След по-малко от месец ще бъдат проведени изборите за народни представители за 47-мия парламент. За първи път в историята на страната ни изборите ще бъдат две в едно за парламент и президент на България. Политическите кампании започнаха, а с тях и неизменните въпроси около броя на имащите право да гласуват и каква е активността им.
Колко са имащите право да гласуват?
От 30 години насам стои проблемът какъв е броят на българските граждани. Двете основни институции, които са официалните източници на тази информация са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и Националният статистически институт (НСИ).
Разликата между цифрите на тези две институции варират от 700 хил. до над 1 млн. български граждани през годините, като ГРАО винаги обявява по-висока цифра. Спорът за уеднаквяване на списъците се води от десетилетия, но нито едно правителство не си помръдна и пръста да уеднакви тези списъци, вкарвайки ги в единна база данни. Според закона определянето на гласоподавателите за избирателните списъци стават по данни от ЕСГРАОН, така че каквито и спекулации да има по въпроса, валидните данни за имащите право да гласуват обявени от ЦИК са от тази система.
През последните две десетилетия са се провели осем парламентарни избори. Според данните на Централната избирателна комисия (Таблица 1), броят на имащите право да гласуват е бил между 6.67 млн. и 6.92 млн. души с изключение на 2009г., когато по неясни причини списъкът е удължен до 7.13 млн. души. Трендът на имащите право на глас е намаляващ, като най-ниското ниво е на последните парламентарни избори от 11 юли тази година, когато ималите право да гласуват са били 6 668 540 души.
Каква бе избирателната активност през последните 20 години?
Фактите показват силен спад на избирателната активност. През последните 20 години тя е паднала от 66.63% до най-ниската избирателна активност при последните избори, когато тя е едва 41.62%. Това ясно показва растящото недоверие на суверена в политическите играчи у нас. За първи път до урните отиват по-малко от 3 млн. души.
И докато демографската криза е повлияла на броя на избирателите с около 300 хил. за последните 20 години, то негативните настроения спрямо изборния процес са много по-фрапиращи. За горепосочения период (Графика 1) гласувалите са намалели с 1.83 млн., като само между последните два избора за парламент те са с 559 хил. души по-малко. Разбира се трябва да бъде отчетен фактът, че за първи път в историята на изборния процес у нас вотът бе извършен изцяло с машинно гласуване. Тук естествено се появява страхът от досега с новото, липсата на компютърна грамотност (каквато в случая не е необходима по същество) и не на последно място тоталната липса на достатъчна разяснителна кампания и най-вече практически тренинг. На никой ли не му хрумва, че може да бъде създадена компютърна симулация (включително и като мобилно приложение) на гласуването под формата на игра, чрез която всеки сам да проведе собствено обучение на екрана, който ще види в избирателната секция? Всички горепосочени фактори са сред основните, довели до все по-намаляващия интерес и разочарование от изборния процес.
Безспорен е фактът, че трябва да се гласува. Задължително.
- За да се намали влиянието на купения вот, който бе сред водещите лоши практики, съпътстващи изборния процес.
- За да има смисъл изборният процес.
- За да може да бъде оправдан смисълът на управляващата ни система, в случая парламентарна република.
- За да има въобще смисъл от онези 240 избраници, които ни представляват в парламента и на които се плащат заплати.
- За да има по-голямо представителство на населението в парламента.
- За да може всеки „с право“ и “ с чиста съвест“ да критикува и изисква от народните представители да вършат онова, за което са избрани.
- Накой бе казал „Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш„. За останалите ще си остане валидно „ИскАх да гласувам, ама нямах желание.“
