Коментарът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
След едни от най-масовите протести в новата демократична история на България за пореден път страната е без правителство. Това разбира се означава, че след няколко месеца политическите партии отново ще се надпреварват за гласовете на гражданите. За разлика от предишната поредица от избори обаче, този път изглежда, че основната тема на съревнование е ясна – данъците, фискалната политика и по-общо визията за развитие на икономиката на страната.
Редно е да напомним как започна поредицата от протести – с внасянето на проекта за бюджет за 2026 г. стана ясно, че правителството планира да увеличи значително данъчната тежест върху работещите и бизнеса, включително чрез повишаване на вноската за пенсия в НОИ, значително покачване на максималния осигурителен доход и удвояване на данък дивидент. От голямо значение бяха и новите административни изисквания към софтуерите за управление на продажби, както и новата минимална заплата. Големите увеличения на заплатите в някои бюджетни системи – струващи милиарди, но без яснота какво седи срещу тях като резултат и качество на публичните услуги – бяха възприети като несправедливост. Тази комбинация се оказа напълно неприемлива и основното искане на първия голям протест беше именно оттеглянето на бюджета и преработката му в посока на премахването на проблемните мерки. В дните до представянето на коригирания бюджет обаче исканията на протеста ескалираха до оставка на правителството, което в крайна сметка беше и развръзката.
Тези събития ясно подчертават еволюцията на ключовите теми в обществения дебат. През последните години те се менят доста бързо, най-вече заради непостоянната среда. В началото на десетилетието разделителната линия беше здравната политика и мерките срещу пандемията и особено ваксинирането. Руската инвазия в Украйна извади на дневен ред про- и анти-руски тези и говорители, а антиевропейската реторика на практика създаде една от средноголемите партии в настоящия парламент. Напредването на процеса по приемане на еврото се движеше по същия разлом, дотам че имаше и искания за провеждане на референдум, който директно да измери двата лагера.
Днес тези теми са по-скоро на заден план. Икономическата политика и доходите станаха централни за кратко в месеците на голяма инфлация през 2022/23, но днес няма две мнения, че именно те ще изиграят ключова роля на идващите след няколко месеца избори, а партията, която успее най-добре да включи в програмата си червените линии на протеста ще привлече подкрепата на протестиращите. Без да изключваме възможността в следващите седмици да излязат на дневен ред нови теми, в сферата на икономиката партиите, които искат да увеличат гласоподавателите си трябва да включат следното:
- Ясен план за намаляване на числеността на работещи в обществения сектор и концепция за реорганизация на структурата на публичната администрация;
- Приемане на нови правила за възнагражденията в обществения сектор, в това число премахване на недомислените формули за автоматично увеличаване на заплатите, понякога в милиардни измерения за данъкоплатеца, ограничаване на бонусите и опростяване;
- Гаранции за запазване на ключова котва на данъчно-осигурителния модел – широка основа, но ниски ставки за облагане; или практически – без промени в осигуровките и основните данъци;
- Ограничаване на административната тежест върху бизнеса;
- Мерки за ограничаване на разходите, свиване на дефицита и запазване на относителната тежест на публичния дълг;
- В по-общ план, средносрочна визия за икономическо развитие и растеж на инвестициите след приемането на еврото[1]
Завръщането на икономиката и фиска в центъра на политическия дискурс има и още едно важно последствие отвъд изборите. В последните години бюджетната процедура беше обект най-вече на експертен дебат, без да остава задълго в полезрението на средния избирател. Оттук насетне обаче обществото ще гледа публичните финанси под лупа и ще блокира всички опити на управлението да му бръкне в джоба – било то днес чрез по-високи данъци, или утре чрез по-висок дълг. Темата за бюджета доказа, че може да сваля правителства и това ще виси над главите на бъдещите финансови министри.
Това разбира се не е единствената движеща сила зад протеста – другата, тясно свързана тема е корупцията, превзетата държава и хроничният провал на съдебната власт да осигурява да създаде справедливост. В непосредствено бъдеще тези два въпроса ще доминират публичния дебат; остава отворен въпросът кой ще успее да се позиционира най-близо до позициите на активизиралите се граждани.
