Френският икономист Габриел Зукман* е новият лауреат на престижния медал „Джон Бейтс Кларк“, който се присъжда от Американската икономическа асоциация, за разработките му по проблемите на укриването на данъци и нарастващото неравенство в света. В интервю за RFI** той разглежда достиженията в тези области в последно време и предлага нови идеи за по-голяма социална справедливост…
Какво представлява за вас този медал, Джон Бейтс Кларк?
За мене и голяма чест е да получа този медал. Но изследванията в икономиката, както впрочем и във всички други дисциплини, са колетивно дело. Така че съм много благодарен на всички съавтори, на колегите, на хората, които ме съпътстваха 15 години, откакто започнах да правя моите икономически изследвания. Надявам се, че това ще стимулира още други икономисти да работят по проблемите на неравенството, оптимизацията и укриването на данъци, които се опитах да разкрия в разработките си. Наистина сме в самото начало на изследванията по тези теми, има много неща, които тепърва трябва да се откриват, да се разбират по-добре. Надявам се това да стане призвание на много мои колеги.
Вие определяте себе си като водопроводчик на социалната справедливост…
Наистина харесвам тази метафора, която всъщност заимствам от Естер Дюфло***. Мисля, че тя може да се приложи особено добре за моята област. В данъчната система има течове, оптимизация, укриване на данъци и тук икономистите могат да бъдат полезни, за да помогнат да се изясни как реформите могат да бъдат конкретизирани.
Как?
Има ясно изразено желание от страна на широката демократична общественост и политиците в целия свят, да се намерят решения на проблемите, които съм изследвал – за укриването на данъци от страна на най-богатите, за оптимизация на данъчното законодателство по отншение на мултинационалните корпорации. Всъщност, през последните десет или петнадесет години в тази област е постигнат значителен напредък. Когато започнах да работя по тези въпроси по време на финансовата криза от 2008 г., нямаше никакъв обмен на банкова информация между данъчните убежища и чуждестранните данъчни власти. От 2017-2018 г. финансовите институции в почти всички данъчни убежища са задължени всяка година да изпращат автоматично информация за сметките на своите чуждестранни клиенти, размера на богатството им, доходите, които получават по офшорната си сметка.
Какво променя това?
Това е много важно по отношение на преодоляване на банковата тайна, нещо, което винаги излизаше на преден план преди, макар че далеч няма да реши проблема изцяло. Все още има значителна финансова непрозрачност с разрастването на разпространението на кухите фирми, на тръстовете, на механизмите за укриване на имуществото. Трябва да отидем по-далеч от това, което съществува днес. Идея, която защитавам от доста дълго време, е да се създаде финансов кадастър по същия начин, по който почти всички държави имат кадастри за недвижими имоти, но този път за описването на притежаваните финансови активи. Укриването на данъци не е природен закон като съществуването на звездите в небето. Борбата срещу него е избор на публичните власти.
Възходът на криптовалутите, които излизат извън дейността на традиционните банки, може ли да бъде причина за безпокойство?
Всичко зависи от това какво правим по отношение на финансовото и фискалното регулиране. Няма нищо присъщо на крипто технологията, което по принцип да улеснява укриването на данъци. Всички притежатели на криптовалута са регистрирани в блокчейна. Днес се толерира това те да държат тези активи в пълна или почти пълна анонимност. Но тъй като всичко е регистрирано, могат да се наложат норми за прозрачност, да се принудят посредниците в крипто индустрията да разкрият самоличността на бенефициентите, които управляват. Това е избор, който да направим колективно.
И засилването на мощта на Дубай като финансов център?
В действителност няма основание някои държави да се третират по различен начин от други. Необходимо е прилагането на цялостен глобален подход, който има за цел да установи прозрачност за всички видове активи. Например, има редица много богати хора по света, които имат недвижими имоти в Дубай, често недекларирани, което в редица случаи може да бъде част от процес на изпиране на пари. Въпреки това светът като цяло трябва да съдаде норми, които да не са насочени конктрено срещу дадена страна. Подходът под формата на списък, не ми се струва особено уместен. Трябва да имаме правила, които да важат еднакво за всички фирми, за всички страни и за всички данъкоплатци.
Промени ли се нещо действително в практиките на големите банки? Crédit Suisse беше обвинена в доклад на Сената на САЩ в съучастие в данъчно укривателство.
Всъщност това е основното ограничение на новите форми на международно сътрудничество, които се появиха през последните години и по-специално на автоматичния обмен на банкова информация. Разчитат на добронамереността и коректността на офшорните банкери. Конкретно им се казва: „моля, предоставете ни цялата информация за вашите клиенти!“. Повечето банкери са честни и спазват международните разпоредби. Но има и такива, които в продължение на десетилетия са помагали на клиентите си да скрият богатствата си като са пренасяли диаманти в туби с паста за зъби или са прикривали извлечения от сметки в спортни списания. Те са готови да стигнат доста далеч в активно подпомагане на укриването на данъци. Да разчитаме на 100% на добрата воля на тези хора за правилното прилагане на духа на международните разпоредби е малко наивно и вероятно доста ограничено. Ето защо се нуждаем от форми на проверка, които да отиват по-далеч и да са независими от информацията, предоставена от тези банки.
Освен контрола и прозрачността, другият основен данъчен лост на глобално ниво е минималният данък върху печалбите на мултинационалните компании, одобрен от повече от 140 страни и територии.
Това е истински напредък в регулирането на глобализацията. За първият път има международно споразумение, което слага граница на размера на данъчните ставки, като казва, че за определени форми на доходи, в случая печалбите на мултинационалните компании, ефективните ставки не могат да паднат под 15%. Това обаче е крайно недостатъчно. Във Франция, например, всички социални категории плащат в една или друга степен около 50% от доходите си като данъци. Най-мощните икономически играчи като мултинационалните компании, които се облагодетелстват от глобализацията смятат, че 15% са достатъчни. Хората обаче трудно могат да приемат това.
Друг проблем. Вземането на решение на международно ниво отнема безумно много време.
Да, прогресът е твърде бавен. Напълно съм съгласен. На 1 януари 2024 г. ще бъде наложен този минимален данък от 15% в рамките на Европейския съюз и в някои други страни: Великобритания, Япония, Канада и др. Има една голяма държава, която все още отказва да се присъедини към този призив – Съединените щати. Конгресът, в който мнозинство имат републиканците, все още не е ратифицирал това споразумение. Трябва да се опитаме да ускорим този процес през следващите години.
Тази по-енергична данъчна политика става ли още по-важна във времена на икономическа криза?
Наистина намираме се в период след ограниченията свързани с Ковид-пандемията, след енергийна криза, в който публичните дългове достигнаха високи нива, а лихвените проценти се покачват. Следователно има нужда от бюджетна консолидация и търсене на допълнителни данъчни приходи. Просто въпросът е – къде? Струва ми се, че най-логичното нещо е да започнем, като ги търсим от данъкоплатци, които имат особено ниски реални данъчни ставки или защото успяват да избегнат данъци, като преместват печалбите си в данъчни убежища, като мултинационалните компании, или защото се облагодетелстват от данъчни вратички, или защото има определени ограничения на данъка върху дохода, като например за много големите богатства. Ако трябва да се направи някакво усилие, трябва да започнем, като поискаме от тези икономически субекти да плащат повече и така да се доближат до нормите, които се прилагат към всички останали.
Да се обложат богатите е модна идея. Подписахте меморандум съвместно с редица европейски известни личности в подкрепа на налагане на данък богатство за свръхбогатите, с който те да допринесат за екологичния и социален преход. А на икономическия форум в Давос милионерите, самите те, поискаха да бъдат облагани с повече данъци. Може ли това да бъде една надежда?
Това всъщност не е основнание за надежда, защото не мисля, че отделните категории данъкоплатци трябва сами да определят какви да бъдат данъчни ставки, техните или тези на другите. Това трябва да бъде резултат от възможно най-всеобхватното демократично обсъждане. Но това говори за нарастващо осъзнаване на данъчните несправедливости, които характеризират нашите съвременни икономически системи. И от тази гледна точка това е положително развитие.
Друг централен въпрос в тази борба срещу неравенството, особено в настоящия период на инфлация – заплатите. В САЩ Бърни Сандърс предлага минимална заплата от 17 долара на час. Дали след идването на Джо Байдън на власт човек живее по-добре, когато е беден?
Наистина, ако погледнем развитието на американската икономика през последните няколко години, има леко увеличение на заплатите за хората с ниски доходи, което е прекъсване на ситуацията от 80-те години на миналия век, когато десетилетия наред ръстът на ниските заплати беше почти нулев. Бърни Сандърс е абсолютно прав, защото тези тежки структурни проблеми на Съединените щати не са решени. Няма никакъв напредък и от началото на управлението на Байдън. Федералната минимална заплата в Съединените щати е 7,25 долара на час от 2008 г. насам. И оттогава не се е променила с нито един долар. Така че вече петнадесет години, въпреки цялата инфлация, минималната заплата е блокирана, което наистина не може да осигури нормален живот днес.
*Габриел Зукман, новият рицар на данъчната справедливост
На 36 години Габриел Зукман не е новак в борбата срещу неравенството и укриването на данъци. През 2013 г. дипломната му работа, ръководена от Томас Пикети, е озаглавена „Три есета за световното разпределение на богатствата“. Доктор по икономика, този син на лекар е учил във Франция, в École Normale Supérieure, Парижкото училище по икономика, в EHESS, преди да преподава в Лондонското училище по икономика и след това в университета в Бъркли, Калифорния.
От началото на кариерата си той отстоява все по-решително позициите си за по-добро преразпределение на богатството в света. През 2017 г. книгата му „Скритото богатство на нациите, разследване на данъчните убежища“ се превръща в бестселър.
С получаването на медала Джон Бейтс Кларк, който почти винаги се присъжда на американски икономисти, той се присъединява към големи имена в тази област като Джеймс Тобин, Джоузеф Стиглиц, Милтън Фридман, а в последно време и Естер Дюфло, която е лауреат на Нобелова награда за икономика за 2019 г.
Присъждан от Американската икономическа асоциация, медалът Джон Бейтс Кларк отличава икономист на възраст под четиридесет години, който има значителен принос към икономическата мисъл и познания.
**Превод Георги Саулов
***Първата французойка, получила Нобелова награда за икономика
