно-синьото на областта със значително по-светлите и околности. В Сливен и четирите общини подават най-много гласове за коалицията, макар успехите да не са толкова убедителни, колкото във Варна.
На картата се забелязва и друга интересна закономерност. ГЕРБ-СДС отчита най-големите си успехи в гранични общини: в Симитли и Доспат коалицията има най-голям процент от гласовете от всички останали общини в България. Действително почти целите наземни граници със Сърбия, Северна Македония, Гърция, и Турция, са оцветени поне в умерени, ако не и по-тъмни оттенъци на синьо. Единствено изключение правят районите с предимно българско турско население, които обикновено гласуват за ДПС, както и Болярово, една от последните твърдини на БСП. Този син пояс, който ‘отделя’ България от наземните и съседи, вероятно се дължи на повече от десетилетие градене на връзки и доверие между пограничните общности и ГЕРБ, от първите години на партията във властта.
За идните избори в края на октомври отново се очаква ГЕРБ-СДС да ‘триумфират’ като първа политическа сила, която обаче едва ли ще може да състави кабинет без нов опит за намиране на коалиционни партньори. Все пак съществува вероятност коалицията да успее да усвои някои от гласовете за разцепващите се БСП и ДПС, и да проникне в някои от клъстерите на ДПС, особено този в Северозападна България. Докато по-интересни промени в гео-пространственото измерение не може да се очакват за коалицията, ще бъде интересно дали закономерностите от юни в пограничните райони и Варненска област ще се запазят или ще видят някакво изменение.
Движение за права и свободи (ДПС)
Картата потвърждава, че при Движението за права и свободи са налице познати в България закономерности. Огромното мнозинство от общините, в които наскоро разцепилата се формация получава най-много подкрепа, са населени предимно от малцинствени етнически групи. Районите, обитавани от български турци, помаци и роми, демонстрират широка подкрепа за втората политическа сила от тези избори. На много места тази подкрепа достига огромни мащаби: в немалко от общо спечелените си общини ДПС се отчита с над 75% от всички гласове. Действително успехите в тези части на страната карат други общини, където иначе ДПС печели процент от гласовете завиден за всички други партии, да изглеждат бледи и незначителни на картата. Тук трябва да се отчете, че макар в България да е второ по гласове, Движението за права и свободи е и убедителен победител за гласоподавателите извън страната. Благодарение основно на подкрепата на гласоподавателите в Турция, наскоро разцепилата се формация събира над 30% от гласовете от чужбина, водейки убедително с 12% над втората формация по гласове, коалицията ПП-ДБ.
В България могат да се разпознаят четири основни клъстера на подкрепа за ДПС. Започвайки от североизток в посока, обратна на часовниковата стрелка, те могат да бъдат означени като Делиормански, Родопски, Помашки (Пирински), и Периферно-северозападен клъстер. Съществуват и други места, демонстриращи силна подкрепа за ДПС, но те са сравнително изолирани от други такива центрове и не представляват лесно разпознаваеми региони. Делиорманският и Родопският клъстери съвпадат изцяло с традиционната концентрация на българско-турското население в Източна България, докато общините в Помашкият клъстер се припокриват с районите, обитавани предимно от помаци (или българи мохамедани), но и от български турци.[9] Същевременно, в Периферно-северозападния клъстер, намиращ се в периферията на по-големите населени места в Северозападния район, ДПС печели в тези общини, които имат най-същественото ромско население. При преглед на общинската карта за парламентарните избори през 2017, където този клъстер не присъства, става ясно, че това е по-скорошно развитие в българската политика, като това следва да бъде обект на по-стойностно изследване.
На предстоящите избори се очаква представянето на ДПС да има много по-различен облик от този за изборите през юни. В края на лятото, след раздор между Ахмед Доган и Делян Пеевски, партията се разцепи, и на идните избори ще се явят две партии, претендиращи, че са нейно продължение. Вероятно е в крайна сметка общините, в които Алиансът за права и свободи и ДПС – Ново начало сумарно спечелят най-голям процент от гласовете, да съвпадат до много висока степен с обозначените в този текст четири клъстера. По-неясно е по какъв начин двете формации ще си споделят тези гласове – коя ще вземе надмощие и къде. Вероятно е на картите след изборите през октомври да се забележи разцепление на общините вътре в самите клъстери. Това би дошло като резултат от вземането на страни на основните поддръжници и представители на ДПС, което се предполага, че ще бъде различно от община на община. Интересно ще бъде и дали ще се види и такава мащабна мобилизация на гласоподавателите в Турция, каквато видяхме за изборите през юни. Подадени декларации за желание за участие в изборите от малки населени места в югоизточната съседка не липсват, и ще бъде интересно да се види зад коя от двете враждуващи формации ще се обединят избирателите там. От всички партии явяващи се на идните избори, най-голяма промяна спрямо предишните представяния се очаква именно от Движението за права и свободи.
Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ)
За коалицията Продължаваме промяната – Демократична България основно се забелязва, че картата е предимно бледа. Това е тъй като представянето на формацията в две общини, където са спечелени около половината от всички гласове, контрастира с бройката спечелени гласове в мнозинството останали местности, която не надвишава 12-15% от всички гласове. Интересното е, че общините Грамада и Хитрино, където ПП-ДБ виждат най-големите си успехи като процент с по около 50% от гласовете, са от провинциален характер с малки населени места. Това силно противоречи на широкоразпространената обществена представа за средния гласоподавател за ПП-ДБ, който е от среден или голям град и типично със завършено висше образование. Още по-силно впечатление прави представянето на коалицията в тези две ‘аграрни’ общини, когато се отбележи, че в никоя друга община от такъв тип формацията не вижда успехи, дори съпоставими с тези в Грамада и Хитрино. Репортажи на тази тема отнасящи се до по-ранни избори, когато жителите на двете общини отново демонстрират силна подкрепа за ‘градската десница’, посочват, че тази подкрепа може да бъде обяснена от голямото влияние на видни представители на формацията сред местните населения.[10][11]
Въпреки особеното си представяне в Грамада и Хитрино, коалицията цялостно запазва ‘гражданската’ си идентичност и печели най-много подкрепа именно от най-големите български градове, и особено от София. Действително, единствената област, в която формацията печели повече гласове от всички останали партии, е София-град. В повечето други райони обаче, може да се наблюдава цялостен избирателски отлив от ПП-ДБ. Все пак се отличават някои общини с по-широка подкрепа за коалицията: в Смолянска област около общините Неделино и Златоград и по Черноморието, следвайки мислена линия от Бургас до Бяла. Може би по-изненадващо, в община Разград ПП-ДБ имат по-добри резултати, отколкото в който и да е друг областен град, с изключението на столицата. Освен това, ‘градската десница’ отново получава широка подкрепа от гласоподавателите извън страната, като избирателите в мнозинството страни в чужбина подават най-много гласове именно за коалицията.
Изследванията за идните избори показват умерено подобрение за позицията на ПП-ДБ спрямо изборите от юни, на фона на очакваната още по-малка избирателна активност. За партията може да се очаква, че ще запази засилената си подкрепа в София, другите големи градове, както и общините Грамада и Хитрино. Интересното тук ще бъде откъде коалицията ще вземе новите гласове, които й се прогнозират: дали ще бъде допълнително във вече силните и райони, или ще дойдат от другаде.
Възраждане
Основният извод, който може да се направи от фигура 8, е че, след шест изборни цикъла на израстване, Възраждане вече изглежда силно укрепена. Широката подкрепа за формацията на Костадин Костадинов из цялата страна, демонстрирана от картата, подсказва за увеличаващата се нейна роля в българската политика – развитие, притеснително за мнозина. Истината е, че макар да са далеч от често заявяваните си амбиции да бъдат първа политическа сила, Костадинов и неговата партия вече са явен претендент за ролята на основна опозиция. Това съждение е подплатено от даденото им избирателско доверие. Широко разпространено и сравнително равномерно по мащаб, това доверие оцветява страната в оттенък на тъмно зелено, заобикаляйки клъстерите на ДПС. Все пак това, че партията не печели повече от 25% от гласовете в никоя община сочи към сравнителната й младост. По-значително, това демонстрира липса на уважавани местни кадри и влиятелни поддръжници, които да печелят в общините си за Възраждане мнозинството гласове, с какъвто тип отношения се ползват ГЕРБ, ДПС, БСП, и, както предишната част от текста демонстрира, ПП-ДБ.
Няколко географски особености могат да се отбележат при преглед на топлинната карта. Първо, най-голяма подкрепа за Възраждане се забелязва в Централна България, влизаща в границите на ‘четирилъчката на засилената конкурентност’, и централните части на Западна България, в Кюстендилско, Пернишко, и Софийско. Второ, партията има сравнително хомогенни резултати в общините предимно населени от етнически българи: обикновено между 12% и 18% от гласовете. Тази тенденция се запазва и в чужбина, където Възраждане печелят процент от гласовете, близък до крайния им резултат в България. И трето, съществуват няколко изключения от това общо наблюдение. Най-голяма подкрепа за Възраждане се забелязва в малките общини в местността на Златишко-Пирдопската котловина, в Бяла, Варненска област, и в Белене, където избирателите навярно отдават по-голяма важност на заявената политика на партиите относно изграждането на АЕЦ в тяхната община. Съществуват и други изключения от третата изброена географска особеност, но в обратната посока. Възраждане не успява да се утвърди в няколко местности, населени предимно от етнически българи. Това са Пиринска Македония и части от Варненска област, където партията среща значителна конкуренция от други националистически формации, съответно ВМРО и Величие, и около дузина общини в Северозападна България по мислена дъга от Кула през Вълчедръм до Тетевен, където се намират Периферно-северозападният клъстер на ДПС и няколко общини със силно изразена подкрепа за ГЕРБ.
За Възраждане не се очакват големи промени на идните избори. Изглежда, че значимостта на войната в Украйна, и особено на ваксинацията срещу коронавируса, като основни политически теми намалява за българския избирател. Това оказва влияние върху доскоро възходящата инерция на Възраждане, и ще бъде интересно дали ще доведе до спад на подкрепата за партията из страната, или Костадин Костадинов и формацията му ще успеят да запазят ‘завоеванията’ си.
БСП за България
Резултатите за тези избори могат да се възприемат като поредното свидетелство за низходящото развитие на Българската социалистическа партия, една от основните партии за 35-те години партийна демокрация у нас. Формацията, която неизменно е член на всяко Народно събрание от 1989 насам, получава все по-малко подкрепа от българския избирател за последната поредица избори. Ако през 2017 БСП взима най-голям процент гласове в около половината общини в България, то през 2024, отдавна вече загубила позицията си на основна опозиция на ГЕРБ, формацията разполага с няколко ‘острова’ от по-страстна подкрепа, основно общини с изразен ‘аграрен’ характер. Дори тези острови обаче, вероятно гласуват за лявата партия повече заради популярността и влиянието на нейни представители в местната власт, отколкото заради цялостна идеологическа подкрепа за програмата ѝ. В седем от осемте общини, в които БСП печели най-много гласове от всички партии за тези избори, кметът на общината членува в партията. БСП разполага с по-явни зона на подкрепа в Югоизточна България, и особено в Ямболска област, и в покрайнините на Пловдивска област, където подкрепата за лявата формация обаче не е толкова изразена. БСП може да се похвали и с отявлената подкрепа на най-малката българска община според преброяването от 2021, Трекляно, с население от малко над 400 души.
Ако представянето на тези избори предвид историята на партията не е впечатляващо, то за идните такива се очертава резултатите да не са по-различни. Въпреки конкуренцията за гласове от други леви политически формации и разцеплението в самата партия след изключването на доскорошния й председател Корнелия Нинова, изследванията прогнозират представяне за БСП сходно с това за изборите от юни – около 7% от всички гласове. Предвид тези очаквания е малко вероятно и да се забележат значителни промени на картата на общинско ниво.
Има такъв народ
На изборите през юни ИТН успява да се утвърди отново като парламентарна формация след кратко отсъствие през 48-то Народно събрание и трудно завръщане с 4.1% от гласовете на изборите през април 2023 г. Партията подобрява резултата от онези избори с 2%, ползвайки се от широка подкрепа из цялата страна. Това демонстрира, че още има апетит сред българските гласоподаватели за проекта на Слави Трифонов, въпреки значителния спад в подкрепа спрямо първите няколко изборни кампании, на които партията участва.
При ИТН, както при Възраждане и Величие, са забележими очертанията на четирилъчката на засилена конкурентност, като в тях се забелязва сравнително равномерно оцветяване на общините с мек син оттенък, с изключението на няколко общини в Плевенско, откъдето идва самият основател на партията. Също като при Възраждане обаче, силни представяния в централната част на Западна България размиват тези граници откъм върха на звездата при София. На картата се разпознава също и стабилна подкрепа за партията от областните центрове, като дори в областите, в които партията няма голяма подкрепа, тя се справя по-добре от средното за областта в общината на областния град. Прави впечатление контрастът между оттенъка на община Тополовград, където ИТН записват най-добрия си резултат като проценти, и останалите части на страната. Дори в другите общини, изразяващи най-голяма подкрепа за ИТН, процентът гласове за партията е с повече от 8% по-нисък от този в Тополовград. Както се наблюдава и другаде, това е благодарение на влиятелна местна личност, подкрепяща партията, като в този случай това е общинският кмет, който в борбата за четвъртия си мандат през 2023 г. участва като кандидат на ИТН.
ПП Величие
‘Феноменът’ на изборите през юни, ПП Величие, е и най-малката формация в 50-ото Народно събрание. Националистическата формация отчита много по-локализирани резултати от останалите основни популистки и националистически партии, които често имат сравнително равномерна подкрепа от област на област. Подобно на ИТН, това е формация, която черпи значителна подкрепа от областните градове, като в случая на Величие във всички област представянето на партията в областния град е равно или по-високо от средното за при Величие са най-разпознаваеми и очертанията на четирилъчката на засилената конкурентност Белене-София-Смолян-Бургас, макар значителна част от подкрепата за партията да идва извън звездата. При съпоставка с другата националистическа парламентарна формация, Възраждане, става ясно обаче, че Величие получава много по-ниска подкрепа в централните части на Западна България, отколкото формацията на Костадин Костадинов. Интересно е да се отбележи, че процентът от гласовете за Величие от извън страната е по-висок с около 3.5% от средния за партията на тези избори.
Могат да се наблюдават няколко основни зони на по-засилена подкрепа за Величие. Подобно на ИТН и Възраждане, при партията на Ивелин Михайлов се открояват околните на Пловдив малки общини и общините по дъгата Стара Загора-Горна Оряховица, като местности, където формацията има по-висок процент на гласове. Освен това засилена подкрепа се наблюдава по южното Черноморие, в общините Поморие и Несебър и в по-малка степен, околностите им. Общината, демонстрираща най-голяма подкрепа за формацията обаче логично е Ветрино, където се намират вече добре познатото село Неофит Рилски и помещаващия се там Исторически парк на Ивелин Михайлов.
След разцепленията и скандалите в самата партия, на идните избори се очаква тя да има значително по-нисък резултат спрямо предишните. Все пак, противно на първоначалните прогнози на мнозина, скорошните изследвания на избирателските нагласи дават на Величие процент от гласовете, който, в рамките на допустимата грешка на агенциите, е способен отново да вкара партията в парламента. При положение обаче, че резултатът вероятно ще бъде по-нисък от предните избори, ще бъде интересно да се види как ще се измени топлинната карта на представянето на партията.
Обобщение
В разбирането ни за днешната българска политика и нейните характеристики липсва ясно обособено гео-пространствено измерение. С анализа, извършен в този документ и основан на изработените топлинни карти на общинско ниво за изборните резултати от юни, са изведени няколко основни географски закономерности на избирателските нагласи в страната. Основна е идеята за четирилъчката Белене-София-Смолян-Бургас, в която може да се наблюдава засилена конкурентност между политическите формации и по-добро представяне на популистките и националистическите формации. Наблюдава се, че тази четирилъчна звезда разделя остатъка от България на четири ниско-конкурентни периферии, в които на ниво община една партия много често печели най-много гласове с голяма разлика спрямо нейните местни конкуренти. Идеята за тези периферии е допълнително развита с концепцията за четирите гласоподавателски клъстера на ДПС, които се помещават съответно във всяка една от четирите ‘еднопартийни’ периферии. Допълнително се извежда възможността представянето на партиите в общините на малките областни градове да може да бъде разглеждано като представителна извадка за цялостните резултати, като се отбелязват и тенденциите за някои формации да бъдат необичайно по-подкрепяни като процент в общините на областните градове спрямо прилежащите им общини. Извеждат се и разнообразие от други по-конкретни тенденции относно избирателските нагласи спрямо индивидуални партии.
Изследването доказва, че в България са налице конкретни, наблюдаеми, и измерими гео-пространствени закономерности в избирателските нагласи. Съществува проблем, че базата данни, на която тези извлечени тенденции са основани, е ограничена, като анализът стъпва основно на резултатите от изборите през юни, 2024 г., изобразени върху самите карти. Освен това, изследването използва подобни карти на общинско ниво от парламентарните избори от 2017 г., за сравнение с изведените закономерности относно ГЕРБ-СДС, ДПС, и БСП. При все това, безспорно е, че данни от 2 парламентарни избори, разделени от повече от 7 години, не е достатъчно за доказването на действителното съществуване на изведените закономерности. Резултатите от идните избори на 27-ми октомври и тяхното обработване ще помогнат с този проблем, като могат или да оборят, или допълнително да свидетелстват за валидността на заключенията на този анализ. Дори тогава обаче, има нужда от допълнителни изследвания по въпроса на гео-пространствените характеристики на избирателските нагласи, за да могат да бъдат подплатени изведените закономерности с доказателства от различни типове.
[1] За изработването на всички карти са използвани отворените данни на ЦИК.
[2] Политическо статукво, при което има само две основни партии с реалистични амбиции за власт, понякога заобиколени от по-малки потенциални коалиционни партньори.
[3] На картите 23-ти, 24-ти и 25-ти МИР са изобразени на мястото на област София-град, тъй като това дава една идея по-подробен поглед на изборните нагласи в столицата. Строго казано това не са самостоятелни общини, а избирателни райони, помещаващи се изцяло на територията на Столична община.
[4] Подобно на термина ‘battleground state’ в американския политически жаргон.
[5] Подобно на термина ‘safe state’, отново в този жаргон.
[6] По низходящ ред на големина, това са Велико Търново, Враца, Габрово, Кърджали, Видин, Кюстендил, Търговище, Монтана, Силистра, Разград, Ловеч, и Смолян. По нови данни Хасково и Ямбол вече покриват поставения критерий от това изследване за ‘малък областен град’. При все това, двата града имат население съвсем малко под 70,000 души и не са включени в тази статистика.
[7] За сравнението се разглеждат изборните резултати от целите общини, прилежащи към тези градове. За някои по-големи общини това включва и известна бройка населени места около самите градове, предимно села.
[8] Картите са от “Как гласуваха българските общини”, infograf.bg, извлечена на 18.10.2024.
[9] Сведенията за етническата принадлежност, както и населението, на общините са взети от картите на “265 истории за икономика: инициатива на Институт за пазарна икономика”, последно извлечени на 20.10.2024.
[10] За Грамада: “Видинската община Грамада – отново “крепост” на ПП-ДБ, коалицията печели изборите там с мнозинство. Каква е схемата,” от pik.bg, извлечено на 17.10.2024.
[11] За Хитрино: “От ГЕРБ през ДБ до ПП – как Хитрино си избра различна партия на трите вота,” от Offnews.bg, извлечено на 17.10.2024.
