Икономика на туризма: Банско показва, че може

Екип* на Института за пазарна икономика е подготвил анализ за икономическите перспективи пред община Банско. Той представя актуална картина на икономическото развитие на община Банско, като се съсредоточава върху конкурентоспособността на местната икономика и потенциала на човешкия капитал.
Направен е преглед на развитието на отделните сектори на икономиката след
пандемията и е оценен ефекта върху търсенето от възстановяването след пандемията и „изглаждането“ на сезонността на туристическия поток. Икономиката на Банско е представена в сравнителен план спрямо други сходни по профил общини и са изведени основните перспективи за развитие. Публикуваме резюмирани основните изводи и послания от този анализ…

Ръст след пандемията

✓ Настоящият етап на развитие на икономиката на Банско започва с концесионирането на ски зоната. Към момента зоната и всички съпътстващи дейности допринасят за приблизително 36% от нетните приходи на предприятията, 43% от работните места и 53% от добавена стойност в икономиката на община Банско.

✓ Икономиката на община Банско отчита солиден ръст след пандемията. Той е почти изключително следствие в развитието на туризма и „индустрията на гостоприемството“. През 2023 г. приходите от продажби на местните предприятия са в размер на 545 млн. лв., а добавената стойност достига 144 млн. лв. Развитието в последните години е следствие на възстановяването на социалната динамика и туризма и съответно на силните показатели в хотелите и ресторантите, включително и благодарение на разнообразяването на гостоприемството на общината с четири-сезонни инициативи и инвестиции в култура, спорт, СПА (в град Добринище)2 и развлечения.

✓ Имотният пазар в община Банско се развива бурно в последните години. Общата стойност на сделките в общината, оценена на база платения данък в местния бюджет, достига 175 млн. лв. през 2024 г. Община Банско е сред лидерите в страната по показателя приходи от данък върху възмездното придобиване на имущество на човек от населението.

✓ Туризмът в Банско е възстановен, намира се във фаза на подем и има потенциал за развитие при определени условия, включително при актуализирането и провеждането на политики и мероприятия, в това число актуализиране на разрешителни и други процедури от страна на държавата.

Водеща роля на туризма

✓ Икономиката на община Банско има силно изразен туристически профил. Туристическият и развлекателният сектор създават над половината от добавената стойност в местната икономика – хотелите и ресторантите носят 32,2% от добавената стойност на нефинансовите предприятия в общината, а други 20,7% се формират в сферата на културата, спорта и развлеченията.

✓ За България като цяло през 2023 и 2024 г. добавената стойност в хотелиерството и ресторантьорството е около 7% от БВП. Иначе казано, за Банско този показател е над четири пъти по-висок.

Възстановяване на туризма и ефект върху търсенето

✓ През 2024 г. в община Банско се отчитат 314 хил. пренощували лица, които са реализирали 869 хил. нощувки в местните хотели. Чужденците имат значим принос: 45% от туристите (пренощувалите лица) и 54% от нощувките са на чуждестранни граждани. Като се отчетат и данните за туристите в малките места за настаняване и къщи за гости (под 10 легла), броят на реализираните нощувки минава границата от 1 млн. нощувки в рамките на 2024 г.

✓ Туристическият поток към Банско създава допълнително търсене в местната икономика в размер на 200-220 млн. лв. Данните за 2024 г. показват над 84 млн. лв. разходи за нощувки в хотелите в общината, към които следва да се добавят 120-140 млн. лв. насочени към местните ресторанти, търговски обекти, културата и спорта, в т.ч. ски зоната, както и туроператори и транспортни фирми.

Предизвикателства пред промишлеността и ръст на бизнес услугите

✓ Естествен процес през последните две десетилетия е, че приносът на промишлеността в местната икономика постоянно отстъпва място на туризма и услугите (без загуба на доход за икономиката на Банско или страната). Общо 65-70 компании от преработващата промишленост оперират в община Банско, като приходите от продажби са в размер на 43,5 млн. лв. Броят на наетите в индустрията се свива след пандемията, като през 2023 г. промишлените предприятия дават работа на близо 470 души, основно в производството на електроника и механични конструкции, както и в мебелния бранш.

✓ Секторът на бизнес услугите в община Банско отчита положително развитие в последните години. Приходите на компаниите в транспорта достигат 20,1 млн. лв. през 2023 г., което е два пъти над нивото на приходите в периода 2019-2021 г. Този мащаб на положителната динамика напълно съответства на ръста на приходите от туризъм и гостоприемство. Професионалните и административните дейности отчитат сериозен подем, като през 2023 г. приходите на компаниите достигат 11,5 млн. лв.

✓ Официално наетите лица в дигиталния сектор в общината са малко на брой (20 души), но трябва да се отчита, че Банско се позиционира като добра дестинация за т. нар. „дигитални номади“, тоест хора, които работят онлайн и избират Банско, без реално да присъстват в статистиката за пазара на труда. „Номадите“ и хората и семействата, придобили имоти и прекарващи свободно време в общината са едно от свидетелствата за добрата комуникационна свързаност на цялата долина.

Ръст на населението и добра образователна структура

✓ През 2024 г. населението на община Банско достига 13 525 души. Банско е една от малкото общини в България, в които в дълъг период демографските тенденции са положителни. Последното е провокирано от притока на население и положителната миграция към общината, която успява да неутрализира негативният естествен прираст на населението, характерен за цялата страна.

✓ Банско се характеризира с относително висок дял на населението в трудоспособна възраст. Сред значителните предимства на местната икономика е добрата образователна структура на населението, като в групата на 25-44 годишните около 40% от хората са с висше образование, а почти всички останали са със средно или професионално образование.

✓ Ръстът на населението на общината е следствие на инвестициите в туризма. Но процесът става видим и вероятно необратим приблизително 10 години след началото на развитието на ски зоната и планинския туризъм.

Повече работни места и ръст на възнагражденията

✓ Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в община Банско достига над 5 хил. души през 2023 г., като след пандемията се наблюдава устойчив ръст на работните места. Наетите в обществения сектор са около 900 души, докато в частния сектор работят над 4,1 хил. души. Над половината от всички наети в частния сектор работят в сферата на туризма – над 1,6 хил. в хотелите и ресторантите и над 500 в културата, спорта и развлеченията.

✓ Средната брутна месечна заплата на всички наети в икономиката на община Банско достига 1 353 лв. през 2023 г., като средната заплата в обществения сектор достига 1 816 лв., а тази в частния сектор – 1 251 лв. Годишният темп на нарастване на възнагражденията в икономиката на Банско остава на нива 16-18% през 2023 и 2024 г. Изчисленията на ИПИ показват, че през 2024 г. средната брутна заплата в рамките на община Банско достига 1 570 лв.

Пространствено развитие и конкурентоспособност

✓ Банско има значима роля за българската икономика по отношение на допълнителното търсене, провокирано от туризма, както и най-висок принос в националната икономика по отношение на зимния туризъм, който в голяма степен е концентриран в общината.

✓ Общината концентрира 3,5% от пренощувалите лица в местата за настаняване в страната през 2024 г. През зимните месеци приносът на Банско към националната икономика е чувствително по-висок, като през февруари 2024 г. в рамките на общината се отчитат 9,4% от пренощувалите лица и 13,9% от реализираните нощувки в страната.

✓ В икономически план град Банско доминира общинската икономика. Прегледът на компаниите, в т.ч. развитието на туризма и свързаните сектори, показва, че град Банско в огромна степен формира икономическите показатели на общината. Това се подкрепя и от данните за приходите в общинския бюджет, които се формират почти изцяло от град Банско.

*Петър Ганев и Адриан Николов. Научен редактор на доклада e Лъчезар Богданов. Вариант на анализа преди окончателна редакция е обсъден, освен с другите сътрудници на Института, така и с Александър Шопов, Благой Крушаров, Георги Парлапанов и Красен Станчев, който участва и в разработването на методологията на анализа.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"