Изданието alternatives-economiques.fr анализира в свой текст думите на икономиста Люка Шансел – „Икономическата система започва да се саморазкъсва“.
Две неща се казват чрез тази „ужасяваща фраза“.
От една страна, прекалено голяма част от нашата система на производство и потребление разкъсва планетата. Ако искате да добиете конкретна представа какво означава това за Франция и Европа, погледнете например последната книга на изследователя Натанаел Валенхорст. Списъкът е добре познат: чести и продължителни горещи вълни, наводнения, недостиг на питейна вода, топене на ледниците, тела, отровени от пластмасата и замърсяването и т.н. Книгата плаши, защото на базата на обширен научен анализ внушава почти неизбежния характер на развитието на катастрофалните явления.
От друга страна, все по-малка част от населението присвоява всяка година все по-голям дял от богатството, произведено колективно. Последните дебати около данъка „Зукман“ имаха тази заслуга, че извадиха на преден план действителното положение с неравенствата в богатството, и по-специално във финансовото богатство. Тези неравенства в имуществото отчасти произтичат от разлики в доходите, за които Националният статистически институт на Франция (Insee) показа наскоро, че „служителите с най-високи заплати трайно се задържат на върха на скалата на възнагражденията“.
И е известно, че двата „стомаха“ — този на най-богатите и този на най-замърсяващите предприятия — много често са свързани. Тази реалност обаче не попречи на Филип Агион да получи символичен картбланш, когато през есента беше удостоен с наградата на Банката на Швеция. Както добре обясни икономистът Шериф Салиф Си на нашите страници, „да наградиш Агион означава да направиш залога, че всеки проблем, създаден от растежа, ще намери решението си в… още по-голям растеж“.
Означава ли това, че икономистите са съучастници в тази икономическа, социална и екологична самоунищожителна логика? За голяма част от представителите на доминиращото течение в съвременната икономическа мисъл отговорът е „да“.
Икономисти оказват съпротива
Факт е, че днес съществуват множество алтернативи за разглеждане на икономиката по различен начин. Такъв беше случаят с една кръглата маса, която събра Лука Шансел, икономистката Флоранс Жани-Катрис, както и Дени Клерк — основател на Alternatives Économiques, който представи резултатите от своята дисертация за икономистите неконформисти от XIX век.
Лука Шансел и Флоранс Жани-Катрис изтъкнаха школата на регулацията и нейния исторически подход към режимите на натрупване. Тази школа по-специално е документирала вредните ефекти от финансиализацията на света. Те също така подчертаха подхода на икономиката на неравенствата, иницииран от Томас Пикети и Тони Аткинсън, който се основава на исторически емпиризъм, за да покаже нарастването на различията в доходите и богатството и техните пагубни последици. Накрая те изтъкнаха приноса на екологичната икономика, която позволява интегрирането на физическите ограничения в икономическата мисъл.
Ако доминиращото течение се опитва да пренебрегне школата на регулацията — както вече направи с икономистите неконформисти през XIX век — това не важи в същата степен за другите два подхода. Лука Шансел отправи оптимистично послание: икономиката на неравенствата и екологичната икономика са си извоювали признание и са в процес на утвърждаване.
Разбира се, битката остава трудна. Флоранс Жани-Катрис напомни, че назначенията в Националния съвет на университетите все още дават предимство на „правилната“, строго конформиска мисъл, докато учебните програми в бакалавърските курсове по икономика оставят малко място за плурализма на подходите и за екологичните предизвикателства.
Плурализмът не е мъртъв
Франция все още изостава драстично в това отношение, призна Лука Шансел, като подчерта колко силна легитимация са намерили двата подхода извън страната ни — по-специално в американски университети и международни институции. Също така европейското финансиране на икономическите изследвания отделя водещо място на разработките в областта на екологичната икономика критични спрямо настоящия икономически модел. Получаването им се възприема като потвърждение за тяхното научно качество.
Известна е легендата за бога Кронос, който, научил за пророчеството, че ще бъде свален от един от своите синове, ги поглъщал един по един. Уплашени от данъка „Зукман“, от поставянето под въпрос на печалбите от изкопаеми горива и от завръщането на държавата чрез екологичното планиране, силните на деня намират в доминиращата икономическа мисъл необходимите посредници, за да „разкъсат“ идеите на своите опоненти.
Но пророчеството се сбъднало и Зевс, скрит от майка си, в крайна сметка сваля Кронос. Ако изследователите в икономиката на неравенствата и в екологичната икономика не са богове, те изглежда печелят все по-голямо влияние — както в академичен, така и в обществен план, както показва и огромната подкрепа за данъка „Зукман“. Остава да се превърнат идеите в конкретни публични политики. Но първите стъпки в правилната посока вече изглеждат направени.
