Новият брой на списанието Finance & Development Magazine, подкрепяно от Международния валутен фонд, е посветен на таланта и как той подхранва растежа. Статията от този брой, която публикуваме със съкращения, анализира откриването на таланта и неговото развиване…
Преди да стане един от най-великите математици в историята, Шриниваса Рамануджан е бил млад чиновник в южния индийски пристанищен град Мадрас. Без официално образование в колеж, той прекарва свободното си време в драскане на странни, но красиви математически формули в тетрадки. През 1913 г., надявайки се някой да го приеме на сериозно, той пише писмо до Г. Х. Харди, топ математик в Кеймбриджкия университет.
„Местните математици не са в състояние да ме разберат“, пише Рамануджан, споделяйки страници, пълни с неговите идеи за теорията на числата и безкрайните редове. Първоначално Харди не е сигурен какво да прави с това. Но скоро осъзнава, че вижда към гений. Харди води Рамануджан в Кеймбридж, където идеите му полетяват. Тяхното партньорство трансформира математиката и поставя основата за пробиви в области като криптографията и компютърните науки и дори в разбирането на черните дупки.
Историята на Рамануджан повдига три ключови въпроса. Как можем да идентифицираме таланта? От каква подкрепа се нуждаят брилянтните умове, за да процъфтяват? И каква е цената за обществото, когато талантът се пропилява?
Едно нововъзникващо поле, икономиката на таланта, търси отговори на тези въпроси. Целта е да се предостави пътна карта за стимулиране на иновациите и отключване на напредъка при най-трудните предизвикателства в света, от изменението на климата до общественото здраве.
Определяме таланта като способността за ефективно решаване на нови проблеми в късните тийнейджърски години на човек. Талантът се формира както от вродени способности, така и от натрупано обучение. Проличава в това колко бързо хората разбират математиката или науката, колко естествено се захващат с предизвикателствата, колко креативно прилагат знанията в непознати ситуации и как упорстват, докато стигнат до решения.
Търсене на талант
Историята показва как един необикновен индивид може да трансформира цяла област – от постиженията на физиката на Алберт Айнщайн, проправящи пътя за ядрената енергия, до създаването на ваксината срещу полиомиелит от Джонас Солк. По-общо казано, разпределението на таланти може да подпомогне икономическия растеж, както твърди икономистът Уилям Баумол в работата си върху продуктивното и непродуктивното предприемачество. Кевин Мърфи, Андрей Шлейфер и Робърт Вишни показват, че растежът зависи от разпределението на талантите. Нациите процъфтяват, когато най-ярките им умове станат изследователи, инженери или предприемачи, а не когато изразходват таланта си в намиране на начини за манипулиране на финансови и правни системи.
Но първо техният талант трябва да бъде открит и развит – област, на която икономистите традиционно обръщат по-малко внимание. Нашето сляпо петно означава, че не знаем какви политики могат да помогнат на обещаващите хора да реализират своя потенциал. Дори в страните с по-високи доходи стандартизираните тестове и строгите учебни програми могат да пренебрегнат нетрадиционните мислители.
Твърде обичайно е преждевременно развито дете да бъде отхвърлено като разрушително или семейство в отдалечен регион да няма представа, че изобщо съществуват ресурси за напреднало обучение. Проучванията в областта на психологията също така разкриват, че някои деца показват „преждевременен талант“ отрано, но искрата им може да изгасне без специализирано наставничество, интелектуално стимулиране и подкрепящи групи от връстници.
Съществува и разбираема загриженост, че фокусирането върху малка група е елитарно. Но широките политики не са непременно в противоречие с целевите програми. Точно както изграждането на футболни игрища във всеки квартал улеснява намирането на следващия Пеле, инвестициите в обществени блага като всеобщо образование и здравеопазване повишават икономическите перспективи за всички.
Целенасочената подкрепа за млади гении може да допълни тези усилия и да отключи огромен напредък на сравнително ниска цена, като гарантира, че умовете с изключителен потенциал няма да останат неразкрити или недостатъчно използвани. Както ни напомня случаят на Рамануджан, пренебрегването дори на един такъв индивид може да означава жертване на прозрения, които трансформират цели области.
Това, което знаем
Добре установено е, че талантът има тенденция да се проявява в тийнейджърските години или по-рано, нещо, което можем да видим при носителите на една от най-добрите награди по математика. Половината от носителите на медала на Филдс преди това са се състезавали в Международната математическа олимпиада (IMO), състезание за ученици от гимназията само с няколкостотин участници годишно.
Значението на поддържащата среда също е ясно. Наставничеството, финансовата подкрепа и ангажирането с връстници могат да превърнат изолирано чудо в електроцентрала на иновациите. Икономисти като Алекс Бел и колеги са показали, че децата на притежателите на патенти са склонни сами да стават изобретатели.
Нашите собствени изследвания показват, че медалистите на IMO от страни с ниски доходи е по-малко вероятно да произвеждат влиятелни изследвания, може би защото нямат достъп до най-добрите университети или по-общо до институционална подкрепа и глобални мрежи. Тези констатации показват, че дори силните природни способности не са достатъчни, ако един млад човек е изправен пред финансови и географски бариери.
Ясно е, че продължават да съществуват големи пропуски в откриването на потенциални таланти в световен мащаб. Около 90 процента от младите хора живеят в развиващите се икономики, но хората, родени в Съединените щати, Европа и Япония, печелят огромното мнозинство от Нобеловите награди по химия, физика и биология.
Докато множество фактори могат да допринесат за това несъответствие, развиващите се икономики често не успяват да идентифицират най-добрите таланти на ранен етап. Например Африка е произвела само трима златни медалисти на IMO, в сравнение с 86 за Румъния. Но има обнадеждаващи признаци. Чрез подобряване на своите програми за откриване на таланти и обучение, Индия завърши на четвърто място сред повече от 100 страни на миналогодишната IMO, забележителен скок от 52-ро място през 2017 г. Страната осъществи подобна трансформация и в шаха.
И накрая, миграционните политики, които насърчават циркулацията на мозъка, могат да помогнат както на изпращащите, така и на приемащите страни. Интелигентните студенти, които се местят в чужбина, често достигат по-големи висоти, но родните страни се притесняват да не загубят най-добрите си умове. В богатите страни опасенията относно имиграцията могат да направят по-трудно за чуждестранните таланти да си осигурят визи.
Но хората, които учат и обучават в чужбина и по-късно се връщат в своя регион на произход или остават свързани чрез глобални мрежи, са от съществено значение за разпространението на идеи и технологии през границите. Те стартират бизнес, който привлича чуждестранни инвестиции, създава работни места и предоставя основни услуги у дома. Активирането на този двупосочен поток изисква гъвкави политики и институции, които насърчават движението на знания и позволяват на хората да пътуват свободно напред-назад.
Това, което не знаем
Въпреки тези прозрения са необходими допълнителни изследвания за идентифициране, подхранване и разбиране на въздействието на таланта върху иновациите и икономическия растеж. Дори в развитите икономики е трудно да се открие необикновена способност, която не съответства на конвенционалните мерки. Стандартизираните тестове може да пропуснат творческото мислене и учениците от отдалечени или непривилегировани региони може изобщо да не ги вземат.
Някои образователни експерти се чудят дали нововъзникващите технологии – като инструменти за изкуствен интелект, които анализират работата на ученика – биха могли по-добре да идентифицират скрития потенциал. И все пак все още ни липсват солидни доказателства за това как да мащабираме такива методи или да избягваме пристрастия, които предпочитат добре свързани или богати кандидати.
Откриването на надарени ученици е една стъпка. Осигуряването на растежа им е друго. Въпреки че има изобилие от изследвания върху образователните стратегии, много по-малко се знае за тяхното използване при ученици с високи способности, които може да учат по различен начин.
Специализираните гимназии с напреднали учебни програми, висококвалифицирани учители и напреднали връстници ли са най-добрият начин да помогнете на обещаващите ученици да бъдат отлични? Може ли дистанционното обучение да работи за обещаващи студенти без достъп до висококвалифицирани учители на местно ниво? Колко полезни са бързите стимули – като шестседмични интензивни програми – за насърчаване на ученето и оформяне на кариерни стремежи за такива ученици? Каква е възвръщаемостта от тези интервенции по отношение на резултатите от кариерата и приноса към обществото?
Въпреки че анекдотичните разкази предполагат, че шепа талантливи личности могат да стимулират огромен напредък, как точно се развива това остава недостатъчно проучено. Кои области, извън обичайните заподозрени в технологиите, науката и изкуството, се възползват най-много от намирането и развитието на изключителни способности? Трябва ли правителствата да стимулират висшите умове да се справят със социални предизвикателства като общественото здраве? Изследователите на иновациите често се борят да измерят дългосрочните ефекти от единичен пробив или множество пробиви от една лаборатория.
….
Човешкият блясък се появява във всяка част на земното кълбо. Като се научим как да идентифицираме, подхранваме и овластяваме този дар, можем да трансформираме индивидуалните животи и да влеем нова енергия в иновациите като цяло. Независимо дали следващият скок идва във възобновяемата енергия, биомедицинските технологии или непредвидена област, той може да произхожда от някой, когото все още не познаваме.
Както Харди каза за Рамануджан, „дължа му повече, отколкото на всеки друг“ – вечно напомняне за трансформиращата сила на реализирания талант. Икономиката на таланта е посветена на намирането на начини да се гарантира, че такива индивиди получават шанса да решават проблеми по начини, които са от полза за всички нас.
